На 24 февруари заместник-управителят на централната банка на Украйна се събужда рано сутринта и получава телефонно обаждане от майка си, която е в чужбина. Полетът ѝ обратно към Киев е бил отменен. Тя също така е видяла съобщения в новините, че руски танкове са пресекли границата. Минути по-късно Серхий Николайчук бърза към офиса за спешна среща. Така започна една година, в която той и колегите му - свикнали да контролират банките и да определят инфлацията от спокойната среда на заседателната зала - щяха да се окажат в ситуация на управление на военна икономика, като дърпат лостовете на паричната политика колкото с надежда, толкова и с вяра.
"Имах няколко усещания: Едното беше страх за семейството ми, а второто - огромно чувство за отговорност", спомня си 41-годишният Николайчук. "Осъзнах, че се случва нещо наистина ужасно и поддържането на финансовата система на повърхността ще бъде предизвикателството на живота ми."
Това бяха трудни 12 месеца за създателите на паричната политика по света предвид инфлацията и заплахата от рецесия. Но тези сътресения едва ли се усещат в сравнение с това да бягаш от обсаден град, да оценяваш лихвените проценти от убежища и да осигуряваш заем от бомбени убежища.
Националната банка на Украйна в Киев и без това има достатъчно трудна задача да управлява икономика, зависима от чуждестранна помощ, в условията на вътрешнополитически борби и повсеместна корупция. Тези предизвикателства бяха заменени от това как да работи, докато е изложена на риск от бомбардировки, и как да се увери, че събитията на бойното поле не замъгляват преценката ѝ, без да се вижда краят на конфликта.
Докато Владимир Путин преобръщаше порядките след Студената война, управителният съвет на централната банка и няколко шефове на отдели се събраха в първия ден на инвазията в червено-сивия дворец в руски ренесансов стил в правителствения квартал на Украйна. Първоначалната задача е бързо да се одобри Указ № 18 - списък от 16 извънредни мерки за предотвратяване на паниката, укрепване на банковата система и налагане на капиталов контрол.
Документът, чиято формулировка беше бързо доуточнена в хода на мозъчна атака, включи дневен лимит за теглене на пари в брой от домакинствата в размер на 100 000 гривни (2 708 долара), забрана за теглене на чуждестранна валута и замразяване на официалния валутен курс. Към 10:00 ч. киевско време той влезе в сила. Следващото действие бе да се гарантира, че системата за трансакции продължава да работи, според Катерина Рожкова, първи заместник-управител.
"Бях напълно съсредоточена - нямаше никакъв страх", казва 50-годишната Рожкова. Нещо повече, след като преживя финансова криза след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., банката беше заделила резерви в размер на над 27,5 млрд. долара, казва тя. "Този път имахме буфер, включващ валутни резерви и финансова устойчивост, и използвахме този буфер".
След това дойдоха военните усилия: Банката създаде сметка за дарения за армията и дори координира доставката на бронирани камиони за транспортиране на парични средства от търговските банки до армията.
След това всичко спря. Нахлуването на Путин обърна икономиката с главата надолу, прекъсвайки линиите за доставки. Затвори цели отрасли, тъй като милиони украинци се изнесоха от зоните на сраженията на безопасно място в Западна Украйна или в чужбина. Рожкова си спомня как е бързала през пустия Киев сред металните капани за танкове и димящите места на ракетните удари.
"Това беше на фона на новините за окупацията на украински градове като Мариупол и Мелитопол, случваха се ужасни неща", казва Рожкова. "Осъзнаваш, че това не се случва някъде далеч, а е близо до теб, и знаеш това не от вестниците, а от собствения си опит."
Президентът Володимир Зеленски и неговото обкръжение получиха международно одобрение - както и още кръгове от военна помощ - за съпротивата си срещу Русия, както и за войниците на фронтовата линия. Но между върховете на властта и устойчивостта на обикновените украинци, действията на централните банкери и държавните бюрократи почти успяха да запазят функционирането на страната.
Докато руските войски атакуваха Киев, на 3 март Управителният съвет на Националната банка на Украйна отложи вземането на решение относно паричната политика, като замрази основния лихвен процент на 10%. Той заяви, че ще се върне към инфлационно целеполагане и плаващ обменен курс, след като Украйна бъде "освободена от руските нашественици".
Следващият ход дойде на 2 юни, когато го повиши до 25%. Банката заяви, че трябва да увеличи повече от два пъти разходите по заемите, за да укрепи валутата, да стабилизира икономиката и да спре рязко покачващата се инфлация.
В същото време тя призна, че обичайните инструменти на паричната политика са загубили своята ефективност заради войната, която прогони повече от една трета от украинците от домовете им и разруши бизнеса. Освен това инвазията направи невъзможна задачата на всеки икономист да се опита да моделира бъдещето чрез показатели като безработица и продажби на дребно.
Днес бенчмаркът остава на това ниво, като гривната е фиксирана към долара, който банката трябваше да девалвира с 20% през юли, за да защити валутните си резерви.
Друг проблем, който подкопава паричната политика, е спорът с Министерството на финансите. Докато централната банка повиши лихвените проценти, министерството отказа да ги съгласува при продажбата на дълг, за да избегне плащането на много по-високи разходи. Резултатът е, че кредиторите предпочитат да паркират излишните си средства в по-високодоходните депозитни сертификати на централната банка, вместо да ги предоставят на правителството - или на който и да е друг - по-близо до пазарните лихви.
"Цената на допускането на грешки, предвид обстоятелствата, се повиши", заяви Андрий Пишний, управител на централната банка, в интервю през декември, докато в Киев звучаха сирени за въздушно нападение. "Това ме кара да отделям повече време за анализ и проектиране на решения, отколкото когато имаше мир".
Мирът изчезна за миг. Николайчук казал на приятелите си, че всичко сочи към инвазия и че трябва да са готови. Всички в централната банка са били инструктирани и подготвени - "чанти", опаковани с неща от първа необходимост, в близост до вратата и планове за евакуация от Киев, ако се наложи.
Той казва, че все пак е било шокиращо, когато това действително се е случило. " След като бях дал съвети на всички, аз самият изобщо не бях готов", каза той със смях по време на вечеря в ресторант в града миналия месец.
Банката евакуира служителите си в 18-часово пътуване през задръствания до неразкрито място в Западна Украйна. По-късно те се преместват в Лвов, град в близост до полската граница.
Междувременно е имало много престои в убежища, далеч от лакираната маса в обичайната им заседателна зала в централата на Националната банка на Украйна. През март алармата за въздушно нападение прекъсва важен разговор за осигуряване на 1,4 млрд. долара за спешна помощ с Международния валутен фонд. Така че служителите се отправят към подземните помещения на безопасно място.
"Управителният съвет се събра пред лаптопа в тясна стая от четири квадратни метра и продължи консултациите", каза Николайчук. "Мисля, че екипът на МВФ беше впечатлен."
Имаше и нова проява на професионална солидарност. Бившият гуверньор Кирил Шевченко разгневи колегите си и си навлече критики от Зеленски и МВФ заради авторитарния си стил и изтласкването на реформаторски настроените служители.
Рожкова каза, че те са оставили разногласията настрана, цитирайки стих от "Книга за джунглата" на Ръдиард Киплинг: "Враговете не се бият на водопой по време на суша. "Сега ще сключим водно примирие", казва Рожкова, че е казала на Шевченко. "След края на войната ще се върнем на предишните си позиции."
Това обаче не се случило. Шевченко е обвинен в присвояване на средства от държавен кредитор, който някога е управлявал. През октомври той се оттегли от поста и беше заменен от Пишний, след което напусна Украйна. Шевченко отрича да е извършвал нарушение и заявява, че не желае да коментира лични въпроси, когато Bloomberg се свързва с него.
Почти година по-късно икономиката е затънала в разрушенията на войната. Окончателната равносметка за 2022 г. включва над 30% спад на брутния вътрешен продукт, инфлация, надхвърляща 26%, и изчерпване на резервите на централната банка.
Но с промяната на конфликта се промениха и притесненията на централната банка. Въпреки кампанията от ракетни и безпилотни удари срещу гражданската инфраструктура, включително енергийната мрежа, украинците вече са свикнали с бомбардировките и сирените за въздушно нападение, като често пренебрегват убежищата.
В централната банка опасенията, че ще бъдем ударени от крилата ракета или че бягащите украинци ще предизвикат масово източване на банкови сметки, са заменени от загриженост, че прекъсването на електрозахранването може да парализира банките. За да бъдат служителите ѝ в безопасност - и в готовност - централната банка вече разполага с добре оборудван подслон под центъра на Киев, който включва и семейни жилища, за да могат служителите в критични ситуации да пренощуват.
Докато украинците търсят начини да помогнат в усилията да се попречи на Русия, Николайчук е благодарен, че има ясно определена цел далеч от мъглата на войната:
"Голямо предимство беше, че имахме тази мисия", казва той. "Трябваше да си съсредоточен върху вземането на решения по най-ефективния начин. Осъзнаваш, че това е твоят принос за устойчивостта на страната и бъдещата победа".