В бързината си да осигури и изгради американските вериги за доставка на електромобили и батерии, правителството на САЩ се стреми да достигне далеч и да поеме ангажименти за милиарди. Но отчаянието го води до заблуда.
Миналата седмица Държавният департамент тихомълком публикува подписания през декември Меморандум за разбирателство в подкрепа на ангажимента между Демократична република Конго (ДРК) и Замбия за изграждане на "продуктивна верига за доставки - от мината до поточната линия". Теоретично споразумението има за цел да стимулира инвестициите и да гарантира, че частният сектор има "равни условия" за участие в проекти.
То се насочва към Африка по очевидни причини: Изобилие от суровини. Почти 70 % от световното количество кобалт - ключова съставка в някои видове батерии - се добива в ДРК, където се намират почти половината от световните запаси. Замбия е един от най-големите производители на мед, която се използва за други важни компоненти. САЩ също внасят мед от ДРК, третият по големина производител на този метал.
Правителството на САЩ обаче удобно пропуска да спомене, че кобалтът от Конго е в центъра на злоупотреби с детски труд, както се посочва в доклада на Държавния департамент за страната. В прессъобщението, с което се обявява Меморандумът за разбирателство, се споменава "корупцията", като се отбелязва, че "страната се ангажира да спазва международните стандарти за предотвратяване, разкриване и предприемане на правни действия за борба с корупцията по време на целия този процес".
Този ход е лицемерен. Сега, когато САЩ се нуждаят от кобалт и мед като част от напъните си за изграждане на вериги за доставки, те са готови да се заемат с бизнес и да призоват частните инвеститори да работят в ДРК, пренебрегвайки един от най-съществените проблеми там.
Още по-лошото е, че това се случва след силни критики относно предполагаемите нарушения от страна на Китай. Министерството на труда на САЩ включи соларен полисилиций от провинция Синдзян в списък от 2022 г. на стоки, произведени с детски или принудителен труд. В доклада министърът на труда на САЩ Мартин Уолш нарече нарушенията в китайския регион "крещящи, системни и продължаващи" и заяви, че "стоките, произведени при тези условия, нямат място в икономиката на САЩ".
След това САЩ забраниха стоките от западната китайска провинция и бяха готови да предприемат решителни мерки - и всичко това, защото виждаха в страната стратегическа заплаха. През 2021 г. във внесено изменение на американския Закон за иновациите и конкуренцията (озаглавено "Обезпечаване на веригите за доставка на стратегически метали и минерали в САЩ") се изразява загриженост около китайския контрол.
Това изглежда не се отнася за ДРК - нестабилна държава в нестабилен регион. Бунтовете в източната част са довели до разселването на над 450 000 души. Това превръща кобалта в еквивалент на кървавия диамант в батериите.
В продължение на няколко години САЩ са поели ангажимент за чуждестранна помощ за ДРК за икономическа подкрепа и здравни програми в размер от около 250 до 300 млн. долара годишно. Те подновиха споразумението си за сътрудничество за развитие, което гарантира 1,6 млрд. долара през следващите пет години. Всичко това е благородно, но в никакъв случай не е оправдан път за осигуряване на кобалтовите и медните ресурси и стимулиране на индустриализацията там. Поставянето на условия за отпускане на помощта би било едно начало.
Злоупотребите, свързани с кобалта, не са периферни проблеми. Mercedes-Benz AG, например, полага големи усилия и оценява и проверява доставчиците си на акумулаторни клетки, за да предотврати детски и принудителен труд. Споразуменията за закупуване на тези части изискват разкриване на информация от цялата верига за доставка на кобалт. Дори Tesla Inc. и главният изпълнителен директор Илон Мъск, който преди няколко години беше подложен на сериозни критики за използването на материала за батерии в автомобилите на компанията му, се отказаха изцяло от този важен елемент.
Опитите да се осигурят доставки на кобалт и да се повиши значението му, заедно с насърчаването на частните инвестиции в ДРК, са погрешни.
Подходът подчертава по-дълбоките недостатъци на проваления опит на САЩ за индустриална политика. Тя до голяма степен е съсредоточена върху външните си дела, а не върху това, което е възможно или полезно в страната. Ако наистина иска да се снабдява със стоките, от които сега се нуждае, трябва да заеме позиция с кого ще прави бизнес и при какви условия.
Нещо повече, дните на кобалта може би са преброени. С оглед на всички сложни проблеми с доставките му, компаниите все повече се отказват от този елемент и видовете батерии, в които той се влага. Употребата на литиево-железен фосфат продължава да нараства рязко, тъй като производителите разширяват обхвата на по-безопасната химия, която е по-чиста за производство, с почти 30 % по-ниски емисии. Това е една от причините, поради които търсенето на кобалт в акумулаторните батерии се очаква да намалее рязко през следващите 10 години.
В меморандума за разбирателство на Държавния департамент се посочва, че ангажиментът е за по-голямо добро в борбата с изменението на климата и ще отиде за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 градуса по Целзий, което "помага на международната общност да намали емисиите". Похвални мотиви, но никой дори не е започнал да си задава въпроса какво ще означава за парниковите газове многомилиардният бум на строителството на заводи в САЩ за производство на батерии.
Проучванията показват, че катодите, съдържащи кобалт, допринасят най-много за това. Може би си струва САЩ да инвестират в усъвършенстването на жизнеспособни, по-чисти технологии.
Лесно е да се нахвърляме и да вървим по пътя на по-високия морал с Китай или Илон Мъск и неговите колеги от частния сектор. По-трудно е да се вгледаме в себе си, нали?