Днес е първият ден от остатъка от живота ни, както се казва в клишето. В този смисъл 2023 г. ще бъде първата година след Zeitenwende. Това е официалната дума на годината в Германия за 2022 г. Означава нещо като „повратна точка“ или „революция“. Германският канцлер Олаф Шолц използва термина в обръщение към Бундестага след атаката на руския президент Владимир Путин срещу Украйна през февруари, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Думата улавя не само този конкретен разрив в европейската геополитика, но и началото на нова ера в световната история. Падането на Берлинската стена през 1989 г. и последвалото разпадане на Съветския съюз сложиха край на Студената война и предизвикаха фалшива диагноза за „края на историята“. Атаките на Ал-Кайда срещу САЩ на 11 септември 2001 г. изглежда вместо това дебютираха като „сблъсък на цивилизации“. Агресивната война на Путин замества всички тези аналитични рамки.
На едно ниво зверствата на Путин в Украйна ни връщат към по-ранни епохи. Това бяха времената, когато империите водеха войни за колонизация, за да разширяват своите сфери на влияние. По подобен начин новият реализъм на ерата след Zeitenwende ще се върти около опитите за постигане на компромис при влиянието между САЩ, Китай и Русия и по-сложната геометрия, включваща Европа и междинните сили като Турция, Индия, Австралия и Индонезия.
Това, което всъщност е мъртво, е идеализмът, който би искал да се преструва, че Организацията на обединените нации, Световната търговска организация, Международният съд и други глобални институции могат да заменят правилата и разума с грубата сила. Нещо повече, реалността, че някои от участващите държави са демокрации, докато други са автокрации, е второстепенна спрямо императивът за постоянно възстановяване на баланса.
В този смел нов-стар свят военната сила отново ще утвърди своето първенство в международните дела. Това ще повиши популярността на страни като САЩ за сметка на държавите от Европейския съюз. Ето защо членове на ЕС като Швеция и Финландия ще се присъединят към НАТО през 2023 г. В свят на балансиране и възстановяване на баланса на силите съюзите имат повече, а не по-малко значение.
Може да изглежда, че съществуването на ядрени оръжия прави 21-ви век различен от по-ранните епохи, тъй като тяхното разполагане – с което Путин продължава да заплашва – може във всеки момент да преобърне цялата игрална маса. Но ядрените оръжия само повишават риска от провал; те не променят логиката на системата. Не само САЩ, но и Китай, Индия и други сили на практика вече възпрепятстваха Путин да се представя като д-р Стрейнджлав (по "Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба", ориг. заглавие Dr. Strangelove or How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb - британско-американски черен комедиен филм от 1964 г., бел. ред.). В този циничен смисъл един „нов стар ред“, основан на баланса на силите, все още може да се окаже успокояващо стабилен.
Основната разлика между тази ера на политическа дипломация и предишните – от Тукидид до Метерних и Бисмарк – вместо това е съществуването на нова и апокалиптична външна проява. Това е антропогенно изменение на климата, с всичките му странични ефекти - от пандемии до наводнения, пожари, суши, глад и други.
В един идеален свят - тоест в свят, управляван от политически идеализъм - човечеството, изправено пред обща заплаха, би оставило настрана своите междуособни борби и би се обединило срещу врага. Под знамето на ООН или друга международна структура светът ще си сътрудничи за спиране на емисиите на парникови газове и смекчаване на вече нанесения хаос.
След Zeitenwende, уви, този идеалистичен свят го няма. Вероятно светът ще е толкова зает да балансира силите, че няма да си сътрудничи в случай, че има нещо такова. Както вече беше посочено - 2023 е първата година от останалата част от живота ни.