Навлизайки в новата година, ще държа под око две истории, които биха могли драматично да променят геополитиката на Близкия изток: протестите в Иран и общите избори в Турция. Тук ще се съсредоточа върху първото и скоро ще се върна към второто отделно.
Най-важният въпрос относно иранските протести е дали те могат да се превърнат в пълномащабна революция, способна да свали Ислямската република. Някои твърдят, че мостът вече е преминат: това, което започна като спорадични демонстрации срещу ограничителния дрескод за жените - предизвикано от смъртта на Маса Амини в ареста на моралната полиция - отдавна се е превърнало в пълни призиви за падането на режима.
Три месеца след смъртта на Амини протестите продължиха по-дълго от всички предишни прояви на обществено несъгласие след ислямската революция от 1979 г., която доведе до създаването на теократичната държава. През последните четири десетилетия политическата система, установена от аятолах Рухола Хомейни, остави Иран изолиран в световните дела, изтощи икономиката му и лиши народа му както от икономически възможности, така и от политически глас.
Не е изненадващо, че повечето млади протестиращи искат цялата структура на тази държава да бъде демонтирана. Жестоките репресии на режима – включително масово лишаване от свобода, изнасилване, мъчения и екзекуции – не ги уплашиха. Ако не друго, гласовете им станаха по-резки, исканията им по-настоятелни. Режимът е този, който показва признаци на напрежение: отклонението на самолет, за да попречи на семейството на известен футболист да напусне страната, очевидно защото той е виден поддръжник на протестите, мирише на отчаяние. Призивите за смъртта на върховния лидер Али Хаменей вече са рутинни, както и унищожаването на статуи и плакати на героите на режима, като военния командир Касем Сюлеймани.
Хаменей, след като самият той изигра важна роля в събитията отпреди четири десетилетия, едва ли е пропуснал скорошните паралели. Това може да обясни неговото неясно предложение за компромис: възможното премахване на моралната полиция. Както през 1979 г., протестиращите отхвърлиха маслиновата клонка на владетеля.
Но за да го свалят, протестиращите ще трябва да използват някои елементи от държавата; Хоменей успя да свали шаха на Иран само след като големи части от въоръжените сили се разбунтуваха. Все още има малко признаци на недоволство в рамките на апарата за сигурност, който се състои от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, военните, паравоенните и полицията.
Но ако сме научили нещо от историята на революциите - включително в самия Иран - то е, че промяната може да дойде бавно, а след това и наведнъж.
Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.