Когато Обединеното кралство напусна Европейския съюз (ЕС) през януари 2020 г., то отбеляза събитието с възпоменателна монета от 50 пенса и светлинно шоу в Уайтхол. Настроението днес е по-скоро траурно, отколкото празнично. Разкайващото се население трябва да се бори главно с по-висока инфлация, влошаващи се обществени услуги и потенциална рецесия. Нито една от тези опасности не беше посочена в кампанията за Brexit. Кметът на Лондон Садик Хан е сред малкото политици, които нарушават „обета за мълчание“ и казват, че Brexit не работи; Английската централна банка също звучи минорно, пише Лионел Лоран за Bloomberg.
Останалата част от Европа също не е процъфтява икономически, разбира се. И все пак годишнината от Brexit се усеща доста по-различно във Великобритания. Само няколко дни след предупреждението на Хан, че Лондонското Сити е засегнато от „загуба на търговия и талант“ поради Brexit, базираният в Лондон хедж фонд Chenavari — основан от френски банкер — преряза лентата на новите си офиси в Париж.
Според ръководителя на Chenavari в Париж Стефан Парлебас това разширяване не се дължи на ударите на регулаторите. „Brexit и Covid направиха по-привлекателно да бъдеш по-близо до местни институционални инвеститори“, посочва той.
Годишно изменение при банкерите, печелещи поне един милион евро. Графика: Bloomberg
Междувременно загубата на работни места и таланти в Лондон набира скорост. Данните за 2021 г. от Европейския банков орган показват скок в броя на най-добре платените финансови професионалисти в ЕС, което отчасти се дължи на 7000-те хиляди кадри, преместили се извън Кралството заради Brexit – по данни на EY. В Германия, където JPMorgan планира нова цифрова банка, за шест години са добавени повече водещи банкери, отколкото в Обединеното кралство.
Най-важното е, че небанковите дейности също следват примера: Millennium Management и Citadel са сред хедж фондовете, разширяващи се в Париж. Краят на свободното движение задържа повече млади талантливи работници на континента, докато ново проучване изчислява, че процесът е довел до нетна загуба на 330 хиляди служители в Обединеното кралство към септември.
Нищо от това все още не води до пълноценен заместител на Лондонското Сити, което запазва водещата си роля въпреки намаляващия пазарен дял в някои сделки, деноминирани в евро, според проучване от декември. Но това, което става все по-ясно, е, че надпреварата след Brexit за изграждане на Сингапур на Темза послужи за полагане на основите за множество центрове, като Париж има по-приличен дългосрочен шанс от мнозинството градове, тъй като многобройни френски специалисти се прибират у дома. Междувременно обемите на акциите в Амстердам и капитализацията на фондовия пазар в Париж засенчиха тези в Лондон.
Експозицията на американските водещи банки към Германия и Франция се увеличава. Графика: Bloomberg
Освен Brexit, други фактори отслабват трудовия пазар в Лондон. Новите начини за дистанционна работа по време на пандемията направиха финансовия сектор по-отворен към промени, особено с нарастващите разходи и проблеми при преминаването на Ламанша. Това, което изглеждаше неефективно в дните преди Brexit, сега предлага някои възможности.
Не всички новини са добри за ЕС – имаше и пропуснати възможности. Въпреки че Brexit позволи на Париж и Берлин някои възможности, подобрявайки имиджа на ЕС дори в Обединеното кралство, финансовите пазари остават със своите предизвикателства. В ЕС все още има 27 различни пазара и регулатори, а не един единствен капиталов пазар. Тази фрагментация е спирачка за растежа; както в Европа, така и в Обединеното кралство делът в активността на капиталовите пазари отслабва в сравнение със САЩ и Азия. Тя също така насърчава вътрешните борби, които могат да създадат финансова нестабилност.
И ЕС, и Великобритания губат пазарен дял спрямо Азия и САЩ. Графика: Bloomberg
Така че докато изказванията в Обединеното кралство за британската „изобретателност“ звучат малко празно на тази годишнина от Брекзит, ЕС все още не е изпълнил собствените си амбиции. С назряващите социални вълнения и нарастващия протекционизъм, опасността е наследството на Brexit да се превърне в „загубеното“, каквото преговарящият на ЕС Мишел Барние очакваше да бъде.