Земетресенията не могат да бъдат нито предотвратени, нито предсказани. Ако се приближи тайфун от категория 5, е възможна евакуация; може да има време да се преместите в безопасна зона, преди лавата на изригнал вулкан да помете всичко по пътя си. Но когато земята се разтърси, това почти никога не е придружено от предупреждение. Дори и в най-технологично подготвените държави обикновено има само секунди, за да се алармират операционните зали и да се спрат влаковете, преди да настъпи опустошението.
Спокойно може да се каже, че Турция и разкъсваната от война Сирия далеч не са най-подготвените страни. Броят на загиналите от февруарските земетресения наближава 50 000 души и се очаква да нарасне още повече, като неизброимо количество хора все още са в неизвестност. Щетите продължават, като тази седмица загинаха още хора в резултат на мощни вторични трусове, които срутиха сгради, оцелели след първоначалните земетресения. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е "невъзможно да се подготвим" за толкова голямо бедствие.
По отношение на предотвратяването му - това е вярно. Но макар щетите от трусовете никога да не могат да бъдат елиминирани, то те могат да бъдат намалени със съвременни строителни техники. Япония, например, се превърна в пионер на най-съвременните техники като сеизмичната изолация.
След като в Турция бяха разрушени над 300 000 апартамента, вече се посочва, че строителните норми са на по-ниско ниво и че има много какво да се желае в качеството на строителството и изпълнението заради корупция. "Амнистията" от 2019 г., обявена от Ердоган, изглежда е позволила на строителите просто да плащат глоби, за да заобиколят стандартите. Междувременно Сирия не е в състояние да приложи такива правила, тъй като в продължение на десетина години режимът на президента Башар Асад проявява жестокост, която опустошаваше страната и поставя икономиката на колене.
и било грешка обаче да се смята, че това са проблеми само на една все по-авторитарно развиваща се страна, която е парализирана от повече от десетилетие война. Някои експерти предупреждават, че строителните правила в голяма част от САЩ, на които се основават тези в Турция, означават, че бедствието може да не е толкова далеч от дома.
В повечето американски щати, включително и в тези с най-голям риск от земетресения като Калифорния, съответните строителни норми са стандарт за "минимални изисквания", който изрично предполага, че целта е да се запазят ниски разходите за строителство, като същевременно се намали вероятността от смърт. Това звучи добре на теория, но на практика означава, че ако Калифорния бъде засегната от трус с очакваната сила, нормите "не са предназначени да гарантират, че сградата ще може да се използва или дори да се ремонтира след силен трус", се посочва в доклад на Тихоокеанския изследователски център за земетресения.
В заключенията му се констатира, че ако такова земетресение удари, шансовете за "безопасност на живота" - жаргонен израз за предотвратяване на смъртни случаи - в така наречените обикновени сгради като домове, училища и офиси са "вероятни". Това е добра новина. Но ако земетресението удари в горната граница на това, за което са били проектирани сградите, то тази вероятност намалява.
Опустошенията от земетресение на Западното крайбрежие могат да бъдат много по-големи, отколкото мнозина очакват. Очакванията често са свързани с най-скорошните събития в живата памет; за САЩ това означава 1989 г. в Лома Приета и 1994 г. в Нортридж. И двете бяха с магнитуд под 7, като причиниха по-малко от 100 жертви.
Но земетресенията се случват по геоложки, а не по човешки график. Не е необходимо да се изследва древното минало, за да се открият много по-разрушителни събития: например трусът в Сан Франциско от 1906 г. с магнитуд 7,9 или събитието в зоната на разлома Каскадия през 1700 г., чийто магнитуд се оценява на 8,7-9,2.
Смята се, че събитията в Каскадия се случват веднъж на 500 години, като последното е било преди районът да бъде заселен от европейци. Военноморските сили на САЩ са толкова обезпокоени, че спират строежа на четири пристанища на западното крайбрежие, докато повишат стандартите за безопасност.
Може да се направи подготовка. Само попитайте Япония. Макар че преди почти 12 години 20 000 души загинаха при най-силното земетресение, което страната някога е преживявала, в северната част на страната, по-малко от 5% от тях загинаха в резултат на труса; огромното мнозинство бяха убити от последвалото цунами.
Това се дължи на по-строгите строителни стандарти, които са резултат от трагични опити и грешки. След Втората световна война, когато страната се втурна да се възстановява, бяха направени многобройни промени в строителните правила. След големи щети по жилищните сгради, причинени от труса през 1978 г., през 1981 г. те са значително преработени и се превръщат в стандарт, който набляга както на предотвратяването на срутването на сградите, така и на спасяването на живота на хората в тях.
Около 80% от смъртните случаи в Кобе през 1995 г. са причинени от срутване на сгради. Пораженията обаче са предимно в сградите, построени по стандарта отпреди 1981 г. Япония удвои мерките, като предложи преференциални заеми за жилища, които отговарят на по-новите норми. Според анализ на ветерана специалист по сеизмични проблеми Цунео Окада от Токийския университет, повечето от сградите, претърпели най-големи щети при труса в Ниигата през 2004 г., бедствието през 2011 г. или земетресението в Кумамото през 2016 г., са били построени по старите норми и малко от тях са били модернизирани.
През следващото десетилетие правителството на Япония има за цел да премахне в по-голямата си част жилищния фонд отпреди 1981 г.
Въпреки това експертите не си правят илюзии: силно земетресение е неизбежно. Според изчисленията на Токио дългоочакваният трус, който се намира директно под града и е със сила, подобна на тази от 1923 г., ще разруши до 175 000 жилища само от труса. В комбинация с пожарите се очаква да доведе до 23 000 смъртни случая. Япония има и собствена история на съмнителни строителни проблеми: фалшифициране на данни е установено както от архитекти, така и от фирми, доставящи амортисьори, а втечняването е такъв проблем след 2011 г., че затваря Дисниленд Токио за седмици.
Въпреки това повечето оценки показват, че повишаването на строителните стандарти до нива, които биха подобрили значително резултатите, не е изключително скъпо. При достатъчно дълъг период от време опустошителни земетресения със сигурност ще засегнат големи метрополиси - просто не можем да знаем кога. Точно както при пандемията от Covid, богатите страни като САЩ, които на теория са в най-добра позиция да ги издържат, може да се окажат най-уязвими. Трагедията в Турция и Сирия трябва да послужи като предупредителен сигнал.