Джошуа Броудър, 26-годишен предприемач от Обединеното кралство наскоро изстреля своя основен продукт на разстояние, което едва ли си е представял само преди няколко години.
Неговият стартъп DoNotPay беше разработвал в продължение на няколко години чатбот, който да предоговаря сгрешени или прекомерни глоби от страна на потребители – като погрешно поставени глоби за паркиране. Същевременно, чатботът изгражда и база данни с експертиза въз основа на хронология за взаимодействия с хора.
Ботът често е имал нужда от човешка намеса, но през декември е бил постигнат пробив. Ботът е „разговарял“ с онлайн поддръжката на Comcast и е успял да спести на клиент 120 долара от сметката за широколентови услуги. Той заяви, че за първи път се случва подобна сметка да е била договаряна изцяло от изкуствен интелект.
Как го е постигнал?
По-рано тази година Броудър е получил достъп до GPT-3, необятен и мощен езиков модел създаден от компанията за изкуствен интелект OpenAI. Системаста разбира език по-добре от почти всеки софтуер преди нея и звучи като човек, когато отговаря.
Стартъпът на Броудър, който миналата година е бил оценен на 210 милиона долара, е една от многото нови услуги, които бързо се създават на основата на инструменти разработени от генеративен изкуствен интелект с имената като GPT-3 DALL-E.
Други услуги обещават да изготвят имейли, да стимулират нови пазари или дори да заменят търсенето в Google. Те се появяват в момент на по-широки промени в технологиите, когато комбинация от пазарни и регулаторни ограничения може да направи индустрията по-продуктивна, отколкото е била в продължение на години.
Бизнес моделите на големите технологични компании, които доскоро генерираха приходи от над 1 трилион долара годишно, са подложени на натиск. Рекламният дуопол на Google и Facebook се измества към пазар, на който Amazon.com Inc. и потенциално Apple вече са основни заплахи. Новият строг антитръстов закон на Европа вече налага промени в Amazon и Apple, които да улеснят живота на много по-малките им конкуренти.
Това стечение на обстоятелствата може да предизвика познато усещане у тези, които отдавна работят в областта на технологиите. Уволненията и спадовете на цените на акциите, които белязаха последната година, са се случвали и преди и обикновено са последвани от подем. Бумът и спадът са част от историята на технологиите и дори на фона на сътресенията, които настъпиха в Twitter откакто беше купен от Илон Мъск и в света на криптовалутите, има основателна причина да очакваме, че 2023 г. ще отбележи началото на следващия технологичен бум, задвижван от изкуствения интелект и по-ефективната работна сила.
В продължение на години служителите на технологичните компании имаха предимство на пазара на труда, като получаваха високи заплати и скъпи екстри и се настаняваха в редиците на големите технологии до степен на раздуване. Meta нае изумителните 30 000 души по време на пандемията, което накара Марк Зукърбърг да съкрати 11 000 работни места през ноември. Наскоро подобни съкращения направиха Stripe, Snap и Amazon, а Мъск намали персонала на Twitter от 7500 души на около 2000 души за по-малко от шест седмици. Около 150 000 технологични работници са загубили работата си през 2022 г., според сайта Layoffs.fyi, който проследява съкращенията в индустрията. На тези, които са останали, се казва да работят по-усилено и "с по-високо темпо" или да идват в офиса по-често от преди.
Болезненото сътресение е било необходимо. През последните пет до десет години технологичната индустрия предлагаше много малко новаторски услуги, тъй като се крепеше на стари бизнес модели. Най-важното ни компютърно устройство все още е правоъгълна метална плочка, произведена от Apple или Samsung Electronics Co. Google толкова се страхува да не наруши най-важния си източник на приходи - рекламата - че почти не е променила търсенето, а AWS на Amazon все още печата пари като най-големия доставчик на облачни услуги в света. Meta поне се опита да направи радикално начинание в областта на виртуалната реалност. Но в по-голямата си част индустрията и нейните най-големи играчи не са били много иновативни.
Освен това изсмукват всички таланти в сектора в ущърб на стартиращите компании. Беше почти невъзможно за нова компания да се конкурира за старши инженери, когато гигант в областта на разплащанията като Stripe Inc. предлагаше повече от 450 000 долара годишно за тази позиция. Искате главен инженер, който да наблюдава нова продуктова линия? Лошо, защото Facebook е плащала близо 1 млн. долара годишно за тази роля, според Levels.fyi, уебсайт, който проследява заплатите на инженерите в Силициевата долина.
Финансирането с рисков капитал за технологични стартъпи с ниска печалба - например фирми, които предлагат доставка на храна и телемедицински услуги вместо софтуер - намалява след години на презадоволяване на бизнес идеи, които никога не е трябвало да бъдат финансирани. Инвеститорите в рисков капитал казват, че сега се насочват към фирми, които създават софтуер и предлагат по-високи маржове.
Общият ефект от това е, че стартиращите технологични компании, които разполагат с достатъчно капитал, за да издържат две или повече години без набиране на средства, са в състояние да привлекат най-добрите инженери и продуктови мениджъри, както наскоро отбеляза моят колега от Bloomberg Opinion Тим Кълпан. С други думи, вместо специалистите да се разпределят в широк спектър от бизнеси, които няма да се развият, той се насочва към добре структурирани бизнеси и се използва добре.
Още един фактор ще спомогне за раздвижването на нещата: огромната държавна подкрепа. В началото на 90-те години на миналия век, когато интернет все още се наричаше "информационна магистрала", САЩ приеха Закона за високопроизводителните изчисления, за да подпомогнат изграждането на онлайн инфраструктурата на страната. Законът изигра ключова роля в началото на развитието на мрежата. Част от 600-те милиона долара бяха предоставени на Университета на Илинойс, където екип от разработчици създаде първия графичен уеб браузър, известен като Mosaic.
Сега някои технологични фирми са в състояние да се възползват от много по-големите инвестиции в размер на 52,7 млрд. долара за изследвания в областта на полупроводниците в САЩ, след като през август президентът Джо Байдън подписа Закона за чиповете и науката. Това би могло да бъде от пряка полза за редица услуги за изкуствен интелект, които разчитат на по-бързи и по-сложни изчисления от чиповете.
За първи път технологичният сектор е подложен на изпитания. След години на неудържим растеж и удобни привилегии, това може да е единственият начин индустрията да се върне към иновациите и да създаде повече пространство за другите.