Война, репресии, двойни игри: Докъде ще стигне Ердоган, за да задържи властта?

След като срина турската икономика и предизвика обедняването на средната класа, президентът Реджеп Тайип Ердоган въвлича страната си към ненужна война и манипулира съдилищата срещу съперниците си, пише Politico. Това е отражение на безмилостния стремеж на Ердоган да задържи властта през 2023 г.

Президентските избори в Турция, които трябва да се проведат на 23 юни, са може би най-важният - макар и в никакъв случай най-честният – вот в света тази година. Това ще определи дали нацията от 85 милиона граждани на портата на Европа, Азия и Близкия изток ще продължи да върви по пътя към авторитарна, експанзионистична сила, или ще направи нов, коренно различен избор.  

За първи път откакто Партията на справедливостта и развитието дойде на власт през 2002 г. в Турция има сериозна перспектива за политическа промяна. Годишната инфлация е над 80%, турската лира се обезцени рязко спрямо долара, а популярността на управляващите се понижава успоредно с нарастването на икономическите трудности.

Според социологическите проучвания Ердоган ще се сблъска с все по-сериозни политически предизвикателства, като Партията на справедливостта и развитието получава едва 30-процентна подкрепа.

Разбира се, отговорът на президента беше очаквано брутален както на вътрешния, така и на международния фронт.

Въпреки съпротивата и на Вашингтон, и на Москва Ердоган разгласи подготовката за изпращане на танкове в Сирия, опитвайки се да прогони кюрдските милиции, съюзени със Запада в битката срещу бойците на Ислямска държава, които Анкара приема за свързани със забранената Кюрдска работническа партия.

Междувременно турският президент също заплашва да удари съюзника на НАТО Гърция на фона на продължаващите спорове за газови сондажи, Кипър и предполагаемата „милитаризация“ на гръцките острови в Егейско море – въпреки че международната икономическа и политическа цена на всяко подобно действие го прави много опасно и малко вероятно.

Откакто започна инвазията на Русия в Украйна, Ердоган позиционира Турция като незаменим посредник между Москва и Киев, като помага за посредничество при сделки и организира разговори между американски и руски ръководители по сигурността. Той също така успя да подкрепи Украйна - включително с продажби на военни дронове - като същевременно поддържа търговски и енергийни връзки с Русия и без да застрашава личните си отношения с президента Владимир Путин или да си навлече гнева на Запада.

Междувременно у дома турският президент използва правосъдната система, която не е известна със своята независимост, за да се опита да дисквалифицира своите най-мощни потенциални съперници.

Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу – популярна фигура от лявоцентристката Републиканска народна партия – който можеше да бъде обединяващ кандидат за президент на опозицията, наскоро беше осъден на повече от две години затвор и му беше забранено да заема публични длъжности заради „обида на публични официални представители“.

Освен това над 100 политици от основната прокюрдска Демократична партия на народите продължават да бъдат съдени за предполагаеми терористични престъпления, което може да доведе до забрана на движението. Партията не е част от шестпартийния опозиционен алианс, който съставя обща избирателна платформа. Въпреки това тя може да се окаже водеща, ако - както сочат проучванията - нито Партията на справедливостта и развитието, нито опозицията спечелят мнозинство в парламента.

Самият Ердоган, бивш кмет на Истанбул, беше подложен на подобен съдебен тормоз, преди неговата партия да триумфира през 2002 г. Осъден на една година затвор за четене на предполагаемо ислямистко стихотворение, на него му беше забранено да се кандидатира за длъжност и беше принуден да чака, преди да стане министър-председател.

Сега обаче остава да се види колко далеч е готов да стигне той по отношение на реалните военни действия, за да изиграе националистическата карта в борбата си за преизбиране.

За 20 години Ердоган се насочи от политика на „нулеви проблеми със съседите“ към открит или латентен конфликт със Сирия, Гърция, Израел, Египет, Саудитска Арабия и Армения. През последните месеци обаче той започна сближаване с няколко от тези противници, за да укрепи икономиката, страдаща от неговата безразсъдна политика за поддържане на ниски лихвени проценти.

Въпреки че общественото мнение е силно националистично в Турция, едно нахлуване в Сирия, което да предизвика реакция на САЩ или Русия, принуждавайки Анкара да отстъпи, може да има обратен ефект върху него. От друга страна, ограничена трансгранична операция с малко турски жертви всъщност може да бъде приемлива за гласоподавателите.

Европейският съюз вероятно ще бъде по-скоро страничен наблюдател, отколкото сила за умереност или промяна. Блокът е най-големият търговски партньор на Турция, но е загубил влияние в Анкара, тъй като отдавна процесът на присъединяване на страната към ЕС е в застой и Брюксел трябва редовно да успокоява Турция с помощ, за да задържи близо четири милиона сирийски бежанци на своя територия.

Западът несъмнено би бил облекчен да види гърба на Ердоган. Но правителствата играят сигурно, поддържайки комуникационните линии отворени за силния човек на Босфора и предлагайки потискащо малко публична помощ на опозицията, дори когато тихо се молят за по-умерена, прозападна Турция през юни.

Още по темата

Aрестът на най-големия съперник на Ердоган най-накрая обедини опозицията в Турция

Турската рулетка в отношенията между Путин и Ердоган

Защо Ердоган преглътна гордостта си (отново) и стисна ръката на лидера на Египет

Турция понижи лихвите до едноцифрено ниво – в съответствие с исканията на Ердоган

Ердоган сигнализира за възможна наземна офанзива в Сирия и Ирак

Егото на Ердоган застрашава единството на НАТО