Хърватия затваря кръга на европейската си интеграция близо 30 години след войната 

Докато ракети засипват Загреб след насилственото напускане на Югославия, много хървати мечтаят, че един ден тяхната страна ще стане неразделна част от Европа. Един човек от това поколение тъкмо завършва висшето си образование по право. Името му е Андрей Пленкович.  

Близо 30 години по-късно той е министър-председател на страната и на 1 януари под негово ръководство страната ще стане част от еврозоната и шенгенското безвизово пространство, като така завършва пътуването си от раздирана от война страна, до пълноправен член на Европа.  

Хърватия все още има проблеми с корупцията, тромавата бюрокрация и намаляването на населението, но трудно може да се преувеличи мащаба на постижението за страна с население от 3,9 милиона души. Войната за независимост от доминираната от сърби Югославия, която приключи през 1995 г., оставя 20 000 убити, разселва стотици хиляди и погубва една четвърт от икономиката на страната.

Сега тя се присъединява към другата бивша югославска държава Словения в еврозоната, докато съседните им партньори от бившата федерация са на години или дори десетилетия от присъединяване към ЕС.

И двете страни със сигурност имаха предимство: близост до ЕС, по-западно ориентирано католическо общество в сравнение с православна Сърбия и основния дял от чуждестранната туристическа индустрия на Югославия. Това позволи на Хърватия да генерира пари, да се противопостави на руската намеса и да потисне част от национализма, който натежа в други части на региона.

Последователните лидери бяха решени да станат част от европейските структури и сплотиха местното население зад тази цел, дори когато много хора се насочиха към изхода след присъединяването на Хърватия към ЕС през 2013 г.

"Трябваше непрестанно да наваксваме изоставнето от съседите си, които се присъединиха към ЕС почти десетилетие по-рано от нас", каза 52-годишният Пленкович в интервю. "Все още се опитваме да постигнем същите икономически и социални стандарти, инвестиционен и бизнес климат."

През годините Хърватия възстанови инфраструктурата си, включи десетки хиляди ветерани от войната в пенсионната си система и убеди туристите да се върнат на нейните чакълести плажове и стотици острови по Адриатическо море. За да запази стабилността си, тя обвърза своята валута, куната - с еврото.

Когато преди шест години Пленкович поема премиерския пост, той заявява на министрите си, че трябва да подготвят подробни планове и стратегии за приемане на еврото и влизане в Шенгенското безвизово пространство.

Той и други, включително управителят на централната банка Борис Вуйчич, смятат, че и двете са от решаващо значение за страната, в която туризмът представлява около една пета от икономиката, а повечето посетители пристигат от Европа с автомобили.

Подготовката за Шенген е сложна предвид географията на Хърватия. Тя има обща граница с Босна и Херцеговина, дълга 1 000 км. Две други държави, които се опитаха да се присъединят към Шенген заедно с Хърватия - България и Румъния - не успяха да го направят.

Балканите се използват като контрабанден маршрут за трафик на хора и наркотици. Този фактор, както и фактът, че много правителства са изградени на принципа на лоялност към поддръжниците, затрудняват изкореняването на корупцията.

Само в Хърватия седем министри напуснаха правителството на Пленкович по обвинения в измама или конфликт на интереси само по време на първия му мандат. През 2021 г. страната е на 63-то място в индекса на Transparency International за възприятие на корупцията в сравнение с 57-то място в годината на присъединяването ѝ към ЕС.

Макар че милиони туристи се стичат в Хърватия всяка година, войната и регионалните различия в заплащането са прогонили много от собствените ѝ граждани. През последните години тя се сблъсква с недостиг на работници, според Горан Сараваня, главен икономист в Хърватската търговска камара.

Присъединяването към Шенгенското пространство би могло да "отключи потенциала" на икономически изостаналите райони на Хърватия, като например вътрешността на Далмация, казва той. "Да имаш европейска перспектива е изключително важно".

Още по темата

България търпи неуспехи по пътя към Шенген, защото последователно генерира недоверие

Австрия и Нидерландия застанаха на пътя на България за Шенген

Членство в еврозоната, Шенген и ОИСР са приоритет на работодателите в България

Панчугов: Големият шанс за партиите е в ясен план за излизане от ситуацията с Шенген

Парадокс: С мерките спрямо мигрантите България дава аргумент срещу членството си в Шенген

Войната работи в полза на Хърватия за приемане в Шенгенската зона и пътуване без паспорти