Посещение на офисите на BBC в Ню Делхи и Мумбай от данъчните служители привлича международното внимание към несигурното състояние на свободата на медиите в Индия. Правителството на премиера Нарендра Моди го описа като „проучване“, което е недобър начин да се характеризира данъчна атака, пише Bloomberg.
Времето също е показателно: преди три седмици британският телевизионен оператор излъчи документален филм, привличащ вниманието към предполагаемата роля на Моди в смъртоносни сектантски бунтове, разрушили родния му щат Гуджарат през 2002 г. Правителството обаче забрани документалния филм и се опита да блокира клипове в платформите за социални медии, както и прожекциите в университетите.
Правителствени говорители и лидери на управляващата партия Bharatiya Janata на Моди изграждат ожесточение срещу BBC, обвинявайки я в запазване на „колониален начин на мислене“.
Редакционният съвет на New York Times предупреди само ден преди данъчната атака, че опитите на правителството да потисне филма са още един знак, че „гордата традиция на свободна преса“ в Индия е изложена на риск, подкопавайки нейната демокрация. Нападението несъмнено ще предизвика още подобни тревоги от чужбина.
Но този влак отдавна е напуснал гарата. Свободата на печата в Индия е подложена на атака от началото на ерата на Моди през 2014 г. Доскоро основните цели за нетърпимостта на правителството и гнева на управляващата партия бяха местните медии — особено пресата на местен език.
Тази кампания на принуда и подривна дейност застрашава това, което индийците с гордост наричат „най-голямата демокрация в света“. Неслучайно Freedom House през последните две години оцени Индия като само „частично свободна“.
Траекторията на Индия прилича на тази на Турция, където правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган използва същата комбинация от икономически натиск и сплашване, за да постигне почти пълно господство в медийния пейзаж.
Медиите и в двете страни са уязвими по сходен начин. Техните администрации са в състояние да използват лоста, който идва от това, че правителството е основен рекламодател, за да заглушат критиките. Тъй като медийните субекти често са част от големи семейни конгломерати, собствениците са особено податливи на тормоз и изнудване.
И в двете страни правителствата използват данъчни нападения и несериозни съдебни дела за тормоз. Сплашването на журналисти е рутинно.
Индия и Турция имат още едно общо нещо: снизхождението на Запада е внушило чувство за безнаказаност у техните лидери. След като получи малко критики за тормоза си над турските медии, Ердоган се насочи към чуждестранни медии. Атаката срещу BBC предполага, че Моди следва хода му със същата увереност, че не трябва да очаква отпор от чужбина.
Британското правителство, желаещо да засили търговските връзки с Индия, предложи само проформа защита на независимостта на BBC и дори това беше подкопано от министър-председателя Риши Сунак, който каза на парламента, че „не е съгласен с характеристиката“ на Моди в докладът на външното министерство.
Администрацията на американския президент Джо Байдън изглежда е заела почти същата позиция - не виждам зло, не чувам зло. „Ние подкрепяме значението на свободната преса по света“, заяви лаконично говорителят на Държавния департамент Нед Прайс. Той смекчи дори тази най-косвена критика с промяна на темата към „споделените ценности, които превръщат Съединените щати и Индия в две процъфтяващи, жизнени демокрации“.
Индия може и да е процъфтяваща и жизнена. Нейната демокрация обаче не е нито едно от двете.