Статутът на щатския долар като едно от малкото надеждни убежища за инвеститорите по време на тазгодишния пазарен хаос беше разклатен през четвъртото тримесечие, пише MarketWatch.
През по-голямата част от годината силният долар беше обвиняван, че оказва негативен натиск върху акциите. По-скъпата щатска валута "изяжда" приходите от износа на компаниите и техните печалби, а по-голямата доходност по държавните ценни книжа увеличава привлекателността им спрямо акциите.
Но ситуацията около долара се промени в началото на четвъртото тримесечие. Централните банки в Европа и – напоследък – тази в Япония, приложиха по-агресивна парична политика, сигнализирайки, че възнамеряват да намалят разликата в доходността спрямо щатските облигации, подкрепена от методологията на Федералния резерв. Техните действия помогнаха за засилването на съответните национални и наднационални валути.
В същото време инвеститорите в САЩ придобиват все по-голяма увереност, че кампанията на Фед за повишаване на лихвените проценти наближава своя край. Всичко това помогна на еврото да напредна с 8,8% спрямо долара, отчитайки най-големия си месечен ръст от 2010 г. насам, показват изчисления на Dow Jones.
Йената и паундът също се засилиха, наред с много валути на развиващите се пазари, като в рамките на едно тримесечие ръстът на долара от началото на годината беше намален почти наполовина.
Въпреки понижението доларовият индекс запазва възходящия си тренд с годишен ръст от 7,9% - най-голямото му увеличение в рамките на година от 2015 г., когато нарасна с 9,3 на сто на фона на дълговата криза в еврозоната, разпалила опасенията, че Гърция може да се откаже от еврото.
Точно преди началото на четвъртото тримесечие доларовият индекс достигна ниво от 114,11 пункта, показват данни на FactSet. Тогава годишният ръст на долара достигна 19%.
Анализаторите смятат, че последвалият спад се дължи на два фактора – първо, на схващането, че инфлацията в САЩ се охлажда, което облекчава натиска върху Фед да действа агресивно с лихвите.
„…Инфлацията и растежът се забавят в САЩ и ако това продължи, ще намали вероятността за допълнителни повишения на лихвените проценти от Фед“, коментира Бипан Рай, валутен анализатор в CIBC, в бележка до клиенти.
В същото време Европейската централна банка (ЕЦБ) намекна, че далеч не е приключила с повишаването на лихвите, докато инвеститорите се надяват, че Фед ще предприеме първото си за последната година намаление на лихвените проценти през 2023 г.
ЕЦБ повиши основната си лихва с 50 базисни пункта преди две седмици, точно след като Фед осъществи подобно увеличение, но за разлика от централната банка на САЩ, гуверньорът Кристин Лагард и други служители сигнализираха, че далеч не са приключили с повишаването на лихвите.
„...Фед е близо до края на своята кампания за повишаване на лихвените проценти, като според пазарите това ще стане още по-бързо, отколкото се предполага в момента. Второ, ЕЦБ изглежда се бори за титлата „голяма централна банка с най-ястребови възгледи“, тъй като членовете на Управителния съвет на ЕЦБ бяха настроени по такъв начин“, споделят анализатори от Sevens Report Research.
Към 2023 г. мнозина на Wall Street очакват доларът да продължи да отслабва.
Въпреки това валутните анализатори предложиха следното предупреждение: каквото и да се случи с щатските пари, в крайна сметка нещата ще зависят от Фед. Ако американската централна банка повиши основната лихва до около 5%, както се очаква, е възможно цената на долара да се понижи, но ако упоритата инфлация и силният пазар на труда в САЩ принудят Фед да бъде още по-агресивен с паричната си политика, тогава доларът може да получи нов възходящ тласък.