Италия е страната от еврозоната, която е най-податлива на дългова криза, тъй като Европейската централна банка повишава лихвените проценти и ще купува по-малко облигации през следващите месеци, смятат икономисти. Девет от десет икономисти в анкета на Financial Times определиха Италия като страната от еврозоната, която е "най-застрашена от некоординирана разпродажба на пазарите на държавни облигации", пише FT.
Дясното коалиционно правителство на Италия, което пое властта през октомври под ръководството на министър-председателя Джорджa Мелони, се опитва да следва пътя на фискалната коректност. В бюджета му е заложено фискалният дефицит на страната да спадне от 5,6% от БВП през 2022 г. до 4,5% през 2023 г. и 3% през следващата година.
Но италианският публичен дълг остава един от най-високите в Европа - малко над 145% от брутния вътрешен продукт. Марко Вали, главен икономист в италианската банка UniCredit, заяви, че "по-високите нужди на страната от рефинансиране на дълга" и "потенциално сложната" политическа ситуация я правят най-уязвима за разпродажба на облигационните пазари.
Разходите по заемите на Рим се повишиха рязко, откакто ЕЦБ започна да повишава лихвените проценти миналото лято. Доходността на 10-годишните облигации се покачи над 4,6% през миналата седмица, което е почти четири пъти повече от нивото преди година и с 2,1 процентни пункта над еквивалентната доходност на германските облигации.
Мелони изрази безпокойство от готовността на ЕЦБ да продължи да повишава лихвените проценти въпреки рисковете за растежа и финансовата стабилност.
"Би било полезно, ако ЕЦБ се справяше добре с комуникацията си... в противен случай тя рискува да предизвика не паника, а колебания на пазара, които да обезсилят усилията, които правителствата полагат", каза тя на пресконференция миналата седмица.
Новото италианско правителство "засега е дало на инвеститорите малко причини за безпокойство", заяви Вероника Рохарова, ръководител на отдела за икономика на еврозоната в швейцарската банка Credit Suisse. "Но опасенията могат да се появят отново, когато растежът се забави, лихвените проценти се повишат допълнително и емитирането на [дълг] отново се засили", добави тя.
Определящите лихвените проценти в ЕЦБ настояват, че ще продължат да ги повишават на стъпки от по половин пункт през първите месеци на тази година. Клаас Кнот, управител на холандската централна банка и един от "ястребите" в Управителния съвет, заяви пред FT, че централната банка едва сега започва "втората половина" от цикъла на повишаване на лихвените проценти.
Анализаторите обаче смятат, че ЕЦБ надценява рисковете за инфлацията - и подценява перспективата за рецесия. Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева заяви през уикенда, че половината от ЕС ще бъде засегнат от рецесия през тази година. Четири пети от 37 икономисти, анкетирани от FT през декември, прогнозираха, че ЕЦБ ще спре да повишава лихвените проценти през първите шест месеца на 2023 г., а две трети - че ще започне да ги намалява през следващата година в отговор на по-слабия растеж.
Средно те прогнозираха, че лихвеният процент по депозитите на ЕЦБ ще достигне своя връх на малко под 3%, което е под нивото, за което инвеститорите залагат, както показва цената на лихвените суапове.
Според отделно проучване на FT, проведено сред повече от 100 водещи икономисти от Обединеното кралство, през 2023 г. Великобритания ще преживее една от най-тежките рецесии и най-слабото възстановяване в Г7.
Централните банки по света повишават рязко лихвените проценти, за да се справят с инфлацията, която в много страни достигна многогодишни върхове, тъй като цените на енергията и храните се повишиха след нахлуването на Русия в Украйна, а прекратяването на забранителните мерки във връзка с пандемията от коронавирус повиши търсенето на стоки и услуги.
ЕЦБ започна да повишава лихвените проценти по-бавно от много западни централни банки, но от миналото лято насам затяга политиката си с безпрецедентни темпове, като за шест месеца повиши депозитната си лихва от минус 0,5% до 2%.
"ЕЦБ беше твърде бавна [в] признаването на факта, че инфлацията не е временна, но сега набира скорост", каза Йеспер Рангвид, професор по финанси в Бизнес училището в Копенхаген. "Все още обаче се страхувам, че ЕЦБ няма да затегне достатъчно мерките заради проблемите, които това би предизвикало в Италия."
От март ЕЦБ трябва да започне да свива портфейла си от облигации на стойност 5 трлн. евро с 15 млрд. евро месечно, като заменя само частично ценни книжа с настъпващ падеж, което ще окаже допълнителен натиск за повишаване на разходите по заемите в Италия. Людовик Субран, главен икономист в германския застраховател Allianz, заяви, че еврозоната рискува да повтори срива на облигационния пазар на блока от 2012 г., "тъй като фискалните възможности на отделните държави са различни без тежката помощ на ЕЦБ".
Министри от италианския кабинет разкритикуваха ЕЦБ заради агресивното затягане на паричната политика. Министърът на отбраната Гуидо Кросето написа в Twitter, че политиките на ЕЦБ "нямат смисъл", а вицепремиерът Матео Салвини заяви, че по-високите лихви "ще изгорят милиарди италиански спестявания".
Силвия Арданя, главен европейски икономист в британската банка Barclays, заяви, че "високият размер на дълга, повишеният фискален дефицит и необходимостта от допълнителни мерки за енергийна подкрепа на Италия . кара пазарите да бъдат силно обезпокоени".
ЕЦБ представи нова схема за изкупуване на облигации, известна като инструмент за защита на трансмисията, която има за цел да се справи с необоснованото нарастване на разходите по заемите на дадена страна. Повече от две трети от икономистите, анкетирани от FT през декември, обаче заявиха, че очакват ЕЦБ никога да не го използва.
Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа на консултантската компания Eurasia Group, заяви, че по-дълбока от очакваното рецесия през следващата година "може да постави под още по-голям натиск държавите с висок дефицит и дълг", като добави, че това "вероятно ще доведе до по-мек курс на паричната политика на ЕЦБ".