Петролната индустрия на Аляска дължи много на чуждестранните си противници. Първоначалният бум на Северния склон започва в края на 70-те години на миналия век, когато националната паника, предизвикана от арабското петролно ембарго, вдъхновява Конгреса да прокара разрешение за строителството на петролопровода Трансаляска, което прекъсва дългогодишните правни спорове. До края на 80-те години на ХХ в. от щата постъпват 2 милиона барела дневно, което представлява една четвърт от тогавашното производство в САЩ. Днес той е спаднал до по-малко от 450 000 барела дневно, а шистовият добив е завладял трепкащото сърце на петролната индустрия.
Новината от сряда, че администрацията на президента Джо Байдън почти е одобрила нов проект в Аляска, който може да вдъхне нов живот на петрола в Аляска, също се дължи в голяма степен на геополитическото напрежение.
Очаква се проектът Willow на ConocoPhillips за 8 млрд. долара да произвежда може би 180 000 барела дневно в пиковия си период, което се равнява на 40% от целия настоящ добив на петрол в щата. Публикуването от Министерството на вътрешните работи на преглед на околната среда, в който се предлага предпазлива подкрепа за намаления план за сондиране, е важен етап, въпреки че официалното одобрение все още не е гарантирано.
Разположен в източния край на Националния петролен резерв на Аляска - федерален петролен резерв на военноморските сили, заделен преди век - проектът Willow е забавян от противници, които осъждат въздействието му върху местната околна среда и неизбежните въглеродни емисии. Последното е особено актуален въпрос за президента Байдън, който затвърди своите зелени амбиции още в първия ден на мандата си, като спря проекта за петролопровод Keystone XL.
Както и при неговия предшественик президент Ричард Никсън преди половин век обаче, се намеси съдбата. Нахлуването на Русия в Украйна напомни на американците, че техните бензинови колонки все още са обвързани с някои нелицеприятни режими. Войната напомни на демократите, че цените на бензина, които достигнаха рекордни стойности миналото лято, могат да бъдат токсични от политическа гледна точка. Безпрецедентното освобождаване на 180 млн. барела от стратегическия петролен резерв от страна на Байдън беше неговото лекарство.
Ако свързаният с пандемията срив на дела на енергията в американския портфейл подтикна Байдън да заложи на екологичното през 2021 г., внезапната поява на старомоден шок в предлагането го принуди да заеме по-балансирана позиция. Желанието му местните производители на петрол да увеличат добива си в близко бъдеще и след това да се успокоят, е напълно в съответствие с организирания енергиен преход. А проектът за диверсификация на производството на изкопаеми горива остава жизненоважен не само за справяне с емисиите, но и за намаляване на зависимостта от такива като Русия.
Но предприятията, особено тези, които са толкова вплетени в икономиката и имат толкова дълъг период преди пускане в експлоатация, като петролните и газовите, не са склонни да се справят толкова лесно. Не помогна и реториката на Байдън, който в един момент моли американските производители на петрол да увеличат добива в името на квазивоенните усилия, а в следващия момент ги нарича спекуланти, които одират потребителите.
В един идеален свят научният консенсус относно изменението на климата щеше да бъде широко приет преди десетилетия и щяха да бъдат въведени ефикасни икономически решения като въглероден данък, за да се променят енергийните ни предпочитания. В света, в който живеем обаче, политиката на САЩ в областта на климата се придвижва напред чрез гласуване, което минава с едва забележимо мнозинство в Сената относно субсидиите и всеки политик, който се надява да наложи по-нататъшни действия само чрез ограничаване на производството на изкопаеми горива на днешния пазар, трябва да е решил, че повече няма да работи. Макар че подобно на Keystone, Willow се превърна в кауза за климата, отричането му би било мълчалив подарък за Русия и нейните партньори от ОПЕК+; да не говорим за озадачаващата политика след изтеглянето на количества от Стратегическите петролни резерви.
Подобни проблеми има и на местно ниво, където въздействието на проектите върху природната среда и начина на живот на местните общности се балансира от желанието за работни места, инфраструктура и доходи. Законът за уреждане на претенциите на коренното население на Аляска от 1971 г. поставя в рамки тази динамика, като дава на местните корпорации пряк икономически дял в мините, петролните полета и други проекти. Арктическите и субарктическите райони са, както се изразява регионалният експерт Хедър Екснер-Пирот, "периферия на ресурсите"; икономически зависими както от разработването на тези ресурси, така и от променящите се отношения с далечните национални правителства (и хазни). Докато САЩ като цяло са претърпели две години на отрицателен растеж на брутния вътрешен продукт от края на 90-те години на миналия век, в Аляска те са 10 - на практика десетилетие на рецесия в рамките на едно поколение.
Няма как да не споменем факта и че наред с представителите на местното население и регионалното правителство, Мери Пелтола, единственият представител на Аляска в Конгреса, която е демократ и бивш племенен съдия, също подкрепи проекта Willow. Преценявайки това, Байдън трябва да има предвид, че в Аляска се намират и големи находища на минерали, които са от решаващо значение за усилията му за декарбонизация и то чрез американски ресурси, като графит, кобалт и редкоземни метали. Всички надежди за разработване на тези находища зависят от отношенията на Вашингтон с местните общности, които в крайна сметка трябва да предоставят подкрепа и работна ръка, а в някои случаи и да притежават пряк дял от такива проекти. Освен Русия, Белият дом има причини да подкрепи Willow, които са много по-близо до сърцето му.