Някои събития променят хода на историята или поне траекторията на глобалната икономика. Подобни примери са: Черната смърт, изобретяването на парната машина, Втората световна война, а сега и бичът на коронавирусната пандемия. Изминаха почти три години, откакто Световната здравна организация обяви наличието на глобална пандемия, която промени света, какъвто го познаваме. Не можем да спрем икономическата и социална дейност за повече от година и да се завърнем към нормалността. Трудно е да се предвиди какви ще са последиците. През 2020 г. хората си мислеха, че може никога повече да не отидат в офиса или да излязат от вкъщи без маска. Сега обаче те се завръщат до голяма степен към навиците си отпреди пандемията, но също така започват да виждат кои са моделите, които вероятно ще останат в миналото, пише Алисън Шрагер за Bloomberg.
Промени, които вероятно няма да продължат още дълго
Някои от навиците все още са различни отпреди пандемията, но в крайна сметка може да не се окажат трайни. Например, американците и британците все още не посещават ресторанти толкова често, колкото през 2019 г. Това може да се дължи на страха им от зараза или на инфлацията, която е оскъпила твърде много услугата, а е възможно и хората просто да са преоткрили радостта от домашната кухня. Но храненето навън – което регистрираше тенденция на растеж през годините, вероятно ще се възстанови. Хората му се наслаждаваха твърде много, за да се откажат от него.
Начинът, по който работим, също е различен. Американците никога не са имали толкова голяма власт на пазара на труда. Преместването на толкова много хора от офиса в домовете им по време на пандемията промени работата. Преди Covid около 5-процентен дял от работните дни са били от дома, по време на пандемията този процент изстреля до 60, а сега се понижава до 30%. През есента на 2022 г. около 29,2% от всички служители на пълен работен ден са работили от вкъщи през част от времето, а 13,3% са били напълно дистанционно. Точно сега това изглежда е постоянна промяна. Може би дори толкова значителна, колкото когато работниците се преместиха от родната ферма във фабриката – промяна, която оказа голямо въздействие върху нашето общество, култура и икономика. Така че в известен смисъл изглежда естествено да преместим работата обратно у дома.
Процент на платените пълни работни дни от дома. Графика: Bloomberg
Но голяма част от ръководителите не харесват идеята. Те са изградили фирмена култура и режими на обучение, които зависят от личното взаимодействие. Техните предпочитания се противопоставят на тези на служителите, които отдават голямо значение на гъвкавостта. И това напрежение е причината работата от вкъщи да не се запази като постоянна промяна, след като пазарът на труда се затегне през следващите няколко години и част от силата на служителите бъде върната отново в ръцете на работодателите.
В по-дългосрочен план – тъй като технологиите започват да вършат все по-голяма част от работата на хората, акцентът върху личностните умения ще бъде все по-висок. Ако човек може да върши работата от дома си, много по-вероятно е не само някой да може да я върши в друга страна за по-ниска цена, но и компютърът да може да го направи. Появата в офиса и приносът по други начини – като наставничеството на по-неопитни служители, ще имат още по-голямо значение.
Вероятно обаче промяна, която ще остане валидна е, че ръководителите ще са по-толерантни към служителите си, когато им се налага да работят от дома си – да присъстват за ремонт, например, или когато трябва да се грижат за болно дете.
Промени, които ще се запазят
Потребителите купуват повече онлайн. Електронната търговия се развива от години, но преди пандемията тя държеше само около 11,9-процентен дял от общите продажби. Този дял се повиши до 16,4% през 2020 г. и оттогава е спаднал само до 14,8%. Много хора свикнаха с удобството на онлайн пазаруването, където се предлагат много повече стоки. Дори когато таксите за доставка се повишават, вероятността е този навик да се запази и това в крайна сметка ще означава край на дрогериите на всеки ъгъл и по-малко физически магазини.
Онлайн продажбите като дял от общите продажби, сезонно изгладени данни. Графика: Bloomberg
Друга важна промяна е инфлацията. Пандемията ускори инфлацията и ще бъде много трудно показателят отново да се забави. Това започна да се случва и през следващата година вероятно нивото ѝ ще е още по-ниско, но има голяма вероятност инфлацията от 2%, която беше приемана за даденост в рамките на години, да не се завърне дълго време.
Хората вече свикват с по-високата инфлация, което означава, че са започнали да я включват в своето поведение и очаквания. В дългосрочен план световното население застарява и страните са по-малко отворени за търговия, като и двете тенденции ще окажат възходящ натиск върху инфлацията. Някои икономисти вече твърдят, че 4% е по-добра цел за Федералния резерв по отношение на инфлацията.
По-високата инфлация и ограничените търговски потоци след пандемията означават и по-високи лихви. Оттеглянето на глобализацията би означавало, че чужденците ще купуват по-малко американски облигации, за да управляват своите валути, намалявайки търсенето и повишавайки лихвите. А период на по-висока инфлация с по-голяма несигурност около бъдещето също ще увеличи лихвите, тъй като инвеститорите в активи с фиксиран доход трябва да бъдат компенсирани за инфлацията и инфлационния риск. Всичко това води до по-високи лихви, така че можем да се разделим с евтините ипотеки и много евтиното финансиране на стоките, които купуваме.
Остава да се видят много последици от пандемията, включително колко ще пострадат заплатите и равенството от лишаването на толкова много деца от подходящо образование за толкова дълго време.
Още една голяма промяна е нашето осъзнаване на риска. Американците прекараха последните 40 години в блажено невежество. Пандемиите бяха нещо от средновековието, паричната политика можеше да създаде ниска, стабилна инфлация и лихвени проценти и дори фондовият пазар да падне, той винаги ще се възстанови в рамките на година или две. Всичко, което искахме да купим в магазина, винаги беше налично. Сега сме изправени пред различно бъдеще: такова, в което разбираме, че рискът постоянно присъства в живота ни и че икономиката непрекъснато се променя и не предлага гаранции.