След малко повече от 3 седмици доставките по море на дизелово гориво от най-големия външен доставчик на Европейския съюз ще бъдат почти изцяло забранени.
Кой ще се намеси, за да запълни тази огромна липса на доставки? И дали ще има достатъчно количества? Влиза ли блокът в криза с горивата без да го осъзнава?
По данни на Vortexa Ltd., събрани от Bloomberg, през миналата година ЕС е внесъл около 220 млн. барела дизелово гориво от Русия. Горивото е от жизненоважно значение за икономиката на блока, тъй като задвижва автомобили, камиони, кораби, строително и производствено оборудване и др.
От 5 февруари почти целият този внос ще бъде забранен в опит да се накаже Москва за войната в Украйна. Заместването на това количество руско гориво - представете си 14 000 плувни басейна с олимпийски размери, пълни с дизелово гориво - е голямо предизвикателство.
Вече е постигнат известен напредък. През 2021 г. повече от половината от всички морски превози в ЕС и Обединеното кралство - което вече има забрана - идваха от Русия. До декември миналата година този дял е спаднал до около 40%, отчасти благодарение на увеличенията от Саудитска Арабия и Индия.
В перспектива има основания да се смята, че оставащите руски доставки могат да бъдат покрити с барели от други страни.
"Изгубените руски доставки ще бъдат заменени", казва Юджийн Линдел, ръководител на отдел "Рафинирани продукти" в консултантската компания Facts Global Energy.
Но това далеч не е гарантирано.
Доставчиците
Най-очевидното място, откъдето Европа може да си набави повече дизел, е Близкият изток: той е доста близо, особено до страните, граничещи със Средиземно море - ако, разбира се, Суецкият канал не бъде блокиран - и има огромни нови рафинерии, които ще бълват милиони барели гориво. Abu Dhabi National Oil Co. също вече е сключила договор за доставки за Германия.
Индия и САЩ, които са дългосрочни доставчици на ЕС, също увеличиха доставките през последните седмици. Прогнозите са, че тази година рафинериите в САЩ ще произведат рекорден обем дестилати - категория горива, която включва дизеловото гориво, използвано в камионите и автомобилите.
Но най-важният потенциален доставчик, макар и косвено, може да се окаже Китай.
"Политиката на Китай променя правилата на играта", казва Марк Уилямс, директор на изследователската компания Wood Mackenzie Ltd. Страната "държи ключа към целия излишен капацитет за рафиниране в световен мащаб".
Доставките на дизелово гориво от Китай се увеличиха драстично през последните месеци. Макар че само малка част от тези товари стигат до Европа, те увеличават регионалните доставки. Така се освобождават барели от други производители, които на теория могат да се насочат към Европа.
Първата квота на Китай за износ на горива за 2023 г. се е увеличила с почти 50% спрямо същия период година по-рано, което прави малко вероятно доставките на дизелово гориво да се върнат към ниските нива, наблюдавани в началото на 2022 г.
Износът на дизелово гориво от Китай може да бъде 400 000 до 600 000 барела дневно през първата половина на тази година, каза Уилямс. Това е обем, подобен на този, който ЕС и Обединеното кралство в момента могат да загубят по отношение на морските доставки от Русия.
"От началото на февруари ще настъпи пълно пренареждане на търговските потоци на дизелово гориво", каза той.
Важно е обаче да се помни, че Китай понякога избира да даде приоритет на околната си среда пред печалбата от износа на горива. Възможно е да го направи отново.
Потенциални проблеми
Но въпреки че съществуват множество варианти за повторно снабдяване на ЕС и Обединеното кралство, съществува и потенциално по-широкообхватна загриженост: може ли санкциите на ЕС да накарат руските барели да изчезнат напълно от световния пазар?
Ако Русия не е в състояние да намери достатъчно нови купувачи за своите горива извън ЕС, какво ще стане тогава? Ако в резултат на това намали производството в рафинериите си, това би могло да доведе до свиване на световните доставки и потенциално до повишаване на цените.
FGE очаква преработката на суров петрол в руските рафинерии да намалее с 510 000 барела на ден на годишна база през февруари и март. Това се дължи на "отложената поддръжка от четвъртото тримесечие и на някои търговски търкания, свързани с прилагането на ембаргото", каза Линдел, като добави, че консултантската компания очаква тези нива на преработка да се възстановят до лятото.
Дори и да има много желаещи купувачи, изнасянето на горивото от Русия може да се окаже предизвикателство. Много от превозвачите ще се опасяват да не нарушат западните санкции, според които цената на тези товари не може да бъде по-висока от пределно допустимото ниво, което в момента се обсъжда от Г-7.
Този механизъм, както и самият ценови таван - за суровия петрол той е 60 долара за барел - все още не са определени за руските горива. В края на миналата година агенцията за определяне на цените на петрола Argus Media Ltd. оцени руския дизел на 926 долара за тон (около 124 долара за барел), като неруският беше по-скъп с 30 долара за тон (около 4 долара за барел).
Ако предстоящата горна граница на цените бъде определена доста под пазарното равнище, голяма част от световния флот от танкери няма да може да продължи да товари и превозва руски товари, ако иска да има достъп до услугите на Г-7 като застраховане.
Търсене
Обратната страна на въпроса дали ЕС ще има достатъчно доставки на дизелово гориво в бъдеще е: колко силно ще бъде търсенето?
Неотдавнашното топло време в Европа несъмнено е помогнало, като вероятно е намалило потреблението на мазут, който представлява дизелово гориво - и е спомогнало за намаляване на цената на природния газ, което на теория прави по-евтино производството на висококачествен дизел за петролните рафинерии и също така намалява стимулите за компаниите да използват газ вместо петрол за производство на електроенергия.
"Макроикономическото забавяне постепенно свива търсенето на дизелово гориво в Европа", казва Бенедикт Джордж, пазарен репортер в Argus. "Данните за отделните страни показват, че търсенето на дизелово гориво в Европа вече е намаляло с поне 5% спрямо предходната година. По време на рецесията през 2008 г. търсенето на дизелово гориво спадна с около 10% на годишна база в най-ниската си точка."
При все това Goldman Sachs Group, Inc. вече не прогнозира рецесия в еврозоната, след като икономиката се оказа по-устойчива в края на миналата година.
Ролята на Турция
Не бива да се подценява и ролята на потенциалните страни посредници, които помагат за смекчаване на въздействието на забраната на ЕС и на съпътстващия я ценови таван.
Турция например, която не е част от ЕС, теоретично би могла да внася големи количества руски дизел - тя вече приема значителни количества - и след това да ги използва за снабдяване на вътрешния си пазар.
Неруският дизел, който тя произвежда в собствените си рафинерии, може да бъде продаван на ЕС, потенциално на много по-висока цена.
"Продължителното икономическо забавяне, топлото време, продължаващият попътен вятър от по-големия китайски износ и добре овладяният ценови таван биха помогнали на глобалните баланси на дизеловото гориво да останат изпълними" и да дадат на Европа достатъчен избор за изтегляне на заместващи барели", каза Хеди Грати, ръководител на отдел "Преработка и маркетинг" за Европа/СИС в S&P Global Commodity Insights.
"Колкото по-голямо е търсенето и колкото по-рязък е спадът на производството на дизелово гориво в Русия, толкова по-сложни и потенциално разчупени могат да станат нещата".