Сърбия, традиционно един от най-близките съюзници на Русия в Европа, се опитва да дистанцира себе си от Москва, докато войната в Украйна обтяга връзките между двете страни и техните лидери, пише Bloomberg.
В интервю в Белград президентът Александър Вучич отхвърли териториалните претенции в Украйна на Владимир Путин и прогнозира, че „най-лошото тепърва предстои“ за конфликта. Вучич, който имаше десетки срещи с Путин през последните години и взе уроци по руски, за да може да говори директно с него, отбеляза, че не е разговарял с колегата си от „много месеци“.
„Ние от самото начало казахме, че не сме в състояние и не можем да подкрепим инвазията на Русия срещу Украйна“, заяви Вучич в резиденцията си в сръбската столица във вторник. „За нас Крим е Украйна, Донбас е Украйна – и така ще си остане“, добави той.
Сърбия се опитва да балансира своите геополитически и икономически интереси между Изтока и Запада, но коментарите подчертават постепенната промяна след нахлуването на Путин в Украйна преди почти 11 месеца. Това е важно, тъй като европейските съюзници се опитват да изолират Русия, като континентът е изправен пред най-опасния период след Студената война.
Нежеланието на Белград да се присъедини към САЩ и Европейския съюз в санкциите срещу Русия постави Сърбия под засилен натиск да прекрати връзките си с Путин, въпреки че войната удари икономиката и доведе до ускоряване на инфлацията.
Вучич, който беше преизбран миналата година, казва, че членството в ЕС е неговата крайна цел. Но той се противопоставя на усилията за налагане на санкции поради руската подкрепа за отказа му да признае независимостта на Косово и собствения опит на Сърбия с икономическа изолация. Русия също продава природен газ на страната му на цена под пазарната.
И все пак би било погрешно да се приеме, че неговото правителство напълно подкрепя ръководството в Москва, отбеляза той. „Ние не винаги сме радостни от някои от техните позиции“, посочи 52-годишният Вучич. „Имаме традиционно добри отношения, но това не означава, че подкрепяме всяко едно решение или повечето от решенията, които идват от Кремъл”, каза още той.
Съюзът между двете източноправославни нации датира от векове. След охлаждане по време на съветските времена при югославския лидер Йосип Броз Тито той се възстанови по време на Балканските войни и след това беше укрепен от намесата на НАТО през 1999 г., която сложи край на войната в Косово.
Икономически Сърбия се отдалечава от орбитата на Русия от години. Със страната е генериран около 6-процентен дял от външната търговия на Сърбия. ЕС е безспорно най-големият партньор. За стабилизиране на финансите в края на миналата година Сърбия осигури 2,4 милиарда евро (2,6 милиарда долара) финансиране от Международния валутен фонд и заем от един милиард долара от Обединените арабски емирства, които задълбочават връзките с балканската страна.
Търговските партньори на Сърбия. Графика: Bloomberg
И все пак Сърбия все още се откроява в Европа - заедно с Унгария - с позицията си спрямо Русия. Нейната национална авиокомпания поддържаше маршрути до страната и Белград е предпочитана дестинация за руснаците. Анкета, проведена миналото лято, показа, че Путин е най-облагодетелстваният световен лидер сред сърбите.
Руската група наемници "Вагнер" пусна реклама в Сърбия този месец, търсейки новобранци, които да се бият в Украйна. Вучич обаче беше твърд. „Вагнер: няма да направи това в Сърбия“, каза той в интервюто, цитирайки закони, които забраняват на сръбски граждани да се присъединят. Интервенцията спечели похвали от американския посланик в Белград Кристофър Хил.
„Зарадвах се да чуя от президента Вучич и неговата администрация, че могат да видят заплахата за мира и стабилността, представлявана от "Вагнер", който потенциално действа в Сърбия“, посочи Хил в интервю във вторник. „Показателно е, че това е най-доброто, което Русия може да предложи на сърбите: шансът да умрат в далечна земя за нечия друга агресивна война“, добави той.
Косово обаче остава въпросът, който свързва Сърбия и Русия. Сърбия смята Косово за люлката на своята националност – подобно на разбирането на Путин за Украйна – и признаването на неговия суверенитет остава най-голямата пречка за всяка надежда, че Сърбия ще изпълни целта си да се присъедини към ЕС.
Вучич каза, че е благодарен на Русия за подкрепата му за Косово и това обяснява защо Сърбия не може да подкрепи икономически мерки срещу Москва. „Бяхме под санкции почти десет години, всъщност осем години, и не вярваме, че това е решение“, обясни той.
Сръбският президент беше критикуван от косовските власти за подклаждане на напрежение в миналото. Той каза, че работи за деескалация на противопоставянето през последните седмици, след като сърбите, живеещи в северната част на Косово, издигнаха барикади, за да се противопоставят на властите в Прищина.
Това се случи на фона на рязко влошаване на отношенията, след като ръководството, съставено предимно от етнически албанци, накара косовските сърби да приемат неговите лични карти и регистрационни номера на колите. Вучич похвали ръководените от НАТО сили за професионалния начин, по който се справиха със ситуацията.
Все пак напрежението в населеното предимно със сърби Северно Косово е десет пъти по-голямо от обикновено, заяви той, добавяйки, че е положил големи усилия, за да убеди сърбите да премахнат барикадите, защото „в противен случай щеше да ни доведе до пълна катастрофа“.
Вучич каза, че би било по-реалистично да се предприемат малки стъпки, отколкото да се очаква голяма и бърза сделка, която да включва признаването на Косово от Сърбия.
„Трябва да променим ситуацията на място с малки стъпки, за да изградим доверие между двете фракции и след това да видим как можем да се справим с всичко останало“, посочи Вучич. „Да не мечтаем за нещо, което всички знаем, че няма да се случи“, призова той.
Сърбите се измориха, след като чакаха десетилетия да бъдат включени в ЕС и сега мнозинството вече не желае присъединяване, показват проучвания на общественото мнение. Това противоречи на течението в други страни от Западните Балкани, които искат да се присъединят към блока, включително Албания и Северна Македония.
Вучич е убеден, че когато и ако този избор бъде поставен на гражданите на референдум, резултатът от него ще е в подкрепа на присъединяването. За да се случи това, каза той, те ще се нуждаят от гаранции, че членството е реалистично. „Знам, че ЕС е нашият път“, заяви той. "Няма други пътища", твърди още Вучич.