Сред многото общи избори с международно значение, които трябва да наблюдавате тази година, тези в Нигерия, насрочени за февруари, ще бъдат най-големите; пакистанските, който трябва да се проведат до октомври, вероятно ще бъдат най-шумните. Но най-важното безспорно ще се случи на 18 юни, когато президентът Реджеп Тайип Ердоган ще се опита да продължи управлението си над Турция в трето десетилетие.
Резултатът ще оформи геополитическите и икономически изчисления във Вашингтон и Москва, както и в столици в Европа, Близкия изток, Централна Азия и Африка. „Това, което се случва в Турция, не остава само в Турция“, казва Зия Мерал, старши сътрудник в Кралския институт на обединените служби за изследвания в областта на отбраната и сигурността (RUSI). „Турция може да е средна сила, но великите сили имат залог в нейните избори.“
Влиянието на Анкара в световните дела свидетелства за постиженията на Ердоган през дългия му престой начело. Въпреки това у дома и в чужбина неговите изборни перспективи предизвикват смесени чувства. И тези, които желаят да си отиде на 19 юни, не могат да бъдат оптимистични за това кой или какво ще дойде след това.
Западните лидери ще се радват да видят гърба на Ердоган. Той подкопа сигурността на НАТО, като придоби системи за противоракетна отбрана от Русия, разочарова алианса, като блокира членството на Швеция и Финландия, многократно заплашваше да наводни Европа с бежанци и през последните месеци поде все по-войнствена реторика към Гърция. Отношенията на Анкара с Вашингтон се обтегнаха до степен, в която висши турски служители рутинно обвиняват САЩ в подкрепа на преврата срещу Ердоган и в съучастие с терористични групи.
САЩ и Европа биха били по-добре без подривното влияние на Ердоган в световните дела, особено след като конфронтацията им с Владимир Путин се засилва. Полезността му като събеседник е ограничена: въпреки че помогна за постигането на споразумение за осигуряване на непрекъснати потоци на зърно и олио от Украйна миналото лято, Ердоган не е имал възпиращо влияние върху своя „скъп приятел“ Владимир.
Ердоган също няма възпиране. Въпреки че мнозина във външнополитическите кръгове на Вашингтон и европейските столици се вкопчват в надеждата, че той може да бъде привлечен обратно, светогледът на Ердоган е „далеч по-радикален, отколкото си мислят повечето западняци“, казва политическият анализатор Селим Кору. Неговите амбиции за непосредственото съседство на Турция, където Анкара става все по-влиятелна, не са да допълва американското и европейското влияние, „а да ги замени и противодейства“, казва Кору.
Ако Ердоган бъде победен, казва Синан Улген, директор на истанбулския мозъчен тръст EDAM, „неговият наследник ще превърне Турция в различен външнополитически актьор, по-удобен с позицията си на западна нация“.
Но дори и това да се случи, никой не трябва да очаква бърз завой на 180 градуса. Ердоган разполагаше с 20 години, за да "засади" турските институции - правителството, военните, академичните среди, религиозните институции и медиите - с радикалния си мироглед. Ако има нов президент на 19 юни, те ще трябва да разрушат сградата, изградена от Ердоган. Задачата ще бъде още по-трудна, защото неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) ще остане значително присъствие в парламента, което със сигурност ще се съпротивлява яростно на промяната.
Струва си да си припомним, че на Ердоган му беше необходимо близо десетилетие, за да подкопае светската дълбока държава, изградена от Кемал Ататюрк, основателят на съвременна Турция – и Партията на справедливостта и развитието имаше удобно мнозинство в парламента през този период. Един Херкулес може да се обезкуражи от необходимостта да почисти анадолските конюшни след заминаването му.
Всичко това предполага, че гласоподавателите отхвърлят Ердоган, което едва ли е сигурно. Турците са на две мнения относно своя президент и неговата политика. Проучване на Metropoll от края на октомври показа, че одобрението за Ердоган е до 47,6% от около 39% преди година. Това би било забележително за всеки лидер, който е наоколо толкова дълго, колкото е той - в демокрациите настроенията против властта се увеличават с времето - но е направо учудващо за човек, който ръководи икономическа бъркотия.
Тази бъркотия е главно негова вина: магическото мислене на Ердоган за лихвените проценти допринесе в голяма степен за зашеметяващата инфлация, отслабената лира и анемичните инвестиции. И затова, показват други социологически проучвания, мнозинството от турците смятат, че страната им върви в грешна посока.
Защо тогава мнозина все още очакват Ердоган да коригира курса на Турция? Отчасти това е така, защото те не знаят кой ще оспори неговата хватка на юздите. Основните опозиционни партии сформираха обединен фронт, известен като Масата на шестимата, но по-малко от шест месеца до деня на изборите те все още не са обявили своя кандидат за президент. Двамата водещи претенденти са от водещата опозиционна партия CHP: кметът на Истанбул Екрем Имамоглу и дългогодишният лидер на партията Кемал Кълъчдароглу.
Масата на шестимата също се забави с формулирането на ясна стратегия за възстановяване на икономиката на Турция. В началото на миналия месец CHP най-накрая разкри нещо, наподобяващо програма, но тя беше пълна с въздушни обещания за големи инвестиции и с малко подробности. (Най-забележителното нещо на събитието беше присъствието на икономиста от Масачузетския технологичен институт Дарон Ацемоглу. "Добрата партия", друга от Масата на шестимата, брои професора по частен капитал от "Уортън" Билге Йълмаз сред своите лидери.)
Предпочитаният опонент на Ердоган би бил Кълъчдароглу, донякъде безцветен ветеран, който ръководи CHP от 12 години. Много турски политически анализатори казват, че по-младият, по-харизматичен Имамоглу би бил по-силният съперник. Той спечели кметството на Истанбул през 2019 г., като проведе всеобхватна, оптимистична кампания, дори след повторение на гласуването, принудено от отказа на Ердоган да приеме резултатите от първия вот.
Президентът и неговата партия са изразходвали много енергия, за да държат Имамоглу на разстояние. Миналия месец кметът беше осъден по незначителното обвинение в обида на служители на изборите, но присъдата обедини опозицията зад него и може би е увеличила шансовете му да стане кандидат за президент. „Сега има силен разказ около Имамоглу“, казва Айше Заракол, професор по международни отношения в Университета в Кеймбридж. „Инерцията е с него.“ (Изборните правила позволяват на кмета да се кандидатира за президент, докато адвокатите му оспорват присъдата.)
Но все още силната подкрепа на Ердоган предполага, че той може да удържи всеки съперник, особено ако икономиката покаже признаци на възстановяване през пролетта. Президентът разчита на инвестиции и банкови депозити от Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, както и на обещанията на Путин да превърне Турция в хъб за износ на руски природен газ, за да премахнат мрака. Ердоган също говори за собствените находища на природен газ на Турция в Черно море, насърчавайки спекулациите за неочаквани приходи. Миналия месец той обяви увеличение на минималната заплата от 55%; миналата седмица той повиши заплатите и пенсиите на държавните служители.
За добра мярка той и партията му се позовават на старите страшилища на кюрдския тероризъм и западното коварство, както и на културно-войнствени тропи за опасностите от хомосексуализма за семейството и ислямските ценности. Заплахите към Гърция са насочени към разпалване на националистическия плам.
Тези тактики са помагали на Ердоган да печели избори и преди. Може да се случи пак. Докато турците не гласуват, западните лидери могат само да гадаят.
Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.