Наближават две последователни увеличения на лихвените проценти с по 50 базисни пункта от страна на Европейската централна банка, чиято битка с устойчивата инфлация ще я накара да повиши разходите по заемите до май, според проучване направено от Bloomberg сред икономисти.
Респондентите очакват след това лихвеният процент по депозитите да се задържи на ниво от 3,25 % за около една година - до момента, в който отслабващата икономика не доведе до поредица от намаления с четвърт пункт, които ще започнат през юни 2024 г.
Въпреки повишенията на лихвите с 250 базисни пункта до момента - най-агресивната кампания за затягане на паричната политика в историята на ЕЦБ - повече от половината анализатори смятат, че длъжностните лица все още изостават в борбата с най-лошия скок на цените в историята на еврозоната. Само една трета се опасяват, че политиците ще отидат твърде далеч.
Първото заседание на ЕЦБ за 2023 г. ще се проведе следващата седмица и почти сигурно ще доведе до обещаното през декември от председателя Кристин Лагард повишение с половин пункт. Резултатите от проучването показват, че след февруари официалните лица няма да са склонни да намалят темпото - дори при положение, че инфлацията е на заден план, цените на енергията се понижават, а Федералният резерв обмисля намаляване на собствения си цикъл на повишаване на лихвите.
Лагард и колегите ѝ, които са настроени "ястребово", сигнализират, че през март наистина е възможно да се предприеме идентичен ход - като паричните пазари смятат това за най-вероятния резултат. Някои членове на 26-членния Управителен съвет обаче заявяват, че биха предпочели по-постепенен подход. Четирима от 46 анкетирани икономисти виждат само стъпка от четвърт пункт през този месец.
"Фокусът на февруарското заседание ще бъде върху сигналите за мартенското заседание", заяви Юси Хилянен, ръководител на отдела за европейски макроизследвания и изследвания на пазара на ценни книжа с фиксирана доходност в SEB. "Рискът е, че дори леко смекчаване на езика може да предизвика прекалено миролюбиво тълкуване от страна на пазарите."
Инфлацията може и да се е понижила до едноцифрено число, но остава много по-близо до 10%, отколкото до целта на ЕЦБ от 2%. Междувременно длъжностните лица насочват вниманието си към основния показател, който изключва разходите за храна и енергия и който през декември достигна рекордни стойности.
"Най-голямото предизвикателство за Управителния съвет ще бъде да балансира между факта, че основната инфлация сега намалява и може да го направи доста бързо поради по-ниските цени на енергията, и факта, че базисната инфлация все още се повишава", заяви Вероника Рохарова, ръководител на отдела за икономика на еврозоната в Credit Suisse. За ЕЦБ "последното ще бъде по-важно".
Въпреки че икономиката се развива по-добре, отколкото се опасяваха в края на миналата година - благодарение на рязкото поевтиняване на природния газ, държавната помощ за домакинствата и бизнеса и облекчаването на затрудненията в доставките - две трети от анкетираните все още очакват рецесия. Оценките за кумулативната загуба варират от 0,3% до 1,4%.
Но това няма да спре политиците, които отдавна твърдят, че евентуален спад ще бъде плитък, без да доведе до значителен спад на цените, да продължат да премахват подкрепата.
"Ако през 2022 г. основният двигател на икономическите перспективи беше енергийната криза, то през 2023 г. това вероятно ще бъде отговорът на ЕЦБ на нея. По-високите прогнозни лихвени проценти означават, че сме ревизирали надолу растежа през втората половина на 2023 г. - най-големият риск в момента е паричната политика да окаже по-голямо въздействие върху икономиката, отколкото инвеститорите очакват," смятат Джейми Ръш и Маева Кузин от Bloomberg Economics.
Следващата седмица ЕЦБ ще разкрие повече подробности за плановете си да свие портфейла си от облигации на стойност 5 трлн. евро от март. Процесът ще започне с това, че длъжностните лица ще позволят на част от дълга да падежира, вместо да реинвестират приходите, както правят сега.
Икономистите прогнозират, че първоначалният таван на погасяването - определен на 15 млрд. евро месечно до юни - ще се увеличи с 5 млрд. евро през третото тримесечие и отново около края на годината, като ще се задържи стабилно на 25 млрд. евро до 2024 г. Трети предвиждат директни продажби на облигации в бъдеще.
Около три четвърти от анкетираните очакват ЕЦБ да намали наличностите си от облигации в публичния сектор, корпоративни и обезпечени облигации пропорционално на притежаваните от нея облигации. Четирима прогнозират фокус върху дълга на публичния сектор, докато трима виждат предпочитание към ценни книжа, емитирани от частния сектор.
Икономистите са разделени по въпроса дали постъпленията от падежиращи държавни облигации ще бъдат реинвестирани в ценни книжа, емитирани от съответната държава, или в целия регион. Последната стратегия вече се използва за пандемичния портфейл на ЕЦБ, което позволява по-бърза реакция при пристъпи на пазарен стрес.
Смята се, че балансът на ЕЦБ ще се свие от малко под 8 трлн. евро в момента до 6,9 трлн. евро в края на годината, 6,15 трлн. евро в края на 2024 г. и 5 трлн. евро в по-дългосрочен план.