Докато страните в Европа и по света се борят с високите разходи за живот и предстоящата рецесия, избирателите са загрижени за икономиката и как техните избрани представители ще я оправят.
За мнозина е изкушаващо да призоват политиците да отстъпят част от властта си на икономически експерти. Политиците може да са по-способни да вземат трудни или непопулярни (но необходими) решения, ако могат да твърдят, че следват експертни съвети, както направиха по време на пандемията.
Ново изследване разкрива какво наистина мислят политиците за икономистите, когато бъдат попитани насаме. Нашият екип в UCL проведе близо 100 задълбочени интервюта с икономически министри, говорители на опозицията и членове на икономически комисии. Те бяха от пет държави – Франция, Германия, Дания, Обединеното кралство и САЩ – и от целия партиен спектър от дясната Alternative fur Deutschland до Френската комунистическа партия.
Политиците говорят за намаляване на уважението към икономистите след финансовата криза от 2008 г. И те са загрижени, че всяко повишено разчитане на такива експерти би отчуждило избирателите.
Много малко политици виждат икономистите като експерти по начина, по който работещите в общественото здраве или други „твърди учени“ са експерти. Те обикновено подкрепят една конкретна група икономисти, а не дисциплината като цяло. Лявоцентристките политици в изследването бяха склонни да казват, че единствените икономисти, които уважават, са „кейнсианци“. Те твърдяха, че подходът на Джон Мейнард Кейнс „позволява на нас, политиците, да се намесим“, за да насърчим по-голямо социално-икономическо равенство.
Крайнолевите политици са привлечени към мненията на икономисти, които не са мейнстрийм, като природозащитничката Кейт Рауърт, която твърди, че ресурсите на планетата са ограничени и растежът не винаги е желан.
Десноцентристките политици споменаваха най-често Фридрих Хайек, най-известен със защитата на капитализма на свободния пазар. Те също описаха уважение към други „икономисти на свободния пазар“.
Загуба на полезност
Дори политиците, които уважаваха масовите икономисти през по-голямата част от работния си живот, ги намираха за по-малко „полезни“ след финансовата криза от 2008 г. Един британски политик центрист ни каза, че до 2008 г. „икономиката работеше почти като часовник“. След кризата доверието на хората в стандартния икономически модел беше разбито не само от самата криза, но и от неуспеха на икономистите да я предвидят.
Управляващите по време на кризата се консултираха с икономисти, които често бяха разделени. След срещите политиците почувстваха, че са сами в „носенето на отговорност“. Много често те чувстваха, че по-доброто им познаване на ежедневните обстоятелства на техните избиратели означава, че имат по-сигурна представа от експертите дали нещо като схема за бракуване на автомобили ще възстанови доверието. Те се чувстваха по същия начин изоставени от икономистите, докато чертаеха как да измъкнат икономиките от блокирането или през кризата на веригата за доставки.
Освен че гледат на икономистите като на по-малко обединени и следователно по-малко „научни“ от другите експерти, политиците се оплакаха, че те често са непрактични, действат на твърде абстрактно ниво и разчитат на математическо моделиране, а не на условия в реалния свят. Те могат да потърсят икономист, работещ върху конкретна политическа област, която трябва да проучат. Но само ако свършената от тях работа е проверена в реалния свят, а икономистът е от рядката група експерти, които могат да обясняват на достъпен език идеите си.
Открихме по-голяма интеграция на политици и икономисти в консенсусната политическа система на Дания, където много партии споделят еднакъв ангажимент към скандинавския социален модел на икономиката и коалицията е норма. Но в САЩ (където бихме могли да очакваме високи нива на уважение към икономистите, след като бяха пионери в областта) политиците може би имаха най-ниско уважение към тях. Те ги етикетираха по политическа партия – „републиканец“ или „демократ“ – и казаха, че ги използват, за да добавят стойност към своите аргументи.
Политиците, които интервюирахме, също се притесняваха, че обръщането към икономически експерти ще направи избирателите по-недоверчиви. Те смятаха, че миналите опити за отделяне на икономиката от политическата арена – например даване на повече власт на централните банки – объркаха и отчуждиха избирателите, които след това се обърнаха към популистки политици, предлагащи опростени решения.
В САЩ републиканците лично бяха ужасени, че президентът Доналд Тръмп е „демагогизирал“ икономическите въпроси. Те бяха прекарали десетилетия във внимателно изработване на последователни икономически послания за предимствата на свободната търговия и балансирането на бюджетите, само Тръмп да каже на избирателите, че протекционизмът ще върне работните места в производството в индустриалните щати и намаляването на данъците им може да бъде платено чрез увеличени заеми.
Среща с избирателите там, където са
С нарастването на икономическите въпроси в дневния ред на избирателите, много политици приветстваха перспективата да се откажат от по-културни въпроси като имиграцията. Но те признаха, че ако не са готови да оставят решаването на проблемите на икономическата политика на икономистите, те ще трябва да обяснят собствените си политики по-ефективно на избирателите. Те трябва да образоват икономически гласоподавателите – не във формален смисъл, а поне като бъдат по-задълбочени и открити.
Избирателите намират икономическите въпроси за по-скоро технически, отколкото социални и културни. Както каза един френски социалист, те се „изключват“, защото се съмняват, че ще могат да разберат. Но, каза той, политиците трябва да се обръщат към интелигентността на избирателите и да ги призовават да положат усилия да разберат. Неговата идеална ситуация би била, ако избирателите са достатъчно информирани, за да „квалифицират“ своите преценки повече, казвайки неща като „е, можеше да бъде и по-лошо“.
Политиците трябва да подготвят почвата, като започнат там, където са избирателите. Един републиканец, привърженик на свободната търговия, описва използването на шоколадови бонбони, за да илюстрира как тарифите на Тръмп правят алуминиевите опаковки по-скъпи. Друг каза, че редовно е посещавал фабрични работници в обедния им час за сесия с въпроси и отговори, за да обясни икономическото си мислене.
Друга често пренебрегвана бариера е, че политиците често имат морални икономически цели, независимо дали са леви визии за социална справедливост или десни визии за стойността на отприщените пазари. Но те са възпрепятствани да ги опишат на избирателите, защото смятат, че има пропаст между тях и избирателите, които те виждат като хора с тясно личен интерес. Нашето изследване ги призовава въпреки това да бъдат по-открити относно мисленето си с избирателите. Ако искат да спечелят доверие в икономическата политика, ще трябва да бъдат по-честни за това, което се опитват да постигнат.
Статията е публикувана за първи път в The Conversation
Анна Килик e политолог, работещ върху възприятията за икономиката, и изследовател по политически науки в University College London.