Най-големият въпрос, който витае над бойното поле в Украйна за първите три или четири месеца на тази година, е дали руските нашественици или защитниците на Украйна ще започнат голяма и вероятно преждевременна офанзива. И двете воюващи страни са под различен вид натиск да го направят.
Във военно отношение Русия вероятно ще има полза от бавното развитие. Тя е по-голямата страна с големи, но често неизползвани вътрешни ресурси. Нуждае се от време, за да увеличи военната продукция, да осигури електрониката, необходима за съвременните оръжия, да обучи и оборудва правилно стотиците хиляди войници, мобилизирани от миналия септември - и да коригира хаоса в системата за мобилизация, проблем, за който генерал Валери Герасимов, главният командир на инвазията, призна в рядко интервю. Освен това изисква време, за да може Москва да изясни своите неуредени пропагандни наративи: много руснаци все още не са наясно за какво трябва да се бият в Украйна и какви са крайните цели на войната. Въпреки че първоначалната пропагандна линия – че украинците са „фашисти“ – изглежда се е провалила, никоя нова не изглежда да е породила масов ентусиазъм.
Една от най-последователните нововъзникващи пропагандни линии има за цел да подготви руснаците за дългосрочен конфликт.
„Нашата най-важна задача е да преместим нашата индустрия във военно темпо възможно най-бързо“, написа провоенният блогър Герман Куликовски в своя канал в Telegram, който има повече от 620 000 абонати. „Очаква ни десетилетие на войни и тези войни ще кипят в различни части на земното кълбо. Специалната военна операция [в Украйна] е само първият горещ етап от Третата световна война."
Руският аргумент за стратегическо търпение е подпомогнат от донякъде контраинтуитивната идея, че основният финансов и военен поддръжник на Украйна, САЩ, може да почувстват, че имат полза или поне не страдат от твърде много неблагоприятни последици от един продължителен конфликт. Според неотдавнашен доклад на Rand Corporation, озаглавен „Избягване на дълга война“, потенциалните ползи от дълъг конфликт за САЩ включват отслабването на Русия, както и намалената зависимост на американските съюзници от руската енергия и по-високите разходи за отбрана. Те трябва да бъдат претеглени спрямо разходи като повишен риск от ядрена война, повече смъртни случаи на украинци и неблагоприятни икономически ефекти, включително по-висока инфлация. В доклада се оценява възможността Русия да завладее повече украинска територия като „незначителна“ цена.
В зависимост от това колко цинични сте – а Путин и неговите приближени са много цинични – може да заключите, че изчисленията на администрацията на Байдън отхвърлят заплахата от ядрена война, не се интересуват малко от украинските жертви, дават приоритет на отслабването на Русия и подценяват нейния боен и военен индустриален потенциал. Подобна оценка би подсказала на Путин, че трябва да стисне зъби и да се окопае.
Контрааргументите са психологически, но тъй като в Русия крайните решения се вземат от един човек, те не са маловажни.
Всяко нарастващо възприемане на слабостта на Путин – както у дома, така и, което е по-важно, в незападния свят, който той смята за свой съюзник в това, което определя като екзистенциална битка със Запада – създава елемент на натиск, който той най-вероятно чувства. Поредица от военни поражения миналата година накараха лидерите на Индия и Китай да покажат раздразнение и нетърпение към Путин; някога винаги закъсняващ за официални срещи, сега той е този, който е принуден да чака дори послушните някога постсъветски лидери. Азиатските клиенти сега купуват руски петрол с големи отстъпки, породени от ембаргото на Запада: барел петрол Urals е с около 31 долара по-евтин от референтния сорт Brent, най-голямата разлика от август. Репутацията на Русия като глобална сила е в най-ниската си точка от постсъветския период. Слаб силен човек е оксиморон.
Западните съюзници на Украйна също направиха всичко по силите си, за да разпалят натиска над руските стратези, които сега трябва да се подготвят за дълга защита на вече завзетите територии. Украйна преодоля една западна психологическа бариера след друга, като последно осигури доставки на танкове. Сега военните самолети не са изключени, тъй като Полша се опитва да пробие това ново ниво на западно участие във войната. Това увеличава изкушението за Герасимов, безразсъдния плановик на неуспешното първоначално нападение срещу Украйна, да действа превантивно - и за Путин да одобри подобно действие.
Друг е въпросът дали ще го направи в близко бъдеще.
Украинците от седмици предупреждават, че предстои голяма руска офанзива. Последното подобно предупреждение идва от ръководителя на Съвета за национална сигурност на Украйна Олексий Данилов, който казва, че Русия ще атакува близо до годишнината от инвазията - просто защото руското ръководство е толкова напълно съветско, че всичко, което правят, е свързано със значими дати. Тази представа не се основава на реалността на настоящия конфликт: многократно се разпространяваха слухове, че Путин ще предприеме атаки на една или друга годишнина, но атаките никога не се материализираха. Украински официални лица обаче последователно използват приказките за предстояща руска офанзива, за да увеличат шансовете си за бързи доставки на западни оръжия и да се опитат да посеят паника в Русия, където голямо усилване на военните усилия почти сигурно би означавало нова вълна на мобилизация.
Руските военни командири изглежда осъзнават, че не могат да започнат нищо голямо със силите, с които разполагат. През януари редовните руски части опитаха късмета си с тактически настъпления близо до Орихов в южната Запорожка област и в части от Донецка област, но постигнаха само малък успех, натъквайки се на силна втора линия на украинската отбрана. Без решаващо превъзходство във въздуха и като численост на пехотата руските генерали не могат да се надяват на повече. Превъзходството във въздуха обаче е неуловимо и украинската армия все още има повече войски на земята от руската сила за нахлуване. Единственият руски успех през януари – превземането на соленодобивния град Соледар – беше постигнат от частната военна компания "Вагнер", която хвърли затворниците, които ѝ беше позволено да набира от затворническите лагери, в жестоки, кървави фронтални атаки срещу украинските укрепления.
Указът на Путин за „частичната мобилизация“ от миналия септември все още е в сила и въпреки че няма публична разпоредба относно броя на войските, които трябва да бъдат мобилизирани, той има секретна част, която вероятно позволява множество вълни от повиквания. Онези руски мъже, които не са избягали или са доброволци, гледат с тревога новините; популярно приложение за телефони с Android, наречено Mobilization 2023, дори събира новини и съвети за мобилизация. Досега обаче нещата са тихи, без скорошни съобщения за подновени усилия за повикване. Това е изненадващо, ако голяма офанзива е в непосредствените планове - но ирационална заповед на Путин да започне такава със съществуващите сили не може да бъде изключена, особено като се има предвид колебливостта му в миналото да влоши вътрешната ситуация, като привлече твърде много хора в мобилизацията.
Украйна от своя страна е под по-голям натиск от Русия да атакува първа. Данилов прогнозира във Facebook, че 2023 г. ще бъде годината на украинска офанзива с използване на новодоставено западно оборудване. Украйна просто не може да си позволи продължителна война. Всяка седмица от войната носи повече опустошения и всеки месец милиони украински бежанци в Европа се установяват по-нататък в новия си живот. От месеци се провежда пълномащабна мобилизационна кампания и поне на хартия запасът от човешки ресурси на Украйна е далеч по-плитък от този на Русия. Западната военна помощ на практика зависи от по-нататъшни победи — украинците могат да видят това по увеличения поток на оръжия след военните им успехи през есента на 2022 г. Огромната популярност на президента Володимир Зеленски е ограничен ресурс, особено предвид последните корупционни скандали.
И така, руските сили на фронтовата линия очакват украинска офанзива скоро. Провоенните руски канали в Telegram казват, че украинците ще се опитат да нахлуят в Белгородска област на Русия. Западни военни експерти пишат за необходимостта от освобождаване на Крим, за да се минимизира рискът от нова война. Тази амбициозна цел изисква голяма южна офанзива към Мелитопол и Мариупол, за да се прекъсне „сухопътния мост“ от Русия към Крим, превзет от нашествениците в началото на кампанията. Успешен украински натиск на юг ще доведе до блокадата на полуострова и може би ще го направи несъстоятелен за Русия.
И въпреки това всяка украинска офанзива сега би се натъкнала на прясно укрепени руски позиции, обслужвани от по-опитни войници. Тъй като нападателят винаги рискува повече жертви от защитника, украинците се нуждаят от повече сигурност пред лицето на потенциалните загуби.
Тъй като и двете страни натрупват ресурси за нападение, но се колебаят да предприемат решителната стъпка, крехкият баланс на терена става все по-нестабилен. Нещо, скоро, ще трябва да поддаде.
Леонид Бершидски е базиран в Берлин руски журналист, издател и колумнист за Bloomberg. Tой е първият главен редактор на руския вестник "Ведомости".