Войната в Украйна не разчита на високите технологии – засега

Киев и Москва пожертваха част от войските си, за да спечелят време и да наваксат в пропуските на армиите си

19:00 | 12 януари 2023

Автор: Леонид Бершидски

Снимка: Nathan Laine/Bloomberg

Ако вярвате, че софтуерът превзема света, във войната в Украйна неразбираемо липсват високи технологии. В много области днешният конфликт едва се различава от Първата световна война, а многократните искания на Украйна за повече артилерия и танкове предполагат, че тя разчита на бойни методи от ерата на Втората световна война, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

Танковете „изглеждат малко… остарели. Изглежда, че елементите за мобилно, сателитно насочване – чрез GPS или дронове, доминират тези дни. Изпускам ли нещо“, написа в Twitter пионерът в индустрията за компютърни игри Ричард Гариот. Илон Мъск, друг лидер на водеща технологична компания, отговори, че „танковете сега са смъртоносен капан. Тъй като никоя от страните няма превъзходство във въздуха, те оставят с пехота и артилерия – по същество Първата световна война“.

Нито Гариот, нито Мъск са военни експерти, така че си навлякоха много укори от гневни хора. Някои изтъкват, че съвременната война е свързана изцяло с комбинирани оръжия и всеки вид оборудване има своите приложения. Лицата на технологичния сектор обаче имат право. Те знаят, че високотехнологичната война е възможна само когато многото ѝ компоненти работят безпроблемно. Това е липсващото в Украйна.

Както руските, така и украинските технологични възможности са набързо закърпени, което често кара войските да разчитат на машини за убиване от няколко века, на основната функция на танковете, гаубиците, картечниците. Използва се всякакъв вид оборудване от 21-ви век, но борбата с оръдията на старата школа все още определя посоката на войната.

През 2018 г. Владимир Путин заяви, че Русия притежава „компактна, високотехнологична армия“. Почти една година от инвазията в Украйна показа, че тази армия не е достатъчно високотехнологична.

Идеалната съвременна армия е силно свързана. Наземните части комуникират сигурно, за да координират действията си и да получат навременна въздушна, артилерийска и танкова подкрепа. Сателитите и безпилотните самолети помагат да се локализират вражески войски, щабове и складове за боеприпаси, като се насочват ракетни удари и артилерийски огън, за да се нанесат максимални щети на врага. Електронната война обърква вражеските комуникации. На хартия Русия имаше всички тези способности, когато нахлу в Украйна през февруари 2022 г.

Западните анализатори обаче още тогава предупредиха, че някои системи са в най-добрия случай непроверени. През септември 2021 г. в доклад на Chatham House се казва, че „Русия успешно е интегрирала безпилотни превозни средства във военните си операции, но е далеч от включването на обединяване на въздушни и наземни превозни средства за по-ефективно управление на бойното поле“. През април на предвоенната година експертът Барт Хендрикс написа, че Лиана, постсъветският руски проект за сателитно разузнаване, е изправен пред забавяния и технически проблеми и че по-добри сателити ще станат достъпни само след няколко години.

Инвазията разкри много по-сурова реалност за Путин и неговите генерали. Може би най-важното е, че демонстрира провала на преработените руски комуникационни системи. Военният блогър Андрей Морозов, специалист по комуникации, който се бие в Украйна от 2015 г., описа подробно това фиаско в дълга поредица от публикации в блога си. Според Морозов съвременните комуникационни системи, като Азарт, всъщност са били разработени, но военните части са получили само елементи от тях, които не са били особено полезни отделно.

Сателитното разузнаване също не успя да предостави навременни данни и руските войски трябваше да разчитат на стари десетилетия карти и огромни количества боеприпаси при липса на прецизно насочване. Съществуваха малки руски дронове, но твърде малко от тях бяха на разположение на войските.

Като се имат предвид тези проблеми и неуспеха на Русия да установи превъзходство във въздуха, не може да се каже, че беше поставено начало на перфектно координираната съвременна война.

Така че, когато руските войски пресякоха границата, те се изправиха пред ситуация, която не се различаваше от тази на армиите от Първата световна война. Без въздушна мощ руската атака пълзеше със скоростта на камионите и танковете. И въпреки че се оказаха ефективни в Донбас през последното десетилетие, руските дронове се управляват от радиостанции с пряка видимост, което им попречи да се отдалечат твърде далеч от своите оператори на земята. Тъй като руските колони се движат по множество оси в Украйна и не могат да изпратят дронове за радиоелектронна защита далеч над хоризонта, всяко заглушаване на украинските сили, някои от които са разпръснати между руски формации, също би извадило от строя руските радиостанции.

Украинците, от своя страна, бързо се снабдиха с елементи от съвременните военни комуникации - от произведени в САЩ радиостанции SINCGARS до сателитно разузнаване от западни военни и частни компании, които бързо можеха да бъдат предадени на войските на земята чрез терминалите за сателитна комуникация Starlink на Мъск. Доставките на тежко въоръжение, чиято смъртоносна работа можеше да се координира с помощта на тези системи, обаче изостанаха и Русия използва предимството си в грубата сила, за да напредне на изток през миналата пролет и лято.

Победите на Украйна миналата есен бяха резултат от ефективното използване на западните комуникационни технологии в тандем с оръжията, които тя получи от Запада, включително системите HIMARS, и креативното използване на малки мобилни групи, също благодарение на превъзходни високи технологии разузнаване и комуникации. Украинците знаеха и можеха да насочат слабите места на руските войски.

За да спечелят войната, те сега са решени да създадат модерна комбинирана машина, поради което Украйна настойчиво иска повече артилерия, противоракетни системи и танкове. Русия, от своя страна, трябва да навакса изоставането си в областта на високите технологии - стремеж, възпрепятстван, но не и потушен от западните санкции.

Междувременно, тъй като и двете страни се нуждаят от време, за да наваксат изоставането си в съответните области, те изпращат хиляди войници в сравнително старомодна битка - да щурмуват окопи и разрушени сгради, разчитайки на малко повече от скорост и късмет. Животите на тези войници са пожертвани, за да могат воюващите страни постепенно да се превърнат в армии от 21 век. Както каза президентът Володимир Зеленски в неотдавнашно видео обръщение, „благодарение на издръжливостта на нашите войници в Соледар, ние спечелихме за Украйна допълнително време и допълнителна сила“.

Тъй като и двете страни вече са приучени към загуби, които са невероятно тежки за стандартите на този век, днешната кървава баня около Соледар, Бахмут, Сватово и Кремина представлява малко повече от предоставяне на време в конфликт, който продължава да унищожава и обърканите нашественици и упорито защитаващите се.