Правителството на САЩ публикува във вторник своя месечен доклад за потребителските цени, които през януари се повишиха с 0,5% на месечна база, което е най-бързия темп от три месеца. Годишната инфлация в САЩ се забавя леко до 6,4% през януари от 6,5% през декември при пазарни прогнози за 6,2%. Опасенията са, че подобно доказателство за постоянен инфлационен натиск може да подтикне Федералния резерв да повиши лихвените проценти още по-високо и да ги задържи там по-дълго, отколкото пазарите очакват.
Начинът, по който политиците във Фед мислят за инфлацията, е, че всичко произлиза от пазара на труда, който те описват като твърде горещ, за да им хареса. По-конкретно, икономистите от централната банка смятат, че така нареченият естествен процент на безработица – темпът, при който икономиката не се насочва нито към рецесия, нито към прегряване – се е повишил от 4% до някъде между 5% и 6%. За Фед това е голям проблем, тъй като нивото на безработица падна до 3,4% през януари, най-ниското ниво от 53 години.
В действителност спадът в нивото на безработица не би трябвало да е проблем за Фед. Продължават да се трупат доказателства, които предполагат, че ниското ниво на безработица няма много общо с растежа на заплатите и очакванията на домакинствата за бъдещи приходи – два основни фактора за инфлация. Само тази седмица месечно проучване, публикувано от Федералният резерв на Ню Йорк, показа, че перспективите на потребителите за инфлация са паднали до най-ниското ниво от октомври 2020 г.
Фед прави две грешки в реално време. Първият е, че политиците предположиха, че масовото смущение на пазара на труда, свързано с пандемията, ще затрудни работодателите да намерят служители, които са подходящи за конкретни роли - и обратното - когато икономиката се отвори. Лошото напасване обикновено води до по-висока безработица. Това, което те не са и вероятно не са могли да отчетат, е как съвпадението на пазара на труда ще бъде повлияно от безпрецедентния скок на спестяванията на домакинствата.
Сега, лични впечатления и доклад на старши икономист от Федералния резерв на Минеаполис Саймън Монги предполагат, че домакинствата са използвали извънредния буфер за спестявания, за да им помогнат да намерят по-добра работа, вместо да се задоволят с първата работа, която им се появи. Могни изчислява, че по същество не е имало нетно влошаване на ефективността на подбора в резултат на пандемията. Това би означавало, че естественото ниво на безработица е близо до това, което беше през януари 2020 г., когато САЩ се радваха на ниво на безработица от 3,5%.
Заключението на Могни е подкрепено от разходите за труд на единица продукция, които нарастват с по-бавни темпове. Правителството заяви по-рано този месец, че разходите за труд на единица продукция са се повишили с 1,1% през четвъртото тримесечие, под дългосрочната средна стойност от 1,8%. Годишният ръст на средните почасови доходи също продължи да се забавя от 5,9% през март 2022 г. до 4,4% миналия месец. И все пак председателят на Фед Джером Пауъл наскоро посочи как естественото ниво на безработица се е повишило съществено, гледна точка, която помага да се обясни защо централната банка е била толкова агресивна в повишаването на лихвите и очаква да ги задържи високи за известно време.
Втората грешка, която Фед прави, е игнорирането на това, което икономистите наричат хистерезис. Накратко, хистерезисът предполага, че внезапното увеличение на темпа на инфлация може да намали естествения процент на безработица. Логиката тук е, че когато търсенето е високо, работодателите променят практиките си за набиране и задържане на персонал и бавно се връщат назад. Това обхваща гамата от инвестиции в сложни стратегии за човешки ресурси до нещо толкова просто като трупането на работна ръка. С течение на времето ефектите от подобни промени трябва да отслабнат, тъй като работодателите непрекъснато се приспособяват към промените както на пазара на труда, така и на търсенето на техните продукти. В момента обаче това предполага, че 3,4% безработица не е толкова ниска, колкото изглежда.
Отново помислете за проучването на клона на Федералния резерв на Ню Йорк, което показа, че очакванията на домакинствата за растеж на доходите са спаднали с рекордните 1,3 процентни пункта, от 4,6% на 3,3%. Възможно ли е заплатите и доходите наистина да се забавят драстично при рекордно ниска безработица? Краткият отговор е да и това означава, че Фед трябва да бъде по-предпазлив относно продължаването на повишаването на лихвите. Разумната стъпка за Фед би била да спре своя цикъл на увеличаване на лихвените проценти, докато може да се определи пълната мярка на ефекта върху пазара на труда.
Карл У. Смит е колумнист на Bloomberg Opinion. Преди това той беше вицепрезидент по федералната политика в The Tax Foundation и преподавател по икономика в Университета на Северна Каролина.