Някои от най-големите компании в света дадоха амбициозни обещания за намаляване на въглеродните емисии. Но те може би вярват твърде много на техника за компенсиране на въглерода, която се оказа почти толкова надеждна, колкото финансирането на пенсионирането ви с криптовалута в борсата FTX.
Климатичните обещания на две дузини компании, водещи корпоративния стремеж за ограничаване на въглеродните емисии, са предимно неясни, недостатъчни или и двете, според нов доклад на наблюдателните групи Carbon Market Watch и NewClimate Institute. Заедно те се зарекоха колективно да намалят 2,2 милиарда тона емисии на парникови газове до 2050 г., или около 4% от общото количество в света. Това може да не звучи много, но ако се надяваме да намалим общите емисии наполовина до 2030 г. и до нула до 2050 г., както трябва да направим, за да ограничим глобалното затопляне до 1,5C, тогава всяко малко действие ще помогне.
За съжаление, тези обещани 2,2 милиарда намаляват до около 890 милиона, след като преизчислите съмнителните стратегии за смекчаване на климата, според доклада. Може би най-забележителното е разчитането на много компании на „въглеродни компенсации“. По същество това са кредити за финансиране на усилията за премахване на въглерода от атмосферата - най-често чрез засаждане на дървета. Докладът изчислява, че между 23% и 45% от обещаните спестявания на емисии се дължат на такива компенсации.
Ако компенсациите звучат прекалено добре, за да са истина, това е, защото често са такива, показа скорошно изследване на системата. Миналия месец доклад на The Guardian, Die Zeit и SourceMaterial, организация с нестопанска цел за разследваща журналистика, обяви, че 94% от офсетите за защита на тропическите гори, сертифицирани от Verra, глобалният лидер във въглеродни компенсации, не помагат с нищо на околната среда. Verra яростно възрази срещу доклада, но той добави към нарастващото усещане, че компенсациите вече не са златният стандарт за корпоративна отговорност.
„Пазарът на въглеродни компенсации е счупен“, каза Барбара Хая, директор на Berkeley Carbon Trading Project, пред The Guardian.
Само преди няколко години компенсациите бяха на път да процъфтят, като всички от JPMorgan Chase & Co. до главния изпълнителен директор на Salesforce Марк Бениоф се включиха в играта със залесяването. Но еколозите и други критици бързо откриха недостатъци в модела.
Стана ясно, че офсетната система, както е проектирана в момента, позволява на компаниите да претендират, че правят нещо, без значително да намаляват количеството въглерод в атмосферата. От една страна, компенсаторните инициативи понякога са свързани с проекти, които така или иначе биха се случили, което означава, че те не добавят към световните усилия за премахване на въглерода. Няколко компании понякога могат да поискат кредит за едно и също компенсиране. Още по-лошо, тези усилия могат да „изтекат“, абсорбирайки въглерод на едно място, докато го освобождават някъде другаде.
И голям проблем с използването на дървета и други подходи за озеленяване за компенсиране на емисиите - както правят три четвърти от компаниите в доклада на наблюдателя - е, че просто няма достатъчно земя на планетата, за да могат всички да опростят своите въглеродни грехове по този начин. Докладът на наблюдателната група предполага, че ще имаме нужда от две до четири Земи, за да поемем всяка компания, която се опитва да направи това. На единствената Земя, налична в момента, голяма част от най-добрата земя за горско стопанство вече е заета от градове, ферми... и даже гори.
Нещо повече, дърветата не са надеждни хранилища на въглерод. Страхотни са, разбира се - те помагат за охлаждане на градовете по време на горещи вълни, като същевременно абсорбират замърсяването и подобряват общественото здраве. И любовта към тях е над политиката; дори Доналд Тръмп каза, че иска да засади трилион от тях.
Но дърветата също са уязвими да бъдат убити от болести, насекоми, суша и пожари, които освобождават натрупания въглерод обратно в атмосферата. Глобалното затопляне прави всички тези опасности по-вероятни. Ето защо много учени по климата твърдят, че трябва да ограничим емисиите, преди да започнем да засаждаме трилион дървета.
Корпорациите бавно признават тези проблеми – разбираемо, като се има предвид колко по-лесно и по-евтино е да се иска компенсация, отколкото действително да се промени поведението. Някои спряха да използват думата „компенсиране“ и просто я замениха с още по-мъглява терминология като „вмъкване“, което понякога се равнява на приписване на заслуги за намаляване на емисиите в рамките на една компания или нейната верига за доставки, което може да е настъпило независимо от ползите за климата.
Някои компании се опитват да се справят по-добре. EasyJet, например, каза пред The Guardian, че е спряла да използва компенсации и пренасочва фокуса си към изследване на въглеродно-неутрални самолети. Това понякога се нарича модел на „климатичен принос“, при който компаниите финансират екологични дейности, без да твърдят, че те анулират собствените им емисии.
Компаниите и правителствата биха могли да засилят действията си и да изградят по-надежден компенсаторен пазар с по-високи стандарти, както твърди Ан Финукейн. Но вместо да чакат това да се случи, повече компании трябва да тръгнат по пътя на EasyJet, като същевременно бъдат по-прозрачни и агресивни в усилията си за намаляване на емисиите. Колкото и опасно да е ненадеждното счетоводство за бизнеса и финансите, то е още по-лошо за планетата.
Марк Гонглоф е редактор на Bloomberg Opinion и колумнист, отразяващ изменението на климата. Бивш управляващ редактор на Fortune.com, той е ръководил бизнес и технологичното отразяване на HuffPost и е бил репортер и редактор на The Wall Street Journal.