По време на Втората световна война съюзниците започнаха да планират следвоенната ера, преди още да се очертае победата. Една година от битката на Украйна срещу Русия е време Киев и Западът да направят същото.
Украйна със сигурност не е спечелила войната и с оглед на развиващата се офанзива на Русия, уреждането на конфликта може да е след месеци или дори години. Но когато настъпи мир, Украйна ще трябва да гарантира сигурността си срещу руски режим, който едва признава правото ѝ на съществуване. Честно или не, Украйна вероятно няма да може да реши този проблем, като стане договорен съюзник на САЩ. Тя обаче ще се нуждае от западна подкрепа за години напред.
Дори когато войните свършат, условията, които ги създават, могат да продължат да съществуват. Руският президент Владимир Путин даде да се разбере, че цели да открадне възможно най-много украинска територия, защото не вярва, че страната е истинска държава, която заслужава истински суверенитет. Така че дори ако той или някой негов наследник бъде принуден да подпише мирно споразумение или просто да намали интензивността на този конфликт, Москва може да поднови агресията си, когато моментът изглежда подходящ.
Следователно план А за Украйна може да бъде членство в Организацията на Северноатлантическия пакт, стремеж, залегнал в конституцията на страната. Не е трудно да се разбере защо. Членството в НАТО носи златния стандарт на гаранции за сигурност: обещание от най-мощния алианс в света, който включва единствената суперсила в света, да третира атака срещу един като атака срещу всички. Няма по-добра застраховка срещу инвазия в съвременния свят.
Уви, едва ли ще се случи. По правило НАТО не приема страни с продължаващи гранични спорове, да не говорим за полузамразени конфликти на тяхна територия, защото не иска да превърне проблемите на новите членове в свои собствени. Така че, освен ако войната не завърши с пълно оттегляне на Русия и капитулация по въпросите на украинската териториална цялост, Киев може да остане отвън организацията – жертва на жестоката ирония, че самото условие, което прави членството в НАТО желателно, го прави и невъзможно.
Всеки клуб, който създава свои собствени правила, може да ги промени, разбира се. Но НАТО действа на принципа на консенсуса и е съмнително, че 30-те му членове ще бъдат готови да се изправят срещу Русия, ако войната започне отново. Както каза президентът Джо Байдън, той „няма да води третата световна война в Украйна“.
Украйна може и да заслужава членство в НАТО: тя показа невероятна смелост и способност в окървавяването на основния враг на този алианс. Но в глобалната политика „заслужаваш“ не се брои за много.
Тогава план Б е Украйна, която е свързана със Запада, но не е формално съюзник на него – и която има много мощна армия, за да защити собствената си независимост.
Украйна вероятно ще излезе от този конфликт като една от водещите военни сили в Европа. Нито една страна на континента няма да приема отбраната по-сериозно; Украйна също ще има огромни резерви от обучена военна сила. Нейните военни, които сега преминават от съветски стандарт към стандартно оборудване на НАТО, ще притежават оръжия с по-високо качество, отколкото в началото на конфликта, включително сложни способности като високомобилната артилерийска ракетна система HiMARS и американски танкове "Ейбрамс".
Това е свързано с втори компонент от сигурността на Украйна: тясно и продължаващо партньорство, в което западните страни съветват и помагат в обучението на украинската армия, като същевременно продължават да предоставят на Киев оръжия и доставки, от които се нуждае за самозащита.
Този модел вече се появява. Танковете "Ейбрамс", които Байдън обеща да даде на Украйна, са сложни машини, което поставя значителни предизвикателства свързани с логистиката и поддържката им. Те не са способност, която Вашингтон предоставя, освен ако не планира да остане дълбоко ангажиран с получателя.
Отделните страни от НАТО могат да стигнат дори по-далеч. Нациите на източния фронт - особено Полша и балтийските държави - споделят екзистенциалния страх на Украйна от Русия и укрепват собствените си военни. Може да има „нов Варшавски договор“ — военен блок от източноевропейски държави, може би доближаващ се до официален съюз, този път посветен на защитата на свободата, а не на задушаването ѝ.
Тази стратегия носи предизвикателства. Историята на, да речем, отношенията между Полша и Украйна не е напълно щастлива, така че един въпрос е дали настоящите предизвикателства могат да позволят на Източна Европа да преодолее разделенията от миналото. План Б е второто най-добро решение за Украйна, тъй като – както показва настоящата война – разликата между „съюзник на НАТО“ и „близък партньор в сигурността“ може да бъде екзистенциална. САЩ също така не трябва да подценяват разходите.
Украйна изгражда страховита армия. Но ще се сблъска с огромни трудности при поддържането ѝ, като се има предвид, че войната съсипа икономиката на страната. Просто няма достатъчно замразени руски активи, за да се плати възстановяването, дори ако Вашингтон и други страни възприемат този подход.
Така че Украйна вероятно ще остане под икономическата опека на Запада, като Вашингтон и неговите съюзници ще финансират отбраната на страната в обозримо бъдеще. Дори ако Киев не постигне членство в НАТО, краят на войната може да е само началото на дълъг ангажимент на Запада към Украйна.
Хал Брандс е колумнист в Bloomberg Opinion. Той е професор в Училището за напреднали международни изследвания на университета "Джон Хопкинс" и член на Съвета по външни работи на Държавния департамент на САЩ.