Рекордният отлив на турски износители миналата година прикрива поредната аномалия, която се появява, докато президентът Реджеп Тайип Ердоган жонглира с приоритетите си в месеците преди изборите, пише Bloomberg.
За някои от компаниите, затруднени от местната валута, които смятат за „надценени“, привлекателността на чуждестранните пазари все повече не отговаря на търсенето у дома – особено след като страховете от рецесия дебнат части от Европа, основната дестинация за турските доставки в чужбина.
Глобалната слабост през миналия месец натежа на новите износни поръчки и те се охладиха значително, сочат данни на S&P Global и Истанбулската индустриална камара.
И дори в икономика, в която инфлацията все още бушува, фирми като производителя на текстил System Denim намират за по-лесно да прехвърлят по-високите разходи на турските купувачи.
„Тук потребителските навици приемат среда с висока инфлация“, заяви собственикът на System Denim Сереф Фаят. „Инфлацията в Европейския съюз е една десета от нашата и увеличението на разходите не може да се отрази в цените“, обяснява той.
Производствените цени в Турция нарастват с близо 100%, а ръстът на цените е почти наполовина. Графика: Bloomberg
Това е отклонение, което се корени в подхода на правителството за насочване на избирателни стимули в икономиката, като същевременно поддържа турската валута. Властите също разчитат на износителите, като ги задължиха да конвертират 40% от чуждестранния си доход в лири.
Макар и изкривени от високите цени на енергията, дисбалансите се влошиха миналата година, когато Турция отчете търговски дефицит, който се удвои до над 110 милиарда долара.
Странният случай на лирата
Въпреки че страната е залята от пари, лирата не е отслабнала достатъчно, за да отрази инфлационните диференциали и промените в стойността на валутите на търговските партньори на Турция. Макар да загуби близо 29% спрямо долара миналата година в номинално изражение реалният ефективен обменен курс на лирата всъщност се увеличава с 18%, според Банката за международни разплащания.
Залогът е способността на Ердоган да изгради реално представата си за Турция като „производствен център за Африка, Азия и Европа“.
Но вместо да даде на местния бизнес предимство пред съперниците, правителството сега предявява искания от индустрии, вариращи от производители на метали до производители на облекло, за по-конкурентен обменен курс.
Във вторник ръководителят на Асоциациите на износителите от Егейско море призова за обезценяване на лирата с около една трета, за да се обърне валутата в полза на Турция, като същевременно се обезсърчи вносът и се предотврати безработицата.
Наближаващите избори
Предизвикателствата настъпват в тежък политически момент за Ердоган на фона на наближаващите избори през май. Месеци наред турският лидер се опитва да демонстрира успехите на политиките, които дават приоритет на местното производство и наскоро ръководи пускането на първото електрическо превозно средство, произведено в страната.
Междувременно стабилната лира се превърна в крайъгълен камък на усилията на Ердоган за успокояване на инфлацията, която беше предимно двуцифрена през последните четири години и неотдавна надхвърли 85%.
Министърът на финансите Нуредин Небати заяви през уикенда, че Турция се нуждае от обменен курс на „оптимално ниво“ — не твърде слаб, но не и твърде силен, така че да не увеличава вноса и да възпира местните производители.
Вече дом на фабрики като Ford, Турция се стреми да увеличи влиянието си в международната търговия, като се възползва от прекъсванията, причинени от глобалната пандемия и руската инвазия в Украйна.
Турция се нарежда на 28-о място сред водещите износители. Графика: Bloomberg
Но много от целите остават далеч. Ердоган заяви, че иска да нареди Турция в топ десет на световните износители – въпреки че последните данни на Световната банка показват, че тя изостава много назад на 28-мо място.
Компаниите, които в миналото са изпращали голяма част от продукцията си в чужбина, са изправени пред сложен компромис: да се възползват от по-високите маржове у дома или да продават в чужбина, за да получат чуждестранна валута.
Доклад от сряда показа спад на износа на домакински уреди с 9% на годишна база, докато продажбите на вътрешния пазар се увеличават със същото число.