Често се твърди, че след като икономиката преодолее ускорението на инфлацията, лихвените проценти ще паднат обратно до най-ниските си нива отпреди пандемията – и може би ще се понижат допълнително в бъдеще. Централните банки, международните организации и почти всяка икономическа институция изглежда действат при това предположение. Но какво ще стане, ако това се окаже невярно?
Схващането е, че има „естествен лихвен процент“, който определя къде Федералният резерв (Фед) и пазарът ще установят лихвите. Той отразява производителността на икономиката и търсенето и предлагането на облигации. Теорията сред водещите финансови институции в света е, че естественият лихвен процент намалява през последните няколко десетилетия и голяма причина за това е застаряването на населението.
Това не е просто академичен аргумент. Изводът е, че САЩ могат да продължат да харчат, защото лихвите в крайна сметка ще паднат обратно до почти нулевите нива от последното десетилетие и правителствата никога няма да трябва наистина да се съобразяват с дълга си, защото няма струва им много да вземат нов.
Един от най-влиятелните макроикономисти в света – Оливие Бланшар, наскоро постави този аргумент. Частният сектор също разчита, че лихвените проценти ще се понижат, след като Фед победи инфлацията, което би означавало, че лесните пари и евтините ипотеки ще се завърнат скоро.
Но какво ще се случи, ако това се окаже невярно? Какво ще се случи, ако последните няколко десетилетия на понижаващи се лихвени проценти са аномалия и застаряващото население означава по-високи, а не по-ниски лихви?
Скорошно изследване на професора от Харвард Кен Рогоф поставя под съмнение дали процентите ще продължат да падат със застаряването на населението. Реалните лихвени проценти се понижават почти до нула, особено след финансовата криза. Но не можем да разчитаме, че тази тенденция ще продължи. Рогоф и неговите съавтори разглеждат 10-годишните нива през последните 700 години и откриват лек и постоянен спад, тъй като светът става по-безопасен и финансовите пазари се развиват.
Но те също така откриват периоди на много високи или изключително ниски нива, които са отклонения от дългосрочната тенденция. Тези отклонения могат да продължат няколко години и те твърдят, че последните 15 години са били един такъв период, а не част от устойчив път. Те също така изчисляват, че в исторически план по-младото, а не по-възрастното население води до ниски нива. Застаряването на населението, което съвпадна с намаляващите нива през последните няколко десетилетия, беше просто случайност.
Теорията, че застаряването на населението означава по-ниски лихвени проценти, набра популярност през последните 30 години. Причината е, че хората спестяват повече с напредване на възрастта. Съществува и идеята, че с по-малко и по-възрастни хора, които работят, икономиката ще бъде по-малко продуктивна, а това означава, че възвръщаемостта на капитала (или лихвените проценти, основно) също ще падне.
Това са логични аргументи, но – както показва изследването на Рогоф, могат да не издържат още дълго.
Първо, няма сигурност относно бъдещата производителност в среда с постоянни промени. Икономистите приемат, че по-възрастното население е по-малко продуктивно, но с появата на толкова много нови технологии има причини да смятаме, че производителността ще се увеличи и ще отнесе със себе си лихвените проценти.
Второ, хората в много развити страни не спестяват достатъчно за пенсиониране. И през следващите 10-15 години те ще станат все по-зависими от държавата. Правителствата не спестяват в очакване на това събитие. Те правят обратното, като увеличават разходите.
Освен ако правителствата не обмислят намаляване на пенсиите, което изглежда много малко вероятно, те ще трябва да вземат заеми, за да финансират плащанията за застаряващото си население и да наводнят пазара с повече облигации. Това ще увеличи лихвите.
Трябва също така да се тревожим, защото лихвените проценти до голяма степен са функция на риска на пазара, а не просто някакъв абстрактен естествен процент. Съществува риск държавите да изпаднат в неплатежоспособност или облигациите да бъдат неликвидни - въпреки че това не са големи тревоги в развитите страни.
Много реален риск е обаче бъдещата инфлация да бъде по-висока и по-променлива. Лихвените проценти се понижиха през последните няколко десетилетия по много причини, но голямата беше забележителният период на много ниска и стабилна инфлация, която сведе рисковата премия по облигациите до нула. Застаряването на населението може да означава по-висока инфлация в бъдеще, а това също би означавало по-високи лихви.