Русия прекара почти 50 години в изграждане на своя енергиен пазар в Европа. Президентът Владимир Путин го разруши за по-малко от 50 седмици. Намирането на негов заместител ще бъде почти невъзможно.
Докато Русия намери алтернативни пазари за своя суров петрол, най-вече в Индия, преминаването към продажба на рафинирани продукти и - може би още повече - на природен газ ще отнеме години и ще бъде свързано с огромни разходи. Това е така, ако изобщо е възможно да се създадат пазари, докато светът се отказва от изкопаемите горива.
Когато на 24 февруари войските на Москва нахлуха в Украйна, европейските ѝ енергийни клиенти се уплашиха. Пазарът, който поглъщаше близо 2,5 милиона барела суров петрол дневно, още 1 милион барела рафинирани продукти и 155 милиарда кубически метра природен газ годишно, почти изчезна.
Потокът на суров петрол от Русия към някои части на Европа започна да намалява скоро след като войските на Путин пресякоха границата. До 5 декември, когато влезе в сила забраната на Европейския съюз за внос на руски суров петрол по море, те вече бяха сведени до нула, а България, която получи временно изключение, беше единственият останал пазар. Потокът от рафинирани продукти следва същата траектория преди подобни санкции, които влизат в сила на 5 февруари.
Европейският пазар на природен газ за Русия също е загубен. Огромната мрежа от газови находища и тръбопроводи, разработена за стотици милиарди долари, откакто първият газ премина границата с Австрия през 1968 г., беше изхвърлена.
През 2017 г. беше изчислено, че вече са инвестирани 100 млрд. долара в разработването на газовите запаси на руския полуостров Ямал, повечето от които са свързани с Европа чрез тръбопроводи, включително тези, които минават под Балтийско море и свързват Русия с Германия. Очакваше се до 2025 г. тази сума да се удвои. Сега голяма част от тези инвестиции изглеждат излишни.
Въпреки че Русия може да успее да спаси някакъв вид енергийни отношения с Европа след края на войната, което неизбежно ще се случи, малко вероятно е страните от ЕС някога да си позволят или да имат нужда да бъдат толкова зависими от руския газ, колкото бяха само преди година.
Правителствата и потребителите в Европа най-сетне започват сериозно да се занимават с ограничаване на търсенето и с енергийна ефективност, а рекордните цени, плащани за газ и електроенергия, стимулираха инвестициите във възобновяеми енергийни източници и първите сериозни опити за промяна на начина, по който се формулират цените на дребно на електроенергията, като се отчита намаляващият дял на изкопаемите горива в производството на електроенергия.
Руските петролни компании успяха да пренасочат доставките на суров петрол, отбягван от традиционните европейски купувачи, до голяма степен благодарение на жаждата на индийските рафинерии за евтина суровина. Но това пренасочване е на огромна цена за Русия и нейната петролна индустрия. За навлизането на индийския пазар са били необходими големи отстъпки, които изглежда са достигнали до 35 долара за барел, което се равнява на 40% намаление на цените.
Към края на миналата година руските барели съставляваха около една четвърт от вноса на суров петрол в Индия, измествайки товарите от традиционните доставчици на субконтинента от Близкия изток - Саудитска Арабия, Ирак, Обединените арабски емирства и Кувейт.
Пренасочването на потоци суров петрол към жаден пазар с голям рафинерен сектор, способен да преработва суровия петрол с относително високо съдържание на сяра, изнасян от Русия, е едно нещо; пренасочването на рафинирани продукти към този пазар е съвсем друго. Сигурен съм, че ще се намерят страни, които ще искат да вземат евтин руски дизел, докато изнасят собственото си местно гориво обратно в Европа, но те ще изискват достатъчно големи отстъпки, за да направят търговията рентабилна - още един разход, който ще бъде поет от Кремъл и неговите петролни компании.
Но петролът, независимо дали е суров или рафиниран, има голямо предимство пред природния газ: Той може лесно и евтино да се транспортира по море.
През по-голямата част от последните 55 години Русия е търсила купувачи на газ на запад. Огромни тръбопроводи, дълги хиляди километри, свързваха газовите находища, първо в Сибир, а напоследък и на полуостров Ямал, с купувачите в Европа.
През последното десетилетие Русия започна да търси нови пазари за своя газ на изток и газопроводът "Силата на Сибир" вече пренася горивото до Китай. Но този газ идва от нови находища, разположени на повече от 1300 мили на изток и 600 мили на юг от находищата в Ямал, които доскоро снабдяваха Европа, но сега не се използват пълноценно. Руският държавен газов гигант ПАО "Газпром" определи официалната стойност на "Силата на Сибир" и свързаните с нея газови находища на 55 млрд. долара. Независима оценка стигна до почти два пъти по-висока сума - инвестиция, която според нея никога няма да се възвърне.
Ще има ограничения за това колко още руски газ ще купува Пекин. Макар че енергийните му нужди са огромни, той ще се опасява да повтори грешките, които някои европейски държави допуснаха, като станаха твърде зависими от Москва. Така че Русия ще трябва да потърси другаде заместител на изгубените си европейски пазари.
Тя би искала да снабдява Индия - друга бързо развиваща се страна с огромни и нарастващи енергийни нужди. Но доставянето на природен газ до Индия ще бъде още по-трудно, отколкото до Китай. Маршрутът ще трябва или да пресече някои от най-високите планини в света, или да мине през Афганистан и Пакистан. И двата маршрута ще пресичат няколко други държави, което прави строителството и експлоатацията по-скъпи от връзката между две държави с общи граници.
Войната на Путин в Украйна струва на Русия европейския енергиен пазар. Няма да е лесно да го замени. Каквото и сближаване да постигнат в крайна сметка Москва и Европа, руснаците ще плащат цената на войната още поколения наред.