Залязват ли Путин и Си? За популизма и автокрацията все още има гориво

Отстъплението на демокрацията е особено тревожно на две места: в САЩ и в Индия

19:51 | 23 декември 2022

Автор: Ейдриън Уулдридж

Руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Дзинпин. Снимка: Kim Kyung-Hoon/Bloomberg

В мемоарите си от 1941 г. „Вчерашният свят“ (The World of Yesterday) Стефан Цвайг разказва за оптимистичното настроение в Европа преди 1914 г. и Първата световна война. Буржоазната цивилизация изглежда в постоянен подем. Технологични чудеса като дирижаблите изпълват всички с надежда за бъдеще без граници. Изстрелите от Балканите, по негови думи, създават едва леко безпокойство по онова време. Но това, което той и неговите приятели виждат „всъщност е светлината от огъня на наближаващия международен пожар“.

Има опасност да повторим същата грешка, пише Ейдриън Уулдридж за Bloomberg. „Стига за слабостите на демокрацията. Нека поговорим за нейните силни страни“, казва Фарид Закария, автор на Бъдещето на свободата: нелибералната демокрация у дома и в чужбина (The Future of Freedom: Illiberal Democracy at Home and Abroad). „Времето и историята не са на страната на диктаторите“, посочва Майкъл Абрамовиц, президент на Freedom House, организация, която трудно може да бъде обвинена в излишък на оптимизъм през последните години.

Лесно е да се разбере защо има наченки на жизнерадост. Лидерите от „отбор автократи“ Владимир Путин и Си Дзинпин направиха редица грешки. Инвазията на Путин в Украйна подкопава доверието към него и топи резервите на Русия. По същия начин действат и мерките на Си спрямо коронавируса. Подкрепата за Доналд Тръмп избледнява, като 61% от поддръжниците на републиканците посочват в проучване на USA Today и Университета в Съфолк, че биха предпочели някой друг да бъде кандидат на партията на президентските избори през 2024 г. Жаир Болсонаро в Бразилия не само загуби избори, но и се примири с резултата. След като Еманюел Макрон се усмихна с Джо Байдън и Олаф Шолц, обещавайки, че Германия ще направи повече и ще харчи още за защита на международния ред, лидерите на западния алианс изглежда имат повече подкрепа, отколкото получиха през последните години.

И все пак много от тези сигнали са отворени за различно тълкуване. Нахлуването на Путин в Украйна показа колко зависима е Европа от руската енергия. Енергийното оръжие на Москва все още може да свали западните правителства. Си изостави политиката си за нулев Covid в светлината на масовите бунтове, което предполага, че той е способен на гъвкавост, когато се налага. Президентството на Тръмп накара европейските лидери с право да не вярват в способността на Америка да остане лидер на свободния свят; това обаче е и добра новина за сериозните архитекти на консервативния популизъм. Епохата на основан на правила международен ред отстъпи място на нова епоха на политика на великите сили.

Отстъплението на демокрацията е особено тревожно на две места: САЩ – най-големият демократичен шампион в по-голямата част от времето, и Индия – най-голямата демокрация в света.

Дори ако подкрепата към Тръмп избледнява – а ние никога не трябва да подценяваме способността ѝ да се възроди, оттеглянето му от политическата сцена напълно няма да премахне проблемите, до които доведе управлението му.

Премиерът Нарендра Моди успя да отстрани повечето от либералните институции на Индия в името на хиндуисткото мажоритарно управление, посегна на съдебната система и избирателната комисия, сплаши медиите и засегна малцинствата.

Либералите винаги са били склонни да мислят оптимистично и да очакват историята да работи на тяхна страна – прогресът да доведе до упадък на автократичния популизъм, който зависи от античните традиции (руския деспотизъм, например) или древните предразсъдъци (ксенофобски трибализъм).

И все пак много от основните характеристики на съвремието водят до завръщането на нелиберализма. Глобализацията улеснява авторитарните режими да изнасят корупция в свободния свят. Социалните медии и кабелните телевизионни канали подклаждат разделение и разпространяват дезинформация. „Fox беше бензиностанцията, на която Тръмп спря, за да напълни резервоара си от негодувание“, написа бившият медиен кореспондент на CNN Брайън Стелтър. Каквото и да е бъдещето на Тръмп, Fox News остава в центъра на американските медии.

Дори самата демокрация може да се окаже най-ефективният враг на либералите: авторитарно мислещи лидери, особено президентът Реджеп Тайип Ердоган в Турция и министър-председателят Виктор Орбан в Унгария, са усъвършенствали изкуството да използват мажоритаризма (или илюзията за мажоритаризъм), за да ограничават правата на малцинствата и политическата конкуренция.

Нелибералните сили разполагат с много наличен материал, за да подкрепят своята кауза. Икономиките на развития демократичен свят изглежда са загубили способността си да растат по какъвто и да е устойчив начин, намалявайки финансирането на социалната държава, която техните граждани приемат за даденост. Потокът от бежанци от по-бедните страни оказва нарастващо напрежение върху по-богатия свят. Комбинацията от енергийната криза и задържаното търсене от Covid доведе до вълна от инфлация в целия богат свят, която доведе до искания за по-високи заплати, стачки и общото усещане, че нещата вече не работят. Обединеното кралство, което поведе света с избирането на Маргарет Тачър през 1979 г., отново има водеща роля – този път в обратна посока.

Популистите се възползваха от ситуацията. Те знаят как да спечелят от оплакванията на хората относно икономическите условия, демографските промени и бързите социални промени. Те знаят и как да пробудят образи на една изгубена епоха на хармония и добронамерен прогрес. И те знаят как да използват конфликтните точки - бежанците, за да поляризират мненията. Напрежението между нуждата на Запада да внася имигранти, за да компенсира ниската си раждаемост, и страха му от загубата на отличителната му идентичност ще дава още повече гориво на популистите.

В същото време либерализмът е загубил своята популярна нотка. Той се раздели на два клона, нито един от които не се радва на голяма популярност. Има неолиберализъм, който се харесва на технократите, но все повече се обърква от технически проблеми, не на последно място от проблема за възстановяване на растежа; има и ляв либерализъм, който ласкае суетата на образования елит, дори когато се отнася към масите като към фанатици и глупаци. Той също така изостави идеите, които някога са му придавали такава широка привлекателност. Без сериозен опит за съживяване на радикалния и реформаторски дух на либерализма, предимството ще бъде на популистите.

Нека не губим надежда: либералният световен ред все още е безкрайно по-привлекателен от консервативния популизъм. Но нека не правим грешката на Цвайг и неговите съвременници и да приемаме, че червеното сияние на хоризонта е зората.