Какво рискува Европа с по-широки санкции срещу руския петрол

Санкциите могат да доведат до нови разходи за зависимите от дизеловото гориво отрасли като селското стопанство и автомобилния транспорт

16:03 | 21 януари 2023

Автор: Джак Уитълс

снимка: Bloomberg LP

Кампанията на западните държави за обезсилване на Кремъл и принуждаване на президента Владимир Путин да се откаже от войната си в Украйна навлиза в деликатна фаза. От 5 февруари Европейският съюз ще се присъедини към Обединеното кралство и САЩ, като забрани морския внос на руски дизел и други петролни продукти. Мярката, съчетана с ценови таван на износа на руски горива, може да направи значителна дупка в енергийните приходи на Москва.

Обратната страна: Ако европейските купувачи не могат да намерят алтернативни доставки, санкциите могат да доведат до нови разходи за зависимите от дизеловото гориво отрасли като селското стопанство и автомобилния транспорт и да затруднят правителствата при ограничаването на инфлацията.

1. Не е ли руският петрол вече обект на европейски санкции?

Да, но те се отнасят за нерафинирания суров петрол, който е обект на европейски забрани и на ценови таван от 60 долара за барел, наложен на организациите, които все още купуват от Русия. Новите санкции ще засегнат руските рафинирани горива, превозвани по море. Страната също така е основен износител на нафта - която може да се използва за производство на бензин и пластмаси - и мазут, който често се използва в производството на електроенергия и в корабоплаването. Тя също така доставя гориво за реактивни двигатели, вакуумен газьол и други петролни продукти. Като цяло на Русия се падат 9,3% от световните товари на петролни продукти по обем през 2022 г., което е с около 0,5 процентни пункта повече от дела ѝ на пазара на суров петрол, така че тези последни санкции на ЕС са също толкова значими.

2. Как ще работи ценовият таван?

По същия начин, както ограничението на цените на суровия петрол, наложено от страните от Г-7 и ЕС. Всеки, който плаща над тавана за продукти, превозвани от Русия, няма да може да получи застраховка и финансиране от ключови участващи държави. Това е голям проблем, като се има предвид, че над 95 % от световните океански танкери са застраховани в Лондон. Идеята е, че дори купувачите в Африка и други страни да са готови да купуват руски дизел на цена над горната граница, по-голямата част от световните танкери няма да могат да го превозват. Цените на петролните продукти варират и Г-7 се стреми към две пределни цени, като нивата им все още не са определени. Възможно е част от руското гориво да бъде доставяно на цени без таван чрез "сенчест" танкерен флот, който не зависи от западните услуги.

3. Как купувачите от ЕС ще заменят руското гориво?

Едно от най-сложните предизвикателства за тях ще бъде заместването на продуктите от дизелов тип, които задвижват леки автомобили, камиони, селскостопански машини, кораби, производствено и строително оборудване. През 2022 г. от руски пристанища в блока са били доставени около 220 млн. барела - достатъчно, за да се напълнят около 14 000 плувни басейна с олимпийски размери. Доставчиците в Близкия изток, където се увеличават новите рафинерии, са очевидна алтернатива. Индия и САЩ също биха могли да помогнат за запълване на празнината.

4. Ще бъде ли достатъчно?

Това зависи отчасти от това дали фирмите в Китай ще използват увеличените квоти за износ, за да предоставят повече петролни продукти на световния пазар. Това би трябвало да освободи допълнителни барели за доставка в ЕС. По-голямата квота не означава непременно, че целият възможен износ ще се осъществи, особено с отварянето на китайската икономика, след като Пекин се отказа от строгата си политика на нулев Covid. Съществува и въпросът дали Русия ще продължи да изнася дизелово гориво. Ако това се случи, световните търговски потоци ще бъдат основно пренаредени. В света все още ще има същото количество руско гориво, но то ще се доставя на различни места. Ако обаче Русия не успее да намери достатъчно купувачи и в крайна сметка бъде принудена да намали производството, това може да доведе до намаляване на наличностите в световен мащаб. Стачките във френския петролен сектор допълнително усложняват ситуацията, като се има предвид възможността за прекъсване на работата на рафинериите, което би могло да доведе до намаляване на собственото производство на ЕС.

5. Какъв е идеалният изход за ЕС?

Лидерите на ЕС се надяват, че новите санкции ще засегнат финансите на Русия, без да предизвикват шок в енергийните доставки, който да наруши ключови индустрии и да затрудни правителствата при овладяването на инфлацията. Ако таванът на цените е твърде нисък, руските фирми могат да откажат да продават или да работят по-усилено, за да намерят начини да го заобиколят. Ако то е твърде високо, те просто ще понесат неудобството, че трябва да намерят нови купувачи. Потенциалните заместващи клиенти за руските горива включват Турция, както и страни от Африка и Латинска Америка.

6. Възможно ли е да има непредвидени последици?

Някои държави може да се окажат с неочаквани печалби, ако по същество купуват руски дизел на ограничени цени, за да покрият вътрешните си нужди, и продават горивото от собствените си рафинерии на купувачите от ЕС на много по-висока цена. Освен това няма пречка купувачи извън ЕС, като например Индия, да купуват руски суров петрол, да го преработват в собствените си рафинерии за производство на горива и след това законно да продават тези барели на купувачи в ЕС. Търговците, които желаят да нарушат изцяло правилата, могат да доставят руско гориво в една държава, да го смесят с друго гориво (или просто да го преетикетират) и да го изпратят в ЕС. Доказването на истинския произход на такива товари може да се окаже много трудно.