Кампанията на западните държави за обезсилване на Кремъл и принуждаване на президента Владимир Путин да се откаже от войната си в Украйна достигна деликатна фаза. На 5 февруари Европейският съюз се присъедини към Великобритания и САЩ, като забрани вноса по море на руски дизел и други петролни продукти. Мярката, съчетана с ограничаване на цените на руския износ на горива, има за цел да пробие значителна дупка в енергийните приходи на Москва. Обратната страна: ако европейските купувачи не могат да намерят алтернативни доставки, санкциите ще доведат до нови разходи за зависимите от дизела отрасли като селското стопанство и автомобилния транспорт и ще затруднят правителствата да ограничат инфлацията.
1. Не беше ли руският петрол вече подложен на европейски санкции? Да, но те се отнасяха за нерафинирания суров петрол, който е обект на европейски забрани и на ценови таван от 60 долара за барел, наложен на субектите, които все още купуват от Русия. Новите санкции засягат руските рафинирани горива, превозвани по море. Страната е също така основен износител на нефт - който може да се използва за производство на бензин и пластмаси - и мазут, който често се използва в производството на електроенергия и в корабоплаването. Тя също така доставя гориво за реактивни двигатели, вакуумен газьол и други петролни продукти. Като цяло на Русия се падат 9,3% от световните товари на петролни продукти по обем през 2022 г., което е с около 0,5 процентни пункта повече от дела ѝ на пазара на суров петрол, така че последните санкции на ЕС са също толкова значими.
2. Как действа ценовият таван? По същия начин, както и таванът за суровия петрол, разработен от държави, включително Групата на седемте държави и ЕС. Всеки, който плаща над тавана за продукти, доставяни от Русия, няма да може да получи застраховка и финансиране от ключови участващи държави. Това е голям проблем, като се има предвид, че повече от 95 % от световните океански танкери са застраховани в Лондон. Идеята е, че дори купувачите в Африка и други страни да са готови да купуват руски дизел на цена над горната граница, по-голямата част от световните танкери няма да могат да го превозват. Тъй като цените на петролните продукти варират, ЕС реши да определи горна граница от 100 долара на барел за руските първокласни горива, включително дизеловото гориво, и 45 долара за тези, които се продават с отстъпка, като мазут и някои видове нефтопродукти.
3. Как купувачите от ЕС ще заменят руското гориво? Едно от най-сложните предизвикателства за тях ще бъде заместването на продукти от типа на дизеловото гориво, които задвижват леки автомобили, камиони, селскостопански машини, кораби, производствено и строително оборудване. През 2022 г. от руски пристанища в блока са били доставени около 220 млн. барела - достатъчно, за да се напълнят около 14 000 плувни басейна с олимпийски размери. Доставчиците в Близкия изток, където се увеличават новите рафинерии, са очевидна алтернатива. Индия и САЩ също биха могли да помогнат за запълване на празнината.
4. Ще бъде ли той достатъчен? Това зависи отчасти от това дали фирмите в Китай ще използват увеличените квоти за износ, за да предоставят повече петролни продукти на световния пазар. Това би трябвало да освободи допълнителни барели за доставка в ЕС. По-голямата квота не означава непременно, че ще се осъществи целият възможен износ, особено с отварянето на китайската икономика, след като Пекин се отказа от строгата си политика на Covid нула. Съществува и въпросът дали Русия ще продължи да изнася дизелово гориво. Ако това се случи, световните търговски потоци ще бъдат съществено пренаредени. В света все още ще има същото количество руско гориво, но то ще се доставя на различни места. Ако обаче Русия не успее да намери достатъчно купувачи и в крайна сметка бъде принудена да намали производството, това може да доведе до намаляване на наличностите в световен мащаб. Стачките във френския петролен сектор допълнително усложняват ситуацията, като се има предвид възможността за прекъсване на работата на рафинериите, което би могло да доведе до намаляване на собственото производство на ЕС.
5. Какъв е идеалният изход за ЕС? Лидерите на ЕС се надяват, че новите санкции ще засегнат финансите на Русия, без да предизвикват шок в енергийните доставки, който да наруши ключови индустрии и да затрудни правителствата при овладяването на инфлацията. Определянето на твърде нисък ценови таван би означавало, че руските фирми биха могли да откажат да продават или биха работили по-усилено, за да намерят начини да го заобиколят. При твърде висока цена те просто биха изпитали неудобството да търсят нови купувачи. Потенциалните клиенти, които биха могли да заместят руските горива, включват Турция, както и страни от Африка и Латинска Америка.
6. Възможно ли е да има непредвидени последици? Възможно е част от руското гориво да се доставя на неограничени цени чрез "сенчест" флот от танкери, който не зависи от западните услуги. Някои държави може да се окажат на линия за неочаквани печалби, ако по същество купуват руски дизел на ограничени цени, за да покрият вътрешните си нужди, и продават гориво от собствените си рафинерии на купувачи от ЕС на много по-висока цена. Малко пречки има и за купувачи извън ЕС, като например Индия, да купуват руски суров петрол, да го преработват в собствените си рафинерии за производство на горива и след това законно да продават тези барели на купувачи в ЕС. Търговците, които са готови да нарушат изцяло правилата, могат да доставят руско гориво в една държава, да го смесят с друго гориво (или просто да го преетикетират) и да го изпратят в ЕС. Доказването на истинския произход на такива товари може да се окаже много трудно.