Липсата на мед може да забави енергийния преход

Избягването на климатична катастрофа често се представя като въпрос на политическа воля. И все пак преминаването към въглероден неутралитет също е плашещо техническо предизвикателство. От една страна, преоборудването на енергийните системи, изградени около изкопаемите горива, така че да могат да работят с възобновяема енергия, ще изисква много повече мед – основната „артерия“ на енергийните мрежи и електрическото оборудване – отколкото компаниите могат да произведат. Далеч не е ясно дали една традиционно предпазлива миннодобивна индустрия ще приеме мащаба на инвестициите, необходими за пренастройването на света. Провалът би изместил енергийния преход извън курса, пише Bloomberg.

1. Защо медта е толкова важна в момента?

Медта е ефективен електрически проводник, който е сравнително изобилен и няма очевиден заместител. Можете да го намерите във всякакви продукти - от тостери до климатици и компютърни чипове. Има около 30 килограма мед в средностатистически автомобил и повече от 180 кг в едно стандартно жилище. 
Декарбонизирането на енергийните мрежи, транспорта и индустрията като цяло ще изисква много повече от това, което е налично в момента. Милиони метри медни кабели са необходими за изграждането на по-плътни, по-сложни мрежи, които могат да пренасят електричество, произведено от децентрализирани възобновяеми източници, и да балансират техните променливи доставки. Слънчевите и вятърните паркове изискват много повече мед за единица произведена енергия, отколкото централизираните електроцентрали, захранвани с въглища и газ. Електрическите превозни средства използват над два пъти повече мед от колите, задвижвани с бензин, изчислява Copper Alliance. В резултат на това годишното търсене на мед се очаква да се удвои до 50 млн. метрични тона през 2035 г., показва финансирано от индустрията проучване на S&P Global. Това означава, че индустриите могат да се сблъскат с недостиг.

2. Защо е така?

Рециклирането на повече мед няма да осигури достатъчно нови доставки в системата, така че единствената алтернатива е да се добива повече чрез миннодобивна дейност. Но прогнозите показват, че ръстът на доставките ще достигне своя връх през 2024 г., тъй като темпът на разработване на нови обекти се забавя, докато съществуващите мине постепенно се изчерпват. Goldman Sachs Group Inc. изчислява, че миннодобивните компании трябва да похарчат около 150 млрд. долара през следващото десетилетие, за да избегнат дефицит от 8 млн. тона. (За контекст, глобалният дефицит през 2021 г. е само 441 000 тона, което се равнява на по-малко от 2% от търсенето на рафинирания метал според International Copper Study Group.) Текущите най-лоши прогнози на S&P Global показват дефицит в размер на около 20% от потреблението през 2035 г.
3. Защо миннодобивните компании не могат просто да увеличат производството?

Тези компании "се опариха" тежко в миналото, когато цикълът на индустрията се обърна и те откриха, че увеличават производството точно когато търсенето пада. Оттогава те приоритизираха силните баланси и започнаха да действат по-предпазливо при инвестициите в нови проекти. Призракът на глобалната инфлация прави тежките капиталови разходи дори по-малко приемливи, тъй като повишава оперативните разходи и разходите по заеми. Нещо повече, богатите медни залежи стават все по-трудни и по-скъпи за разработване. А засиленият контрол върху социалните и екологичните стандарти на минното дело повишава производствените разходи и поставя повече бариери пред издаването на разрешителни.

4. Как се развива това сега?

Точно както петролът заема централно място в геополитиката на миналия век, медта се превръща в проблем на националната сигурност през този. Правителствата бързат да осигурят бъдещите доставки за своите бързо развиващи се индустрии за чиста енергия. Веригата на доставки на мед в момента е насочена към Китай, който обработва и консумира голяма част от металите, добивани в Латинска Америка и Африка. Доминирането на Китай при металите, като мед, литий и кобалт, му помогна да бъде лидер в производството на електрически превозни средства. Неговите икономически съперници като САЩ и Германия сега се стремят да добиват повече от тези метали на местно ниво или на територията на своите съюзници. Някои американски политици се застъпиха за твърдението, че медта трябва да бъде добавена към списъка с минерали, считани за особено важни за сигурността на САЩ.

5. Ами ако няма достатъчно мед за добиване?

Ако недостигът на доставки се окаже толкова сериозен, колкото прогнозират някои анализатори, това ще доведе до скок на цените, който рискува да навреди на икономиката на интелигентните мрежи и възобновяемите енергийни източници и да забави тяхното приемане. Производителите на технологии за чиста енергия биха могли да си помогнат, като намерят начини да използват по-малко мед в своите продукти. А по-високите цени биха дали на миннодобивните компании поне някакъв стимул да увеличат производството. Но са необходими няколко години, за да се разработи нова мина, така че дори ако търсенето нарасне значително, ще е нужно около десетилетие, за да се ускори добива.

6. Как ще реагират страните, които добиват най-много мед?

Националната политика може да спре устрема към увеличаване на доставките. Държавите с големи залежи от метали настояват за по-голям дял от печалбите от добива, за да се справят с икономическите неравенства, което може да обезсърчи някои инвестиции. Бюрократичните спънки също могат да попречат. В Чили, най-големият производител на мед в света, минните проекти бяха възпрепятствани от регулаторна несигурност. В Панама голяма мина е въвлечена в данъчен спор.

Екологичните щети са друг риск за нациите, които обмислят нови минни проекти. Медта се извлича от руда с помощта на химикали, които могат да навлязат в подземните води, да замърсят земеделските земи, да нанесат непоправими щети на дивата природа и да замърсят питейната вода. Медните остатъци – отпадъчните скали, останали след преработката на рудата – се очаква да нараснат от годишен темп от 4,3 гигатона през 2020 г. до 16 гигатона през 2050 г., предупреждават анализатори от Австралия.

Това не е само екологичен проблем: допълнителните разходи за съхранение могат да достигнат 1,6 трлн. долара, изчисляват още експертите.

Още по темата

Глобалното търсене на мед ще скочи до 40 пъти под натиска на зеления преход

Пазарът на мед предупреждава за свиване на доставките