Битката за доминиране на индустриалните технологии се засилва, тъй като държавната намеса в икономиките става все по-разпространена. Инвеститорите - някога влюбени в дружествата с малко активи и висока възвръщаемост - е добре да са готови да вложат милиарди долари в тази насока или рискуват да бъдат изтласкани.
Това не е само реакция на последиците от войната на Русия в Украйна и геополитическото напрежение между САЩ и Китай. Последните две години на недостиг на стоки и трудови сътресения разкриха слаби и тромави вериги за доставки в целия свят. За да гарантират, че няма да се окажем отново там, правителствата засилват многомилиардните си индустриални политики за инкубиране на следващото поколение хардуер, включително чипове, 5G базови станции, електрически превозни средства, батерии и високотехнологични машини и системи.
В същото време те привличат и стимулират компаниите с ноу-хау. Големите корпорации също правят разходи. Този месец японското министерство на промишлеността обяви, че обединява усилията си с някои от най-големите компании в страната, заедно с International Business Machines Corp., за разработване на чипове за квантови изчисления и изкуствен интелект. Наред с предоставянето на субсидии, Токио търси повече средства за изграждане на модерни производствени мощности. В САЩ фирмите от S&P 500 наскоро отчетоха рекордни капиталови разходи от 222 млрд. долара за нови машини, сгради и технологии - знак, че имат положителна перспектива за бъдещото потребление въпреки опасенията от предстояща рецесия. Инвестициите в оборудване нараснаха с 11%, а тези в интелектуална собственост - със 7%. Последните няколко години показаха колко високи могат да бъдат разходите за индустриална дисфункция и никой не иска да изостане.
Докато правителствата и компаниите залагат на физическото индустриално бъдеще, фирмите за рисков капитал и частни капиталови дружества до голяма степен седят отстрани, тъй като са се опарили от рискове, които или са се изчерпали, или не са били основани на реалността. Някои от тях сключват по-малки сделки, но този капитал не се влива в голяма степен в области като съхранението на енергия, мрежите и минното дело, където е необходим за решаване на проблеми като недостиг на енергия и материали и намаляваща производителност. Например, към 2021 г. 77% от цялото финансиране от рисков капитал в САЩ е насочено към компании за софтуер, електронна търговия и облачни услуги, докато на енергетиката и производството се падат едва 4%.
Това се е запазило, тъй като частните инвеститори обикновено се придържат към разпознаване на модели при вземането на решения, подкрепяйки изпитани предприятия с предсказуеми резултати и възвръщаемост. В същото време те стоят настрана от тежките технологии, защото продажбата на продукти отнема много време и е капиталоемка.
При положение, че меките технологии вече са в немилост, няма много възможности за частен капитал. Избягването на този цикъл на индустриално обновяване може да се окаже глупаво. Разбира се, повишаването на лихвените проценти вероятно ще окаже натиск върху този вид пари. Но в дългосрочен план инвестициите, които облекчават неотложни проблеми като енергийната криза и счупените производствени линии, със сигурност ще се окажат доходоносни, защото няма много достъпни начини за решаване на проблемите.
Тази подкрепа е важна. Правителствата може и да са добри в подпомагането на стратегически сектори, но не са толкова умели в избора на победители или на правилната технология. Разпределянето на капитал в дългосрочен план също не е тяхната силна страна, както и изграждането и развитието на работещи бизнес модели. Освен това държавата не може да си позволи вечно да финансира подобни индустриални начинания, особено в трудни икономически времена.
Някои дългосрочни инвеститори се опитват да се справят с този проблем. Фондът за климата, основан от Бил Гейтс, наскоро подкрепи технология, която използва вълни от електричество за разбиване на скали и руди, за да се намалят енергията и емисиите в мините, като инвестира 12 млн. евро (12,3 млн. долара) в предприятието I-Pulse Inc. на Робърт Фридланд.
Правителствата знаят, че тези амбиции са свързани с огромни финансови нужди. Китайският регулаторен орган за ценни книжа наскоро обяви, че ще позволи на държавно подкрепените фирми да емитират дългосрочен дълг за технологично развитие и иновации. В САЩ службата за заеми към министерството на енергетиката е активна, финансирайки стартиращи предприятия от съхранението на водород до други предприятия от следващо поколение. Все пак те са ограничени в способността си да поемат необходимите рискове и да оценяват дали фирмите могат да преминат от доказани и жизнеспособни към печеливши.
Без частен капитал и експертиза, които да дадат своя принос, ни очакват още много неуспешни технологии, високи разходи и чести дефицити.