За разлика от бизнеса, централните банки са предназначени да правят пари само в най-буквалния смисъл. Те имат мандат да действат в обществен интерес: да защитят стойността на парите, които емитират, така че хората да могат да вземат финансови решения с увереност. Най-важното за централните банки не е печалбата, а общественото благо, пише Financial Times.
Днес, след изключителен период в икономическата история, някои централни банки са изправени пред загуби. Това е особено вярно, ако са закупили активи като облигации и други ценни книжа, за да стабилизират икономиките си в отговор на скорошни кризи. Много от тях няма да правят вноски в държавната хазна за години напред.
Това означава ли, че централните банки са нестабилни? Отговорът е не. Загубите не застрашават жизненоважната роля на тези институции, които могат и са работили ефективно със загуби и отрицателен капитал. А уникалният характер на инструментите на централната банка означава, че понякога загубите са цената, която трябва да се плати за постигане на техните цели – да подкрепят растежа и работните места, да осигурят стабилни цени и да помогнат за запазването на безопасността и ефективността на финансовата система.
В обичайни времена е възможно централните банки както да изпълняват мандатите си, така и да печелят, без да поемат значителен финансов риск. Традиционно, като уникален емитент на пари осигурява надежден поток от приходи. Но централните банки с големи валутни резерви, изградени за смекчаване на външни сътресения, често изпитват възходи и спадове в приходите от колебанията на обменния курс. Това означава, че понякога генерират загуби, когато преследват целта си за стабилна валута.
По време на криза може да се наложи централните банки да поемат допълнителни рискове. И го правят. Един пример са покупките на държавни облигации, включително тези, направени по време на Голямата финансова криза и по време на коронавирусната пандемия. Целта беше предотвратяване на икономическа катастрофа чрез подпомагане на финансовата стабилност, поддържане на кредитния поток и стимулиране на икономическата активност.
През последното десетилетие, при ниски инфлация и лихвени проценти за дълъг период, тези покупки на облигации увеличиха доходите. Всъщност някои централни банки успяха да прехвърлят необичайно големи печалби на правителствата. Но в резултат на пандемията и след инвазията на Украйна от Русия, инфлацията се завърна. Това изисква по-високи лихвени проценти, за да се овладее ръстът на цените - и излага централните банки на загуби, свързани с активи, закупени в минали успешни спасителни усилия.
Централните банки трябва да поставят целта над печалбата. Ще има ли смисъл централна банка с големи резерви в чуждестранна валута да увеличи стойността им, като случайно предизвика девалвация на собствената си валута, само за да генерира неочаквани печалби? Или за централна банка с активи в национална валута, за да поддържа ниски лихвени проценти, дори в лицето на висока инфлация, само за да запази евтино финансиране и да генерира печалби? Подобни действия биха били крайно неуместни, биха нарушили техните мандати и биха дестабилизирали икономиката.
Душата на парите е доверието. За да работи ефективно, бизнесът трябва да поддържа доверието на инвеститорите. А централните банки трябва да поддържат доверието на обществото.
Правителствата също трябва да играят роля. Тъй като тези институции в крайна сметка се подкрепят от държавата, доверието в парите изисква стабилни държавни финанси и добро финансово управление.
Загубите имат значение, защото могат да нанесат удар на публичните финанси, но много по-големи щети биха произтекли от пренебрегването на мандатите на централните банки, за да избегнат загуба.
Обществото, чрез избрани длъжностни лица, е възложило на централните банки задачата за ценова и финансова стабилност поради техните огромни ползи за обществото. Сега и в дългосрочен план разходите от загубите на централната банка са незначителни в сравнение с разходите от неудържимата инфлация и продължителната икономическа криза.