Ако една раздяла е трудна, обяснението защо искате да си отдъхнете е веднага след нея. Освен ако не сте сигурни, че е време за нещо ново, изкушението да се двоумите е значително. В областта на паричната политика определянето на начина, по който изглежда паузата в увеличаването на лихвените проценти - и степента на убеденост, която стои зад нея - може да бъде опасно упражнение. Изчисляването на момента, в който да изчакате за известно време, крие немалко рискове, пише Даниел Мос за Bloomberg.
Малко вероятно е централните банки да бъдат категорични, когато преустановят повишаването на лихвените проценти през следващите месеци. Едва в ретроспекция може да стане ясно, че бутонът за задържане е бил натиснат. По основателна причина: инфлацията се забавя, макар и да остава значително над целевата стойност. Глобалният растеж намалява, макар и с по-малко, отколкото всички се опасяваха до скоро. Един по-необичаен доклад, като например голям брой работни места или твърде високи цени, може да повлияе на нагласите за бъдещото развитие на разходите по заемите. Дали ще има още едно или две повишения, а може би дори три?
Опасностите, свързани с опитите да се определи настъпването на паузата, се проявиха миналата седмица, когато Резервната банка на Австралия (РБА) повиши основния си лихвен процент с четвърт пункт, както прогнозираха повечето икономисти. Проблемът беше в придружаващото изявление. Думите бяха достатъчно "настъпателни", за да отхвърлят прогнозите за предстояща пауза с месец или два - и да тласнат австралийския долар нагоре, а облигациите надолу. Гуверньорът Филип Лоу се отказа от миналогодишната уговорка, че банката не е на предварително зададен път, и заяви, че ще са необходими допълнителни повишения.
Не толкова фактът, че Лоу посочи, че все още има какво да се направи, разтревожи инвеститорите. Твърде рано е да се каже, че всичко е ясно по отношение на инфлацията, особено като се има предвид, че банката все още е под обстрел заради предположението си от края на миналата година, че може да не се наложи повишаване на лихвите до 2024 г. Това, което се открои в коментара на РБА, е отсъствието на ясни индикации, че се обсъжда пауза. Стенограмите от обсъжданията на РБА в края на 2022 г. показаха, че спирането е било сред вариантите, които съветът е обмислял. "Нашата работа е да изречем това, което мислим, че РБА ще направи, а не това, което мислим, че трябва да направи", написа Гарет Еърд от Commonwealth Bank of Australia, който сега очаква, че основният лихвен процент ще бъде повишен от 3,35% на 3,85%. Според него политиката се насочва "към дълбоко рестриктивна територия". Рисковете от грешка се умножават.
Между другото, творческият отпуск не е гаранция за пауза в затягането. Миналия месец управителят на Банката на Канада Тиф Маклем обяви условна пауза и сега защитава средното положение както срещу поддръжниците на настъпателната и тези на подкрепящата парична политика. Маклем смята, че може да отнеме от 18 до 24 месеца, за да се усетят пълните ефекти от по-високите разходи по заемите. "Трябва да поставим на пауза повишаването на лихвените проценти, за да не забавим прекалено много икономиката и инфлацията", заяви той пред бизнес аудитория. "Не бива да продължаваме да повишаваме лихвените проценти, докато инфлацията не се върне към 2%". Отдавна централен банкер не се е притеснявал публично за риска инфлацията да се отдръпне твърде много.
Вероятно няма да е лошо членовете на Корейската централна банка да прегледат обръщението на Маклем. Тя повиши предсрочно лихвените проценти през 2021 г., и от много анализатори смятаха, че тя ще пропусне повишението този месец. След това данните от миналата седмица показаха, че цените са скочили през януари, поддържайки жива перспективата за по-нататъшно затягане. Паузата все още може да се случи, като съкращенията ще бъдат направени до края на годината, но има лек елемент на съмнение. Управителят Ри Чанг-йонг предупреди през януари, че пазарите не трябва да бързат да обявяват цикъла на повишенията за завършен.
През миналия месец Малайзия се отказа от очакваното увеличение, докато в Индонезия повишението беше подкрепящо - с четвърт пункт, придружено от аргумента, че длъжностните лица са направили достатъчно. Ако започнат да постъпват неудобни данни, и двете страни ще бъдат подложени на натиск да преразгледат въпроса. Очевидната критика: Защо поехте риска да направите твърде малко, а не твърде много?
Управлението на риска просто не е това, което беше. В първата си реч като председател на Федералния резерв пред годишното изнесено заседание на институцията в Джаксън Хол през 2018 г. Джером Пауъл отдели много време за възхвала на подхода на Алън Грийнспан. По-специално той харесваше навика на маестрото през 90-те години на миналия век да отлага малко по малко, докато изборът стане по-ясен. Тогава ставаше въпрос за това дали - и кога - излизането от паузата е по-разумно, отколкото задържането на лихвите. Пауъл описва начина на действие от тази епоха по следния начин: "Комисията се обедини около стратегия за управление на риска, която може да бъде обобщена в едно просто искане: "Нека изчакаме още едно заседание; ако има по-ясни признаци за инфлация, ще започнем затягане". Сега ситуацията би могла да бъде определена като противоположна: Изчакайте с паузата, докато не се уверите, че инфлацията се забавя и няма да започне отново да нараства, и да ви злепостави.
Процесът е започнал, но все още не е напълно завършен. Почти като да търсите конкретен документ в цяло чекмедже с папки, ще откриете паузата някъде там. Вероятно в следващата папка.