В речта си пред Бундестага преди дни Олаф Шолц направи подмолно подмятане по адрес на страна партньор, която не беше назована, но беше достатъчно лесно да се разбере коя е тя. Германският канцлер беше обявил, че ще позволи бойни танкове, произведени в страната му, да бъдат изпратени в Украйна. Тази стъпка последва месеци на натиск от страна на съюзниците от НАТО - и по-специално от Полша.
"Hic Rhodus, hic salta", каза Шолц с една от характерните си хладни усмивки. Фразата идва от латинската версия на басня на Езоп. В нея един атлет се връща в родния си град и се хвали с подвизите си, като твърди, че по време на посещението си в Родос е скочил по-далеч, отколкото който и да е жив човек някога е скочил или е могъл. Добре, казал един скептик, ако това е вярно, тогава "Родос е тук, скачай тук".
Публиката към която бяха насочени думите на Шолц, разбира се, е била във Варшава. Само седмица по-рано полското правителство беше заявило, че ще даде на Украйна няколко от собствените си танкове "Леопард 2", произведени в Германия, дори ако Берлин откаже да одобри доставката.
Тази маневра беше част от по-общата полска предизборна реторика. В навечерието на парламентарните избори тази есен популисткото правителство във Варшава иска да активизира своята база, като звучи в еднаква степен антигермански и антируски. Като част от тирадите си срещу Берлин, например, Варшава настоява за 1,3 трилиона евро репарации за Втората световна война. Като част от съпротивата си срещу Кремъл, тя се превърна в един от най-твърдите поддръжници на Киев в света.
Добре тогава, каза Шолц в Бундестага: Ако на вас, поляците, ви е толкова забавно да се представяте за лидери на Запада в борбата срещу Кремъл, тогава скочете тук, скочете сега. Изпратете собствените си танкове "Леопард 2", а след това изпратете още повече оръжия. И след като сте започнали, покажете как да прекратим тази война.
Като оставим настрана езоповските нападки, тези дни се води истински дебат за това къде да се разположи политическият център на тежестта на Европейския съюз. Изглежда, че през изминалата година той се е изместил на изток. В относително изражение влиянието е по-малко в това, което бившият министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд нарече запомнящо се "Стара Европа", и повече в "Нова Европа", която се присъедини към ЕС и НАТО след Студената война.
Но това може да доведе до два извода. Единият е, че Полша и нейните съседи от Балтийския регион са водещи в отговора на континента срещу Путин. Другият е, че те се обучават да ръководят блока в по-общ план.
Няма съмнение, че настъпателната позиция на "Нова Европа" спрямо Москва беше оправдана през изминалата година и получи похвали за това от Брюксел до Вашингтон. Нещо повече, както Естония, Латвия, Литва, Полша, а и други страни от региона се оказаха прави по отношение на Путин, така и Германия и Франция се оказаха в катастрофална грешка.
В продължение на години Берлин и Париж - които се смятаха за френско-германски "тандем", движещ ЕС напред - ласкаеха Путин и отричаха заплахата от неговия империалистически мироглед. Германия дори построи не един и два газопровода за пренос на природен газ директно от Русия до Германия, заобикаляйки не само газовите връзки на Украйна, но и на Полша.
Това приятелство предизвика исторически кошмари в Полша и балтийските страни. Те страдат от германско-руските сделки за тяхна сметка поне от времето, когато Хохенцолерните, Хабсбургите и Романови са разделили Полско-литовската общност през XVIII век. Най-голямата им травма е пактът Молотов-Рибентроп от 1939 г., с който нацистка Германия и Съветският съюз си поделят Полша и балтийските страни.
Когато по-късно тези страни се присъединиха към ЕС и НАТО, това беше до голяма степен, за да се откъснат от Москва. По време на двете десетилетия на власт на Путин те постепенно засилиха предупрежденията си. Но Брюксел, Берлин, Париж и други столици ги пренебрегваха - с "пренебрежително високомерие", както си спомня Тоомас Хендрик Илвес, бивш естонски президент.
В наши дни, напротив, Талин, Рига, Вилнюс и Варшава са приковали към себе си ушите на целия ЕС и на трансатлантическия Запад. Те могат да твърдят, че са водещи и по друг начин. По отношение на икономическия си размер Естония е най-големият поддръжник на Украйна в света, следвана от Латвия, Полша и Литва. Германия е на 14-то място, а Франция - на 21-во.
Но този авторитет не се изразява точно в други видове влияние. Вече не съществува "източен" блок, който те биха могли да оглавят в рамките на ЕС, както беше по времето, когато "Вишеградската четворка" - Полша, Унгария, Словакия и Чешката република - обединиха влиянието си в Брюксел. В наши дни всички те са поели по свой път. Чехите току-що избраха за свой нов президент Петр Павел, бивш генерал, работил в НАТО; той също ще помогне за обединяването на Запада срещу Москва. Но унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да е апологет на Путин, а хърватският президент Зоран Миланович също е склонен да се отклонява от политическите граници.
Освен това Варшава, подобно на Будапеща, изразходва голяма част от политическата си енергия, за да се обявява срещу Брюксел и ЕС, като същевременно подкопава върховенството на закона и другите демократични институции у дома. На свой ред ЕС наложи санкции на Полша и Унгария и спря общо 138 млрд. евро от финансирането им. Това е болезнено, тъй като Полша остава най-големият нетен получател на средства от ЕС, следвана от Гърция и Унгария. В същото време Германия и Франция все още са най-големите нетни донори.
Нито едно правителство или държава не може да претендира, че е начело на конфедерация, ако едновременно с това подкопава общите ценности на тази лига, източва финансите ѝ и възпрепятства управлението ѝ.
Следователно, ако изглежда, че властта в ЕС се е изместила на изток, причините са другаде. Основната от тях е, че всички други потенциални лидери на практика се оттеглиха от надпреварата. Британците изобщо напуснаха клуба. Италианците замениха Марио Драги, добросъвестен лидер с огромен авторитет, с Джорджия Мелони, постфашистка популистка. А що се отнася до стария френско-германски тандем, френският президент Еманюел Макрон и Шолц едва могат да се качат на колата, камо ли да я управляват.
Това е депресиращото продължение на Езоповия цитат на Шолц. Истината е, че Западът има само един лидер - Съединените щати, докато Европа няма нито един. Нейните приятели и врагове могат да обърнат шегата на Шолц и да я насочат към Берлин, Париж, Брюксел и целия ЕС: Hic Rhodus, hic salta.