Миналата седмица беше урок по “необичайно” развитие при централните банки. Това заслужава да бъде обмислено, тъй като е директно свързано с благосъстоянието на глобалната икономика, пише Мохамед Ел-Ериан за Financial Times
Става въпрос за два забележителни контраста: първо, по-големи разлики в прилагането на политиката между големите централни банки. Второ, и по-важно, забележима разлика между последните сигнали от Федералния резерв на САЩ и финансовите условия, чрез които паричната политика дава резултати.
На пресконференцията в сряда, последвала обявяването на очакваното увеличение на лихвите с 25 базисни пункта, председателят на Фед Джером Пауъл спомена дезинфлацията около 11 пъти. За разлика от това, думата изобщо не се появи на пресконференциите тази седмица на Кристин Лагард, гуверньор на Европейската централна банка, и Андрю Бейли, управител на Английската централна банка.
Но разликата между Фед и ЕЦБ и АЦБ от друга не се ограничава до думи. Виждаме също разминаване в развитието на политиките и перспективите.
Миналата седмица изглеждаше, че Фед очаква т.нар. „меко приземяване“ – инфлацията се забавя до целта с малки щети за икономическия растеж. Другите две централни банки изглеждат по-притеснени от продължаващата инфлация и следователно от „твърдо приземяване“ като рецесия или, още по-лошо, стагфлация.
Излишно е да се казва, че това ще има отражение за световната икономика предвид системното влияние на тези банки.
Тази ситуация може да се сравни с предишния режим на парична политика, когато имаше висока степен на корелация, ако не и първоначално сътрудничество, между централните банки. След нормализиране на неправилно функциониращите финансови пазари централните банки удвоиха неконвенционалната парична политика, за да преследват по-широки макроикономически резултати (по-специално растеж и заетост).
Друг контраст се появи между това как Фед описва финансовите условия и това, което показват и най-широко следените индекси.
Финансовите условия са от значение за ефективността на паричната политика.
Този път и според дългогодишните индекси развитието на финансовите условия няма връзка с паричната политика. Условията са толкова разхлабени днес, колкото бяха и преди година, преди Фед да започне своя цикъл на повишаване на лихвите; и това разхлабване беше подсилено от декемврийската политическа среща на Фед. Всичко това е в съответствие със зашеметяващия доклад за работните места в САЩ от миналия петък.
Това несъответствие е обект на много дискусии сред участниците на пазара. И все пак това не е това същото, което вижда и Фед, тъй като Пауъл миналата сряда многократно спомена, че финансовите условия са се затегнали доста през последните дванадесет месеца.
Възможно е, както беше предложено от заместник-председателя Лейл Брейнард преди няколко седмици, Фед да се ръководи от смекчен поглед върху финансовите условия. Това би било подобно на неговия подход към инфлацията, където сега обръща много внимание на основните цени на услугите, с изключение на жилищата.
Колкото по-дълго този „парадокс на финансовите условия“ остава неразрешен, толкова по-големи са възможностите за нова политическа грешка.
В продължение на много години големите централни банки бяха разглеждани като ефективни борци срещу икономическата и финансова нестабилност. Сега сме в друг свят. Те трябва да внимават, за да избегнат комуникацията им да бъде ненужен източник на такава нестабилност. Това е още по-важно в една глобална икономика, която се справя с несигурността, свързана с променящата се глобализация, енергийния преход, пренастройването на веригите за доставки и, в случая на САЩ и Обединеното кралство, изключителните условия на пазара на труда.