Реджеп Тайип Ердоган, който притежава почти неограничена власт в Турция, се бори за нов президентски мандат на изборите, които вероятно ще се проведат през май. Тъй като страната е изправена пред икономическа криза, проучванията предполагат напрегната надпревара, която може да застраши 20-годишното му управление, най-дългото в историята на Турция. Още преди да бъде определена дата, това се превърна в оспорвано състезание. Изборните правила бяха пренаписани, за да дадат предимство на Ердоган и неговата партия. А критиците казват, че той разчита на съдилищата, за да дисквалифицира силни конкуренти и че нарушава конституцията, като се кандидатира отново, пише Bloomberg.
1. Какъв е основният изборен въпрос?
Опозиционните партии в Турция рядко координират стратегията си, но този път Ердоган е изправен пред сериозно предизвикателство от шестпартиен опозиционен блок, който включва бивши съюзници, помогнали за изграждането на неговата политическа империя. Гласуването става факт, докато нацията се бори с най-лошата криза на разходите за живот от две десетилетия. Въпреки че Ердоган остава най-популярният политик в Турция, неговата Партия на справедливостта и развитието загуби подкрепа сред бедните, които обикновено са сред най-твърдите ѝ поддръжници. Лидерите на опозиционния блок обещават да управляват страната чрез консенсус. Ердоган атакува техния план като рецепта за връщане към споровете в коалиционните правителства, които доведоха до десетилетия на политическа и икономическа нестабилност, преди той да дойде на власт.
2. Защо цените са толкова високи?
Инфлацията беше около 64% през декември, спад от 24-годишния връх от 85,5%, който достигна през октомври, но остава втората най-висока сред тези на сравнимите развиващи се икономики, като по-висока е само в обхванатата от криза Аржентина. Мерките за овладяване на коронавирусната пандемия и войната в Украйна подхраниха инфлацията в много нации, но нетрадиционните икономически възгледи на Ердоган ускориха явлението в Турция. Въпреки че много централни банки увеличиха лихвените проценти, за да се борят с инфлацията, Ердоган заема неортодоксалната позиция, че това има обратен ефект. Под натиск от него централната банка на Турция намали лихвите. В предизборни обещания, които ще тестват фискалното здраве на страната, Ердоган се зарече да защити покупателната способност на гражданите чрез значително увеличаване на пенсиите и заплатите на държавните служители, както и на минималната заплата.
3. Кога ще се проведат изборите?
Вотът трябва да се проведе до 18 юни. Въпреки това Ердоган, който има властта да свика както президентски, така и парламентарни избори по всяко време, многократно сигнализира, че той може да се проведе през май, намеквайки, че 14 май може да е денят. Тази дата е веднага, след като правителството, според плановете си, ще позволи на повече от два милиона души да се пенсионират преждевременно и ще наеме стотици хиляди други в публичния сектор. Датата също ще избегне училищните ваканции и годишното поклонение хадж през юни, което вероятно ще увеличи шансовете за висока избирателна активност, макар и не сред студентите, които обикновено трябва да се върнат в родните си градове, за да гласуват — младите избиратели са източник на подкрепа за опозицията. Кандидатът за президент трябва да спечели повече от 50% от гласовете, за да избегне балотаж две седмици по-късно.
4. Кой ще се изправи срещу Ердоган?
Шестпартийният съюз все още не е обявил кандидата си за президентския пост. Начело на алианса застана Кемал Кълъчдароглу, лидерът на най-голямата партия в него. На местните избори през 2019 г. Кълъчдароглу поведе своята Републиканска народна партия до победа срещу партията на Ердоган в най-големите градове на Турция. Той не е толкова популярен, колкото Екрем Имамоглу – кмет на Истанбул. Но през декември Имамоглу беше осъден за обида на служители на изборите и присъдата му от две години и седем месеца лишаване от свобода, ако бъде потвърдена след обжалване, ще го лиши от политическата надпревара. Критиците обвиняват Ердоган, че оказва влияние върху съдебната система, за да попречи на съперници като Имамоглу да се кандидатират, твърдение, което правителството отрече.
5. Какви са перспективите пред парламента?
Проучванията показват, че партията на Ердоган и нейният по-малък партньор Партията на националистическото движение може да се борят да запазят парламентарното мнозинство, което спечелиха на последните избори през 2018 г. Перспективите им ще се подобрят, ако не трябва да се състезават с Демократическата партия на народите, която се застъпва за правата на кюрдското малцинство в Турция и е третият по големина блок в парламента. Съдът обмисля разпускането на Демократическата партия на народите по обвинения в сепаратизъм, свързани с предполагаеми връзки с кюрдски екстремисти – действия, които партията отрича.
6. Какъв е проблемът с кандидатурата на Ердоган?
Критиците му казват, че той не може да се кандидатира отново, защото конституцията ограничава президентите до два последователни петгодишни мандата, освен ако парламентът не свика предсрочни избори по време на втория мандат. Длъжностни лица в администрацията на Ердоган твърдят, че за целите на тази разпоредба той е само в първия си мандат - след като е пряко избран от народа за първи път през 2018 г. година след референдум. Преди това, през 2014 г., той беше избран за президент от парламента, след като заемаше министър-председател през предходните 11 години. Върховната избирателна комисия на страната има последната дума относно допустимостта на кандидатите за президент и е малко вероятно да се противопостави на кандидатурата на Ердоган.
7. Как се промениха изборните правила?
Правителството на Ердоган спечели одобрението на парламента за поправки, които влизат в сила на 6 април, намалявайки процента на общите гласове, които една партия трябва да спечели, за да влезе в парламента, на 7% от 10%. В същото време новите правила правят по-трудно за по-малките партии да спечелят места сами, принуждавайки ги да се кандидатират с алианси, доминирани от по-големи съюзници. Промените затварят вратичка, която би позволила на Демократическата партия на народите да заобиколи забраната. А правилата освобождават президента от забраната министрите да използват държавни ресурси, за да организират своите кампании или да присъстват на митинги.