Снимките и видеоклиповете, излизащи от Сирия и Турция след двойните земетресения в понеделник, предизвикват най-лошите ми спомени за човешката трагедия - и най-добрите ми преживявания за човешка упоритост. В предишен живот като чуждестранен кореспондент отразявах последиците от две от най-катастрофалните земетресения на 21 век: в индийския щат Гуджарат през 2001 г. и в Хаити почти точно девет години по-късно. Ужасните гледки, звуци и миризми на страданието са до болка познати.
Познато е и чувството на благоговение пред героичния отговор на бедствието от страна на местните неправителствени организации и други групи на гражданското общество. Тяхната роля е централна за усилията за спасяване, подпомагане и възстановяване, които следват всякакви природни бедствия. Колкото и да са важни, за да оказват незабавна помощ на жертвите — изграждане на импровизирани убежища, разпределяне на храна, вода и медицинска помощ — НПО имат и отговорността да наблюдават усилията на правителството, да гарантират справедливото разпределение на помощта, да предпазват от корупция при разпределението на ресурсите за реконструкция и правилното отговорност за неуспехи.
Гуджарат, където имаше изобилие от неправителствени организации с дълбоки местни корени и дългогодишен опит, се възстанови относително бързо от земетресението. Възстановяването на Хаити беше възпрепятствано от систематичното подкопаване на екосистемата на гражданското общество по време на дългите периоди на репресивна диктатура; ентусиазмът и ресурсите на международните НПО не можаха напълно да компенсират празнината.
Трагедията, пред която са изправени сега Сирия и Турция, идва във време, когато институциите на гражданското общество и особено неправителствените организации са силно отслабени от войната и отмъстителната правителствена политика. (В Ливан, засегнат в по-малка степен от земетресението, гражданското общество е възпрепятствано от години на политически и икономически хаос.)
Поне по един критерий участието на гражданското общество в трите страни показва драматично влошаване през последното десетилетие, особено в Турция:
Civicus Monitor, глобален алианс на гражданското общество, който проследява свободите на гражданското пространство по целия свят, оценява Турция като „Потисната“ наравно с Русия, а Сирия като „Затворена“, подобно на Китай. И Freedom House, базираният във Вашингтон мозъчен тръст, дава на Сирия оценка 0/4 за права на сдружаване и организация; Турция получава 1/4.
Гражданската война в Сирия, която вече е в своята 12-та година, напрегна ресурсите на малкото неправителствени организации, които са в състояние, въпреки огромни трудности, да работят в страната. Повечето, които живеят в зоната на земетресението, се противопоставят на правителството на диктатора Башар ал-Асад, което означава, че могат да очакват малка помощ от Дамаск. Всъщност може никога да не разберем точно колко хора са били убити, ранени и останали без дом от трусовете близнаци.
От другата страна на границата много от жертвите в Турция са бежанци от гражданската война в Сирия. Но те ще бъдат много по-малко от турските граждани: районът представлява приблизително 15% от населението на страната. Президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви извънредно положение в засегнатата от земетресението зона, но правителството му вече е затрупано от логистичните предизвикателства по предоставянето на помощ на 13,5 милиона души.
С други думи, Ердоган се нуждае от цялата помощ, която може да получи от неправителствени организации, както местни, така и чуждестранни – същите организации, които правителството му изтощи през годините, като въведе закони, които разширяват правителствения контрол върху гражданското общество, ограничавайки финансирането на неправителствени организации и принуждавайки мнозина да затворят.
Ердоган не е сам в това: популистите навсякъде разглеждат групите на гражданското общество като заплаха за техния абсолютен контрол върху държавата. През последните години индийското правителство на премиера Нарендра Моди – по ирония на съдбата, родом от Гуджарат – подкопа гражданското пространство и ограничи НПО, спечелвайки на страната същия рейтинг на Civicus Monitor като Турция.
Турците ще се надяват, че одобрените от държавата религиозни групи могат да изпълняват някои от функциите, които обикновено са запазена територия на НПО. Но докато джамиите и църквите са отлични проводници за усилията за оказване на помощ, те не са особено добри в поддържането на честността на правителствата.
Изнервянето на Ердоган от турското гражданско общество не може да не попречи на реакцията на правителството на земетресението. И произтичащите от това последствия ще го изложат на критики в навечерието на общите избори, насрочени за 14 май. Показателно е, че в речта си, обявявайки извънредни мерки, Ердоган насочи превантивно предупреждение към критиците: „Това не е денят за дебат с тях, [но] когато дойде денят, ще отворим бележника, който пазим“.
Заплахата е всичко друго, но не и фина. „Той предупреждава журналистите и гражданското общество, че ще ви преследваме, ако ни критикувате“, казва Нейт Шенкън, старши директор по изследванията на Freedom House за борба с авторитаризма. „Той се опитва да прекъсне всяка дискусия относно отговорността.“
Всичко това може да изглежда донякъде академично в момента на турските неправителствени организации, които се борят да отговорят на бедствието. В предстоящите дни те несъмнено ще демонстрират изключителната енергия и издръжливост, които видях в Гуджарат и Хаити. Но когато спрат, за да си поемат дъх, те може да се чудят колко повече помощ биха могли да осигурят - и колко още животи биха могли да спасят - ако президентската параноя не беше отслабила ръцете им.
Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.