През идните седмици централните банки на еврозоната ще оповестят първите си значителни загуби от десетилетието на печатане на пари, което ще бъде предвестник на нова епоха на контрол и на перспективата за спасяване от данъкоплатците.
Европейската централна банка оповести годишните си резултати в четвъртък и се очаква длъжностните лица да предупредят за големи дефицити през тази и следващата година в целия регион, тъй като по-високите лихвени проценти водят до увеличаване на разходите за обслужване на депозитите, натрупани чрез количествени улеснения (QE).
Публикуването на резултатите от ЕЦБ ще предшества поредица от неудобни национални доклади, като германската Бундесбанк може да бъде изправена пред най-големия удар от всички.
"Резултатите ще станат отрицателни за много банки още през 2022 г. поради несъответствието на лихвените проценти по активите и пасивите", заяви в интервю управителят на Португалската централна банка Марио Сентено. "Сега се финансираме при по-високи лихвени проценти, които не съответстват на възвръщаемостта на облигациите и всички видове дълг в баланса на централната банка".
Загубите в еврозоната ще се прибавят към списъка с примери в световен мащаб, като съседната Швейцарска национална банка се откроява с рекордния си недостиг през миналия месец. Перспективата накара някои официални лица да се изнервят от светлината, която рискуват да хвърлят върху финансовия водопровод на региона, и от възможните фискални последици.
Този месец Банката за международни разплащания настоя, че подобни резултати нямат значение, че централните банки могат да работят с отрицателен капитал и че не могат да фалират. Преди всичко официалните лица твърдят, че загубите нямат отношение към паричната политика.
Въпреки това ЕЦБ критикува паричните дефицити в други части на Европейския съюз, а собствените ѝ правила могат да изискват от правителствата да предоставят пари на националните централни банки. Възможно е дори самата институция със седалище във Франкфурт да се нуждае от помощ.
Според Даниел Грос, член на управителния съвет на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел, Бундесбанк вероятно ще отчете малкa загубa за 2022 г., която ще нарасне до 28 млрд. долара през 2023 г., ако лихвите на ЕЦБ останат на сегашните нива.
Това ще унищожи провизиите за загуби по програмите за изкупуване на активи в размер на 20 млрд. евро, както и капитала и резервите ѝ в размер на 5 млрд. евро. За една нормална компания това може да означава неплатежоспособност.
Говорител на Бундесбанк отказа незабавен коментар, когато Bloomberg се свърза с него.
Грос очаква предупреждение в годишните финансови отчети, а Бундесбанк "да се опита да договори тихо вливане на капитал от Берлин" по-късно тази година.
Въпреки това при последния епизод на повтарящи се загуби през 70-те години на миналия век длъжностните лица прехвърлиха недостига в следващите години, което поражда перспективата, че те могат да направят това отново.
Другите партньори също са изправени пред големи загуби през 2023 г., но не достатъчно, за да изтрият капитала им. Грос очаква те да възлязат на 17 млрд. евро във Франция, 9 млрд. евро в Италия и 5 млрд. евро в Нидерландия. Ако лихвените проценти останат високи през 2024 г., нидерландската и френската централна банка също ще бъдат изложени на риск от отрицателен капитал.
През септември шефът на нидерландската централна банка Клаас Кнот предупреди правителството си за "общи загуби, които ще бъдат значителни" през следващите години. "В краен случай има вероятност да се наложи и капиталова вноска" от страна на данъкоплатците, каза той.
Джером Хегели, главен икономист в Swiss Re и бивш служител на Швейцарската централна банка, заяви, че загубите вероятно ще подложат централните банки и техните програми за печатане на пари на по-строг политически и обществен контрол.
Комбинацията от висока инфлация - за която някои обвиняват отчасти QE - и всички трансфери на данъкоплатци, необходими за обръщане на отрицателните капиталови позиции, може да се разглежда като "суперданък върху икономиките", каза той.
"Заедно с това, че централните банки вече не предоставят извънредни печалби, означава, че публичният дефицит се увеличава", каза той. В най-лошия случай запълването на финансовите дупки в централните банки може да означава, че правителствата "се нуждаят от още по-високи данъци".
Двойното въздействие излага на риск "най-важния актив на централните банки, който е тяхната фактическа независимост", каза Хегели.
Загубите възникват, защото ЕЦБ създаде ликвидност, като изкупи предимно държавни облигации на стойност 5 трлн. евро, за да стимулира инфлацията и да стабилизира финансовите пазари през пандемията. Голяма част от тези средства се върнаха като депозити.
Националните централни банки плащат лихва по тях по лихвения процент на ЕЦБ, който сега е 2,5%. Съответните активи са облигации с фиксиран купон, които плащат средно едва 0,5%, според Грос.
Въпреки че решенията за паричната политика се вземат от ЕЦБ, операциите се извършват на национално равнище. Бундесбанк е най-силно засегната, тъй като германските държавни облигации се разглеждаха като сигурно убежище, с ниска или дори отрицателна доходност. Централната банка на Гърция, чиито покупки бяха много по-малки и на по-високодоходни национални облигации, вероятно ще остане на печалба.
Институциите от еврозоната все пак очакваха недостиг на средства. По данни на ЕЦБ общият размер на капиталовите и провизионните буфери срещу загуби в цялата система е 229 млрд. евро. "Централните банки направиха огромно количество провизии по време на този кратък цикъл на много добри резултати", каза Сентено.
В продължение на години тази печалба подпомагаше и финансирането на държавните разходи, а обратът сега означава, че може да са необходими публични средства за възстановяване на балансите.
Обединеното кралство например вече одобри прехвърлянето на 13,2 млрд. долара към Английската централна банка в рамките на предварително договорено обезщетение.
Централната банка на Швейцария не се нуждаеше от капиталово увеличение след най-голямата си загуба в историята - равняваща се на около една пета от швейцарския БВП. Но кредиторът пропусна годишно плащане към властите едва за втори път, а длъжностните лица започнаха да свиват баланса, ограничавайки бъдещите дефицити.
Загубата от 36,7 млрд. австралийски долара (25,1 млрд. щатски долара) в Резервната банка на Австралия доведе до отрицателен собствен капитал в размер на 12,4 млрд. австралийски долара. През юни тя заяви, че се надява да възстанови резервите, като задържи бъдещата си печалба, и не е търсила пари от правителството.
Според ръководителя на Банката за международни разплащания Агустин Карстенс това е добре. Този месец той заяви, че централните банки "могат и са работили ефективно" дори при отрицателен собствен капитал. "Крайният резултат за централните банки не е печалбата, а общественото благо".