В сряда гуверньорът на Федералния резерв Джером Пауъл обяви очакваното увеличение на лихвите с 25 базисни пункта и повтори, че ще са необходими още действия, за да се охлади инфлацията до желаното равнище. Инвеститорите обаче не са убедени в това, пише Клайв Крук в коментар за Bloomberg.
Цените на акциите и облигациите се повишиха рязко след новината, като най-рисковите активи се представиха особено добре. Както посочват много анализатори, инвеститорите очевидно залагат, че Фед няма да направи това, което казва. Интересният въпрос е дали това има значение - и отговорът на това зависи от друг въпрос: защо те не вярват на Фед?
Има (поне) три възможности. Пауъл се позова на първата в коментарите си след обявяването на покачването на лихвите –ясно несъгласие относно това накъде се е запътила икономиката. „Няма да се опитвам да убеждавам хората да променят прогнозата си“, заяви той. „Но нашата прогноза е, че ще отнеме известно време и известно търпение и че ще трябва да поддържаме лихвите по-високи за по-дълго време“, добави той.
Ако това е проста разлика в мненията, няма проблем. Ако анализаторите смятат, че инфлацията ще се охлади по-бързо, отколкото Фед очаква, и се окажат прави, те също ще бъдат прави, че заканата за по-високи лихви за повече време няма да се случи. Фед ще се откаже от по-нататъшните увеличения и ще започне да мисли за намаляване по-рано от вече обявеното. Фактите са се променили, ще кажат служителите на централната банка, което ще ги принуди да променят плановете си. Кой би възразил?
Втората възможност е по-неудобна. Да кажем, че и Фед, и пазарите са съгласни, че Пауъл използва своите коментари относно бъдещите лихвени проценти като инструмент за потискане на търсенето – но все още не са съгласни относно посоката на икономиката. В този случай има проблем: политиката на Фед не работи, защото инструментът за контрол е неефективен. Ако не се вярва на заканата за високите лихви, последните трябва да са по-високи точно сега, за да осигурят това, което Фед вижда като необходимото умерено търсене.
Третата възможност усложнява този проблем. Не само, че Фед и пазарите не са съгласни относно икономическата прогноза, но пазарите подозират, че Фед използва насоките за лихвения процент нечестно. Много анализатори предполагат точно това - че Фед не просто греши, а блъфира. За съжаление, това е правдоподобно, поради самоотричащия се характер на изобилието на пазарите. Високите цени на активите означават по-лесни финансови условия и по-силно търсене, което (при равни други условия) изисква по-високи лихви. Съответно, ако пазарите могат да бъдат накарани да очакват по-високи лихвени проценти, последните може да не са необходими.
В този трети сценарий проблемът не е само в това, че насоките за лихвите не работят. Проблем е, че доверието във Фед е поставено под въпрос. Ако може умишлено да заблуждава относно намеренията си паричната политика, къде другаде може да засенчи истината? Може би малко отклонение от ангажимента за ценова стабилност също би обслужвало обществения интерес.
Това е най-голямата опасност при разчитането до такава степен на коментарите за лихвените проценти - това ще подкопае доверието във Фед там, където наистина има значение. Надеждността на насоките на Фед за лихвените проценти е маловажна. Неговите прогнози дори не са наистина прогнози, още по-малко обещания; нито Фед, нито някой друг смята централната банка за обвързана от тях.
Но ако разчитането на тези прогнози за провеждане на парична политика поставя под въпрос цялостната искреност на Фед, което означава „блъфиране“, нещо много по-важно е застрашено. От съществено значение е да се вярва на ангажимента на Фед за ценовата стабилност - целта, а не средствата.
Разбира се, насоките за бъдещето понякога са всичко, което една централна банка има. Когато лихвените проценти са нулеви, те вече не могат лесно да бъдат намалени. Обещание за „нула за по-дълго“ служи като последна мярка. Сега обаче Фед може да повиши или намали лихвените проценти в зависимост от това как се развива търсенето - нещо, което е особено трудно да се предвиди при настоящите обстоятелства. Поне в този смисъл паричната политика се нормализира.
От това следва, че Федералният резерв трябва да се тревожи по-малко за бъдещия лихвен процент и да бъде по-склонен да използва текущия лихвен процент бързо и гъвкаво, за да отговори на условията тук и сега. Ако смята, че търсенето все още е твърде силно, трябва да повиши сега лихвения процент, а не след три или шест месеца. Ако не знае какъв трябва да бъде лихвеният процент след три или шест месеца, тогава, когато го попитат за плановете му, най-доброто нещо, което може да направи, е да смени темата.