* Авторът е член на изпълнителния борд на Deutsche Bundesbank
Ускоряването на инфлацията променя играта за централните банки. Преди няколко години, когато инфлацията беше упорито ниска въпреки поредица от намаления на лихвените проценти, централните банки разшириха своя инструментариум за ускоряване на инфлацията. Това доведе до покупки на активи за трилиони евро. С ускоряването на инфлацията до исторически върхове през 2022 г. и повишаването на лихвените проценти, дойде време да се преразгледа тази необичайна мярка, пише Financial Times.
Програмите за изкупуване на активи, част от паричната политика на Европейската централна банка и централните банки на 20-те държави членки на еврозоната (Евросистема), произхождат от среда на инфлация доста под целта от 2%, съчетана с исторически ниски лихвени проценти. За да се изпълни мандатът за ценова стабилност, отрицателните странични ефекти бяха толерирани по това време.
Последствията от значителния пазарен отпечатък, произтичащ от тези програми – приблизително 40 процента от държавния дълг е в ръцете на Евросистемата – стават все по-видими. Недостигът на пазара на германски държавни облигации е значително изкривяване. Изтласкването на традиционни групи инвеститори, например, на пазара на обезпечени с активи ценни книжа, представлява друг страничен ефект. И накрая, важната и трайна роля на централните банки на пазарите на корпоративни и държавни облигации може да наруши ликвидността и да отчужди емитентите от тяхната традиционна инвеститорска база. Като общ принцип централните банки трябва да се намесват на финансовите пазари само до степента, необходима за целите на паричната политика.
Днес сме изправени пред обстоятелства, различни от тези, когато стартира програмата за изкупуване на активи (APP). Прекомерната инфлация изисква решителен отговор. Основните лихвени проценти са главният инструмент за насочване на паричната политика в този курс. Намаляването на баланса на централните банки поддържа този ограничителен път през кривата на доходност. Дойде време Евросистемата да намали пазарното си присъствие.
Евросистемата ще започне да намалява своя пазарен отпечатък, като намалява портфолиото си от APP със средно 15 милиарда евро на месец между март и юни 2023 г. Това се равнява на приблизително 50% от очакваните обратно изкупуване в нейните активи от APP по време на тази начална фаза на баланса нормализиране.
От гледна точка на функционирането на пазара има основателни причини за такъв премерен подход. Първо, финансовите пазари са изпитали висока волатилност и нарастваща доходност от началото на 2022 г., разтягайки рисковите бюджети на много инвеститори на пазарите с фиксиран доход. Второ, лекотата на усвояване на по-високи обеми облигации вероятно ще остане тясно свързана с перспективите за инфлация и с очаквания лихвен процент. И накрая, свръхпропорционален дял от тазгодишното повишено емитиране на облигации в еврозоната вероятно ще излезе на пазара през първата половина на годината.
Чрез намаляването на балансите се навлиза в територията на количественото затягане, за което има много теория, но сравнително малко практически опит, от който да се почерпи. Това е предизвикателство за централните банки и участниците на пазара.
Все пак вече има все повече доказателства за връщане на инвеститорите към пазарите с фиксирана доходност. По-високата доходност и купоните създават стимули и възможности — не само за структурни купувачи като застрахователи или пенсионни фондове, но и за по-чувствителни към цените инвеститори. Много институционални инвеститори, които са добавили към най-неликвидните части от своите портфейли през последните години (като недвижими имоти и инфраструктура), сега може би отново ще разгледат по-отблизо активите с фиксирана доходност в еврозоната. Освен това инвеститорите в щатски долари — наред с други — се радват на допълнителни стимули да инвестират в активи в евро поради благоприятните механизми за хеджиране на валута.
Налице са поводи за оптимизъм, че предвидимо и ясно оттегляне на Евросистемата от нейните притежания на облигации ще подпомогне борбата срещу инфлацията, без да предизвика сътресения на пазара. Евросистемата ще преоцени скоростта и обхвата на действията си в началото на лятото и по този начин би могла да обмисли по-амбициозен бъдещ път.