Три начина, по които миграционната криза в Германия е различна този път

Германия е приела почти толкова много бежанци, колкото през 2015 г. и 2016 г., взети заедно. Но оттогава са направени ключови промени

15:02 | 2 януари 2023
Обновен: 16:50 | 2 януари 2023

Автор: Николета Рилска

Снимка: Ben Kilb/Bloomberg

Тази година броят на бежанците, пристигащи в Германия, е почти толкова голям, колкото беше през 2015 и 2016 г. - когато правителството едва не се разпадна заради това, пише Politico.

Когато избухна гражданската война в Сирия, бежанските вълни заляха Европа. Между края на 2015 г. и началото на 2016 г. десетки хиляди мигранти пристигнаха в Германия. Тогавашният канцлер Ангела Меркел заяви: „Ние можем да се справим“. Правителството на Меркел позволи на мигрантите да влязат в Германия, въпреки че според рамката на Европейския съюз (ЕС) други страни в блока също трябва да поемат отговорност спрямо тях. Мащабният приток доведе до търкания както на политически ниво в Германия, така и между европейските държави.

Германия отчете близо 1,2 млн. молби за убежище през 2015 г. и 2016 г. Първоначално голяма част от германците приветстваха сирийците, пристигащи на железопътните гари, и предлагаха подкрепа - измисляйки термина Willkommenskultur – култура на гостоприемство. Но тъй като всичко това претовари градовете, най-вече чрез обособяването на т.нар. контейнерни селища, създадени за приютяване на потока от бежанци, политическото настроение скоро се влоши.

Каква е ситуацията от 2022 г.?

Броят на бежанците от Украйна възлиза на малко повече от един млн. души, получили временна закрила. Около 214 хиляди са молбите от търсещи убежище, които нямат връзка с руската инвазия в Украйна, става ясно от данни, предоставени от германското вътрешно министерство. Това означава, че през тази година броят на хора, които са потърсили убежище в Германия, е по-голям от този през 2015 и 2016 г. взети заедно.

Но този път нещата са различни. Въпреки че местните власти все още се опасяват, че ще бъдат претоварени, ситуацията се промени, включително начинът, по който страните от ЕС се справят с бежанците. Ето три ключови точки:

1. Бежанците от Украйна формират отделна категория

Първо, Германия сега не се справя сама, тъй като ЕС активира т.нар. Директива за временна закрила за бежанци от Украйна. Това означава, че те автоматично получават статут на временно пребиваващи и могат да поискат социални помощи във всяка страна от ЕС, разпределяйки тежестта между страните в блока.

В Германия нова система, въведена от юли, отчита семейните връзки и други фактори. Това създава ефект на управление, тъй като установяването на бежанците може да бъде свързано и проследено. Освен това, когато могат сами да организират частно настаняване, бежанците от Украйна имат възможност да изберат къде да се установят. Само ако кандидатстват за социални помощи или жилище, те могат да бъдат разпределени в цяла Германия като другите бежанци.

Почти три четвърти от бежанците от Украйна живеят в частни апартаменти и къщи, показва проучването „Бежанците от Украйна в Германия“ (направено между август и октомври). От тях около 25 на сто живеят при роднини или приятели в Германия. Едва 9% живеят в общи квартири за бежанци.

За разлика от тях, бежанците, които не идват от Украйна, се разпределят между германските провинции чрез т.нар. система EASY. След първоначален период, прекаран в регионалните приемни центрове, мигрантите се разпределят на случаен принцип в общините в цялата страна.

Тази система не отчита индивидуалните предпочитания; при нея има възможност за разпределяне на бежанци в съоръжения в същия регион, само ако членовете на семейството са били регистрирани в региона - и ако има капацитет;

2. Все още не всички градове са претоварени

„Капацитетът за приемане е изчерпан на много места, вече трябва да се използват палаткови убежища и гимнастически салони“, споделя през ноември Буркхард Юнг, кмет на Лайпциг и вицепрезидент на Германската асоциация на градовете.

Все пак има прилики със ситуацията през 2015 г.

„Не знаем какъв е точният брой, но получаваме обратна връзка от много федерални провинции, че общините достигат лимита си“, потвърждава Александър Хандшух, говорител на Германската асоциация на градовете и общините. Той посочва, че големите градове като Берлин или Мюнхен са по-популярни сред бежанците от Украйна – тенденция, която се запазва.

„Междувременно обаче от цяла Германия се съобщава за големи тежести“, добавя Хандшух.

Въпреки че много бежанци от Украйна първоначално са приети в частни квартири, подобни действия става все по-голяма рядкост на фона на продължаването на военните действия.

По този начин германските общини сега търсят помощ от федералното правителство, като изискват пълно възстановяване на разходите за бежанци и призовават за по-голям капацитет за приемане на регионално ниво.

Експертът по миграцията Ханес Шаман от Университета в Хилдесхайм казва, че получава смесени сигнали от местните власти. „Има изолирани горещи точки, където е налице такава ситуация - с настаняване във физкултурни салони и други подобни. Но има и общини, където това все още може да се управлява доста добре“, коментира Шаман пред Politico.

Проблемът не са новодошлите бежанци, смята той. Според него проблемът е по-скоро в германската бюрокрация, тъй като самата система за разпределение води до забавяния и несигурност;

3. Въпреки че ситуацията е напрегната, това не е изненадващо

Федералната служба за миграция и бежанци на Германия (BAMF) потвърди, че миграционният натиск в момента „се увеличава значително“ не само в Германия, но и по външните граници на ЕС. „Въпреки че броят им се увеличава всяка година … настоящият приток на мигранти отчита по-висока динамика в сравнение с предходни години“, изтъкват от BAMF.

Що се отнася до причините, службата се позовава на ефекта на наваксване след премахването на коронавирусните ограничения за пътуването и икономическата и политическа ситуация в транзитни държави като Турция, Тунис и Либия.

И все пак броят на бежанците, които сега пристигат от страни, различни от Украйна, е в очаквания диапазон, посочва Шаман. Това обаче се превръща в проблем, когато този поток се сблъска с неравномерното разпределение на украинските бежанци.

Освен това много общини се придържат както към физическата, така и към политическата инфраструктура, изградена по време на ситуацията през 2015-2016 г. „Тези, които я поддържаха, се справиха доста добре“, добавя Шаман.

Основните страни на произход на търсещите убежище, освен Украйна, продължават да бъдат Сирия, Афганистан, Турция и Ирак - както и в предишните години. „В момента няма забележима промяна при отделните страни на произход“, изтъква говорител на германското вътрешно министерство. Въпреки това той потвърждава донякъде напрегната ситуация по отношение на възможността за приемане на бежанци.

Шаман очаква дебатът да се разгорещи поради затрудненията, които могат да възникнат при разпределението на бежанци, които се намират вече в Германия. Той го описва като трудна ситуация и източник на напрежение за системата. „Но (тя) не се срива. Независимо от това ще продължи да функционира“, категоричен е Шаман.