Светът не инвестира достатъчно, за да постигне целите за климата. Оценките за точната сума варират, но недостигът е от порядъка на трилиони евро годишно. За да се справим с това, е необходимо всички видове финансови институции да се активизират.
Една от институциите, които помагат да се запълни тази дупка, е Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която е създадена през 1958 г., за да финансира инфраструктурни проекти, но оттогава се е превърнала в един от най-големите спонсори на зеленото финансиране. Повече от половината от парите, които тя отпуска днес, са за климата и околната среда, като целта е до 2030 г. да бъдат подкрепени зелени инвестиции в размер на 1 трилион евро, което е от решаващо значение за постигането на целите на Европейския съюз в областта на климата.
ЕИБ постига тази цел, като набира средства предимно чрез облигации с рейтинг ААА, които могат да бъдат закупени от много частни инвеститори, и след това отпуска заеми на държавни структури или частни дружества, които изграждат офшорна вятърна електроцентрала, инфраструктура за обществен транспорт или други подобни. През 2007 г. ЕИБ стана първата институция, която емитира зелени облигации, при които набраните средства ще бъдат изразходвани за дейности, свързани с целите в областта на климата и околната среда.
Но работата за насърчаване на енергийния преход означава да се адаптира към постоянно променящата се среда. Дори и глобалните цели за климата да са стабилни и ясни, къде точно трябва да насочат разходите си органи като ЕИБ, те се променят, тъй като съществуващите зелени технологии стават по-евтини, а новите започват да стават икономически жизнеспособни. Това допълнително се усложни от руската инвазия в Украйна и последвалата енергийна криза в Европа, която ускори усилията за по-бързо внедряване на чиста енергия и замяна на руските изкопаеми горива с други източници.
След дългогодишни кампании от страна на зелени групи ЕИБ заяви, че от 2021 г. ще спре да отпуска заеми за проекти за изкопаеми горива. Сега участниците в кампанията искат да настояват по-силно, за да гарантират, че заемите на ЕИБ са възможно най-екологични. Това насочва вниманието към неотдавнашния заем на ЕИБ за петролната компания Repsol.
През декември ЕИБ обяви, че заемът в размер на 120 млн. евро ще бъде предназначен за изграждането и експлоатацията на първия завод за усъвършенствани биогорива на Repsol, който ще използва хранителни отпадъци, като например масла за готвене, за производство на горива за транспорта. Използването на тези биогорива би могло да намали емисиите на въглероден диоксид през целия жизнен цикъл с до 90% в сравнение с изкопаемите горива. Repsol е поела ангажимент да инвестира 200 млн. евро и изчислява, че така ще се избегнат около 900 000 тона CO2 всяка година.
Съобщението не се хареса на кампанийната група Bankwatch, която твърди, че петролна компания, която реализира висока печалба, не би трябвало да се нуждае от публично финансиране за екологични проекти. През първите девет месеца на 2022 г. Repsol отчита нетна печалба от 3,2 млрд. евро.
В отговор ЕИБ заяви, че "производителите на нефт и газ са в силна позиция да инвестират в конкретни видове иновативни нисковъглеродни проекти, които са от решаващо значение за постигането на нулеви нетни емисии". ЕИБ също така заяви, че всички нейни кредитополучатели трябва да представят надеждни планове за декарбонизация. Repsol например е поела ангажимент да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г. Въпреки че Carbon Tracker заяви, че планът за климата на Repsol има още много възможности, за да бъде напълно съобразен с климатичните цели на Парижкото споразумение.
От съществено значение обаче Bankwatch изтъква момента на сключване на сделката. Въпреки че споразумението за отпускане на заем е подписано през декември, Repsol потвърди, че строителството е започнало още през март. Решението за изграждане на централата е взето още през 2020 г., което повдига въпроса дали заемът от ЕИБ изобщо е бил необходим за финансирането на проекта - идея, известна като допълняемост. "Заемът на ЕИБ не допринася за това компанията [да предприеме] нови инвестиции в полза на декарбонизацията", заяви Анна Рогенбак, служител по политиките на ЕИБ в Bankwatch.
Говорител на ЕИБ заяви, че въпреки че заемът е отпуснат през декември, банката е участвала в проекта на "достатъчно ранен етап". Освен че подпомага изграждането и експлоатацията на завода, "заемът на ЕИБ подкрепя и изследователските програми за усъвършенствани технологии за биогорива".
Макар да няма спор, че са необходими повече пари за екологични проекти, съществуват различни мнения за най-ефективното използване на ресурсите, които могат да бъдат отпуснати. Очаквайте още такива битки, особено когато става въпрос за публични средства или институции.