Съществува ново общоприето мнение за еврото, отчасти продиктувано от неотдавнашното влизане на Хърватия в еврозоната с много радост и малко сътресения: Валутата работи добре, а кризата с еврото от 2011 г. е далечен спомен.
За съжаление сценарият не е толкова розов.
Основните трудности на еврото възникват при съвпадането на две обстоятелства: Налице е дефлационен натиск, а икономическите условия в отделните държави от еврозоната се различават значително. Добрата новина е, че нито едно от тези обстоятелства не преобладава в момента. Това е и лошата новина.
Темповете на инфлация са високи, особено в еврозоната, и се очаква за декември 2022 г. да бъдат по-високи от 9%. Инфлацията носи свои собствени проблеми (повече за това по-късно), но в краткосрочен план не води до огромна безработица и необслужване на кредити. Ако не друго, тя помага на някои длъжници.
По време на кризата от 2011 г. имаше огромен дефлационен натиск върху гръцката банкова система, което застраши нейната платежоспособност. Гаранциите по депозитите на гръцкото правителство също не бяха напълно надеждни, така че много хора изтеглиха депозитите си, увеличавайки натиска както върху правителството, така и върху банките. Каквито и проблеми да имат държавите от еврозоната днес, те не са такива.
Вторият проблем през 2011 г. беше, че някои държави се справяха много по-добре от други. Германия имаше сравнително силна икономика, докато тези на Гърция и Италия бяха относително слаби. Гърция, Италия и някои от другите "периферни" държави биха предпочели по-слабо евро, за да стимулират износа си, но силата на Германия и някои от другите по-проспериращи държави от еврозоната ограничи обезценяването на еврото.
Днес проблемите в еврозоната са по-равномерно разпределени. Текущите данни сочат по-скоро плитка, отколкото дълбока рецесия, но страни като Германия все още са изправени пред реални предизвикателства. От своя страна еврото е сравнително слабо, което ограничава част от рисковете от обезценяване, пред които са изправени икономиките от еврозоната.
Наред с това е и руското нападение над Украйна, което предизвика висока инфлация, високи цени на петрола и политическа несигурност. Но това не са проблемите, които застрашават еврозоната. Ако не друго, то войната в Украйна увеличава политическите ползи от използването на еврото и прави валутния съюз по-силен.
За съжаление тези механизми отлагат, но не премахват основните проблеми на еврозоната. Първо, ако зоната работи по-добре в инфлационни времена, ангажираните с нея политици ще станат по-привързани към по-високите темпове на инфлация. Това ще затрудни Европейската централна банка да постигне целта си за ценова стабилност.
В момента има удобен (и правилен) коз за такава инфлация - а именно руският президент Владимир Путин. Германската общественост едва ли е доволна от сегашните темпове на инфлация, но засега нито един от основните германски лидери не крещи, че нивото на инфлация трябва незабавно да бъде свалено под 2%. Това е правилната реакция сега, но с течение на времето съществува риск по-високите темпове на инфлация да бъдат толерирани или дори институционализирани след момента, в който те са подходящи.
Вторият проблем е следният: Високата инфлация в крайна сметка води до процес на дезинфлация, а по време на тази дезинфлация реалните лихвени проценти често са високи. ЕЦБ повишава номиналните лихвени проценти, а с намаляването на инфлацията тези проценти се повишават в реално изражение, коригирано спрямо инфлацията. С други думи, върху системата се оказва известен дефлационен натиск.
Точно този дефлационен натиск е това, с което еврозоната не се справя добре. По-специално Италия е изправена пред постоянни фискални проблеми и ако правителството ѝ трябва да взема заеми при много по-високи реални лихвени проценти, сегашният ѝ фискален курс може да се окаже неустойчив. То може да бъде принудено да съкрати държавните разходи и/или да повиши данъците, което би довело до низходяща спирала, характерна за предишната криза в еврозоната.
Възможно е също така да се появят отново различията в икономическото състояние на държавите от еврозоната. В някакъв момент Германия ще преодолее сегашния си натиск за свиване, но Италия не е нараснала значително в процентно изражение на глава от населението в продължение на 25 години. Достатъчно лесно е да си представим 2024 г. с Германия, която се възстановява, но Италия продължава да е в застой. Това би могло да доведе до твърде силно евро за италианската икономика, точно както беше преди повече от десетилетие.
Накратко, все още има причина да се притесняваме дали еврозоната ще позволи стабилен икономически растеж. Инфлацията прикрива много проблеми - включително и нефункционалността на еврозоната, но никога за твърде дълго.