Да забравим за "автономията": Европа се нуждае от САЩ както никога досега

Това, което има значение сега, е танковете действително да стигнат до Украйна навреме за пролетните офанзиви

15:30 | 29 януари 2023

Автор: Андреас Клут

Снимка: Bloomberg LP

Германският канцлер Олаф Шолц беше зает тази седмица да продава дълго отлаганото си съгласие за западни доставки на произведени в Германия бойни танкове за Украйна като пример за разумно лидерство. Това със сигурност беше добре дошла крачка напред в подпомагането на Украйна в борбата с руските нашественици. Но дългите и напрегнати преговори между съюзниците от НАТО, които доведоха до този пробив, предлагат друг, по-отрезвяващ извод за Европейския съюз - и за ролята на Германия в него.

Това е, че днес и в обозримо бъдеще, точно както по време на Студената война, Европа остава изцяло зависима от САЩ за своята сигурност. Обратната страна на тази реалност е, че високопарните идеи на личности като френския президент Еманюел Макрон за европейска "автономия" си остават неосъществими мечти и в този смисъл отвличат вниманието на дипломатите.

Историята, която позволи на Шолц да "освободи Леопардите" - т.е. да разреши доставките на германски танкове "Леопард 2" за Украйна - е история на трансатлантическо напрежение и разочарование. Източните членки на НАТО и ЕС - Полша и балтийските държави - настояват за тези доставки от миналото лято. През последните месеци се включиха и САЩ. Но германците до тази седмица се противопоставяха.

Причината беше, че Шолц се опасяваше не само от това, че войната в Украйна може да прерасне в конфликт между Русия и НАТО - никой не иска това - но и от това, че Германия може да се окаже под прицела на руския президент Владимир Путин. Шолц се опасяваше, че доставката на "Леопард 2" може да го провокира към ескалация на конфликта.

Тъй като разговорите напреднаха и станаха все по-належащи - с "маневрената война", която се очакваше да започне през пролетта - Шолц следователно изясни условието си. Германия щеше да се съгласи да изпрати "Леопарди" само ако американците изпратят и своите бойни танкове M1 Abrams.

От военна гледна точка изпращането на танкове "Ейбрамс" няма толкова голям смисъл. Те вероятно са най-сложните танкове в света и изискват не само най-продължително обучение, но и най-сложни вериги за доставка на специализираните им горива и части. Украйна се нуждае от танкове, които са най-съвременни, но и по-пъргави и по-лесни за обучение, както и по-бързи за доставка и разгръщане. Леопардите отговарят най-добре на това описание. Затова американците първоначално отказаха.

Разбирайки главоблъсканицата, останалите съюзници се опитаха да накарат Шолц да се придвижи дори без "Ейбрамс". Популисткото правителство на Полша, което води предизборна кампания, базирана предимно на антигерманска реторика, публично оказваше натиск върху Германия и я поставяше в неудобно положение, като дори заплаши миналата седмица да изпрати някои от собствените си Leopard 2 в Украйна без разрешението на Берлин. Британците предприеха по-изтънчен подход, като обещаха 14 свои танка Challenger 2, преценявайки, че ако отидат първи, това ще даде на Шолц достатъчни гаранции.

Нищо от това не е достатъчно, за да повлияе на канцлера. Поляците просто го подразниха, както той намекна в обръщението си към Бундестага тази седмица. А Обединеното кралство очевидно не му се струваше достатъчно сериозна западна сила, за да бъде крило на Германия. Шолц настояваше американците да бъдат на негова страна.

Президентът на САЩ Джо Байдън разбра какъв е залогът. Ето как, по-скоро по политически, отколкото по военни причини, американците през изминалата седмица се съвзеха и обявиха, че все пак ще изпратят танкове М1 "Ейбрамс" - 31 броя, въпреки че може да отнеме много месеци, докато пристигнат на бойното поле. В частен план хората в Пентагона и Белия дом са раздразнени от нерешителността и пестеливостта на Шолц. Публично те хвалят неговото лидерство в поддържането на западния съюз единен срещу Путин. И с тази подкрепа Шолц се чувства готов да пусне на свобода своите "големи котки".

Това, което има значение сега, е танковете действително да стигнат до Украйна навреме за пролетните офанзиви както на нашествениците, така и на защитниците. Това се отнася за британските Challengers, по-малките Bradleys, Marders и други вече обещани бронирани бойни машини, но преди всичко за Leopard.

Общо европейците - от Германия и Полша до Испания, Нидерландия, Финландия и други - могат да предоставят около стотина. Но вкарването им в Украйна ще бъде кошмар, защото Путин ще ги следи по целия път. Зареждането им с гориво и ремонтът им е съвсем отделна тема, както и правилното им използване, за да пробият руските линии.

Един от хората, които бяха особено тихи по време на тази дипломатическа драма, е Макрон. Той намекна, че Франция може да изпрати и някои от своите танкове Leclerc, но не предостави повече подробности от това. Само през изминалия уикенд той прие Шолц в Сорбоната, заедно със стотици законодатели от двете страни, за грандиозно честване на 60-годишнината от подписването на Елисейския договор. Това е споразумението, което скрепи приятелството и, както се твърди, общата съдба на Франция и Германия като силна двойка, която един ден - или поне Париж отдавна се надява - ще отгледа една силна Европа и ще я откъсне от американското попечителство.

Дотук с всичко това. Това, за което Шолц и Байдън се договориха тази седмица, е добро за Украйна, въпреки че трябва да бъде последвано от още повече оръжия и подкрепа. Но тяхното разбиране също така слага край на всички представи, че Германия е близо до превръщането си в "лидер" в рамките на Европа, която може сама да стане автономна в рамките на Западния съюз и самостоятелна геополитическа сила. Може би е добре, че успяхме да си изясним това.