Европа е мястото, където регулират, а не създават такива като ChatGPT и това определено е причина за съжаление. Колкото и откачени да са първоначалните резултати от надпреварата по въоръжаване с изкуствен интелект, тя отново напомня на Европейския съюз коко много изостава от САЩ и Китай в сферата на технологиите, пише Лионел Лоран за Bloomberg.
Как континентът от който произлязоха компании като Nokia Oyj и Ericsson AB се превърна в континент, забравен от технологиите? Някои обвиняват съкращенията, които са се превърнали в олицетворение на брюкселската бюрокрация – GDPR (Регламент за защита на личните данни), DMA (Закон за цифровите пазари), DSA (Закон за цифровите услуги) – въпреки че ChatGPT изглежда плаши компании като Google много повече, отколкото която и да е глоба, наложена от ЕС. Лобиращите за технологичните компании са бесни на комисаря Тиери Бретон, който иска предстоящите правила за изкуствен интелект да станат по-строги, за да контролират и новия вид чатботове.
Но може би бившата компания на Бретон, Atos SE, е по-добър пример за по-дълбокото заболяване, което мъчи европейските технологични компании. Шампионът в областта на аерокосмическата индустрия Airbus SE предложи инвестиция в Evidian - звеното за големи данни и киберсигурност, което Atos планира да отдели тази година. Потенциалната сделка беше представена като стимул за "суверенитета" на европейските технологии чрез растеж в областта на облачните услуги и съвременните изчисления.
Един поглед върху цената на акциите на Atos показва, че компанията е симптом, а не лек за упадъка на европейските технологични фирми. През 2010 г. тя удвои приходите и служителите си чрез придобивания, но твърде бавно премина към облачни технологии и изоставяне на по-старата ИТ инфраструктура. В същото време компании като Microsoft Corp. и Alphabet Inc., които се надпреварват да внедряват чатботове с личностни характеристики във всеки дом, пръснаха огромни суми пари, за да развият собствените си облачни бизнеси и заедно с Amazon.com Inc. контролират две трети от световния пазар.
Тук се вижда защо е важна разликата в разходите за изследователска и развойна дейност между САЩ и Европа. По данни на Европейската комисия през 2021 г. Alphabet и Microsoft са били сред трите компании направили най-големи корпоративни разходи за научни изследвания в света, съответно около 30 млрд. и 23 млрд. долара. Единствената компания от ЕС в топ 10 е Volkswagen AG, която е похарчила 16,6 млрд. долара. Airbus е далеч назад с 3,1 млрд. долара, както и Atos с 60 млн. долара.
Политиците може да предположат, че всичко, което е необходимо, за да се преодолее разликата, е да се съберат все по-големи местни или регионални шампиони. Но стремежът към "европейски облак" не е постигнал почти нищо.
В новата си книга за технологичното изоставане на Европа бившият изпълнителен директор на Atos Оливие Кост вижда истинския проблем по-скоро във високата цена на провала в ЕС - под формата на корпоративно преструктуриране. За разлика от САЩ, освобождаването на инженери струва по няколкостотин хиляди евро на човек, отнема време за преговори и демотивира служителите, които остават на работа. Това обезкуражава поемането на рискове при технологични проекти с висок процент на неуспех, смята той. Това също така обяснява защо индустриалните фирми от епохата на 20-ти век, които са по-добри в постепенните, а не в радикалните иновации, изразходват повече средства от технологичните компании на 21-ви век в ЕС.
Рецептата на Косте е да се намалят разходите при неуспех. Той препоръчва подход на "гъвкава сигурност", по примера на Дания, към технологичните работни места. Това би означавало по-голяма гъвкавост при наемането и освобождаването на персонал, компенсирана с предпазна мрежа от достатъчно доходи, за да се защитят хората, които загубят работата си. Това далеч не е консенсусно мнение; други предлагат повече разтърсващи иновации, като например Агенцията за перспективни изследователски проекти в областта на отбраната на САЩ или Darpa. Друга идея е европейските изследователи да получават по-добро заплащане.
Очевидно е, че неотдавнашната вълна от уволнения в Силициевата долина след прекомерно големи брой наето по време на пандемията не изглежда като нещо, на което да се подражава. Но и Atos едва ли е в стабилна позиция. Тя протака преструктурирането си и сега се нуждае от 1,6 млрд. евро допълнително финансиране до 2023 г. Тази цифра е почти равна на сегашната ѝ пазарна капитализация, което е срамно за фирма, чиято стойност през 2017 г. е била 13 млрд. евро. А според Тамлин Бейсън от Bloomberg Intelligence дори не е ясно дали отделянето на Evidian е най-добрият път напред предвид перспективите за растеж.
Не всичко е обречено и мрачно. Неотдавнашни стъпки като инициативата на Европейската инвестиционна банка за рисков капитал на стойност 3,8 млрд. евро биха могли да ускорят инвестициите и иновациите. Но е трудно да се отървем от усещането за дежавю, докато Европа защитава своя киберпромишлен комплекс, като същевременно ограничава чатботовете. Остава само политиците да призоват за създаването на "Европейски ChatGPT" - поне докато се появи следващото голямо нещо.