Международният валутен фонд заема водещо място в британския дискурс от 1976 г., когато страната изгуби доверието на пазарите и трябваше да кандидатства за спешен заем. Така че, когато Фондът прогнозира, както направи тази седмица, че Обединеното кралство ще расте по-бавно от всяка друга развита икономика, това трябва да се вземе на сериозно, пише Financial Times.
Междувременно Английската централна банка преразгледа в посока надолу до 1% очакванията си спрямо тенденциите в растежа на икономиката – темп, който не е наблюдаван от 70-те години на миналия век. На фона на всичко това и на цялостния мрак около третата годишнина на Brexit е изкушаващо да се запитаме дали Великобритания е възвърнала статута си на болното звено на Европа.
Прогнозирането е игра на хазарт. Икономиката на Великобритания може или не може да нарасне тази година. Германия и Франция може да растат по-бързо. Но нито една от големите европейски икономики не се предвижда да нарасне с повече от 1% процент. Това е свят на малки числа, в който никоя страна няма да бъде доволна от представянето си.
Статистиката за брутния вътрешен продукт е известна като ненадеждна в краткосрочен план, но приходите рядко лъжат. Те все още показват, че икономиката е по-силна, отколкото мнозина смятат. Падащите цени на енергията ще осигурят допълнителна подкрепа.
Великобритания все още има много работни места. Има силни университетски градове, не на последно място Лондон, процъфтяваща изследователска база, страхотни творчески индустрии и неудържим финансов сектор. За разлика от 70-те години на миналия век, има динамичен пазар на труда. Не трябва да се обезсърчаваме твърде много.
Но не може да се отрече, че Великобритания има проблем.
Първо, Риши Сунак, министър-председателят, и Джеръми Хънт, финансовият министър, все още събират парчетата от катастрофалното си наследство. За да си възвърнат доверието, те трябваше да следват много по-рестриктивна политика, отколкото би бил случаят, ако Лиз Тръс никога не беше станала премиер. В същото време Английската централна банка ще трябва да задържи лихвените проценти по-високи за по-дълго време, след като запази твърде разхлабена политика през 2021 г. Макроикономическата политика ще задържи растежа в краткосрочен план. Но това е цена, която си струва да се плати за възстановяване на стабилността.
Второ, много от проблемите на Великобритания са наследство от Brexit. Търговията на Великобритания расте по-бавно, отколкото в миналото. Входящите инвестиции са по-ниски сега, когато Обединеното кралство вече не е врата към единния пазар. В един протекционистки свят, доминиран от големи търговски блокове, Великобритания се оказва изолирана. Приливът на конкуренцията, който беше централен двигател на растежа на британската производителност през 1990-те и 2000-те години, намаля.
Трето, Обединеното кралство има неефективен и нископлатен публичен сектор. Решението на правителството е да използва инфлацията, за да наложи най-големите съкращения на реалните заплати от поколения. Историята показва, че тази политика е неустойчива.
И накрая, икономиката страда от хроничен недостиг на инвестиции както в частния, така и в публичния сектор. Инфраструктурната политика се ръководи от престижни проекти, а не от упорито съсредоточаване върху това кои от тях могат да донесат най-голяма икономическа възвръщаемост. Липсата на жилищно строителство и лошото използване на земята остават основни пречки пред растежа. Всяко правителство обещава реформа на планирането; всяко правителство отстъпва.
Но не всичко е загубено. Правителството на Сунак показва признаци на желание да се справи с проблемите, вместо да отрича съществуването им, по-специално като направи Националната здравна служба (NHS) един от своите „пет приоритета“.
Положителни новини се появяват и от преговорите по протокола за Северна Ирландия. Ако правителството най-накрая успее да осъществи Brexit, то може да започне да се фокусира върху това как Великобритания си сътрудничи с Европейския съюз. Това ще бъде бавен процес. Но страната ще намери ново равновесие в съответствие с желанията на електората, за да улесни правенето на бизнес с основния си търговски партньор.
След това трябва да създаде среда, която насърчава инвестициите и иновациите. Макроикономическата стабилност би трябвало да помогне, както и поддържащият данъчен режим. Публичните инвестиции трябва да бъдат насочени към максимизиране на възвръщаемостта. В един момент едно правителство ще създаде по-добра система за планиране и по-ефективни данъци върху собствеността. Но преди всичко министрите трябва да дадат приоритет на уменията, след като вече не разчитат централноевропейския данъкоплатец да обучава работната му сила.
Рано или късно правителството трябва да приеме, че не може да намалява заплатите в публичния сектор година след година. Трябва да бъде подновен фокус върху реформите и производителността. Очевидната отправна точка е NHS.
Страната се нуждае от честен разговор за това какво означава застаряващото население и един по-опасен свят за данъчното облагане. Просто повишаване на възрастта за получаване на държавна пенсия не е достатъчно.
През по-голямата част от последните 40 години британската икономика превъзхождаше тези на близките ѝ съседи. Ако нацията тръгне по пътя на разумна структурна реформа, има всички причини да може да го направи отново.