Това беше годината, в която розовите очила на Европа за Китай паднаха. Към 2023 г. има опасност яснотата, породена от позицията на Пекин относно руското нахлуване в Украйна, да бъде изгубена. Лидерите на континента, обзет от скок на енергийните цени и икономически трудности, показват признаци, че искат да възстановят отношенията си с най-голямата търговска нация в света, сякаш нищо не се е случило. Това би било грешка. Безпочвените пожелания никога не са били в основата на здрава връзка.
Струва си да обобщим, за да видим как се промени тонът, откакто войските на Владимир Путин нахлуха в Украйна в края на февруари. Атаката дойде по-малко от три седмици, след като китайският лидер Си Дзинпин обяви „безгранично“ партньорство с Русия, което се равняваше на план за преработване на основан на правила международен ред. След инвазията Пекин заяви, че е неутрален и повтори своето уважение към териториалната цялост и суверенитет. Но той последователно отказва да критикува Русия. Длъжностни лица обвиниха САЩ за конфликта, а държавните медии повториха промосковския им наратив, като същевременно изключиха съобщенията за украински страдания. Ясно е къде са симпатиите на китайското правителство.
Китайската комунистическа партия никога не е крила враждебността си към либералните ценности, които са в основата на водения от САЩ световен ред, въпреки че тази антипатия придоби по-голяма откритост и увереност при Си. За Европа, свидетел на най-големия военен конфликт на своя територия от края на Втората световна война, фактическата подкрепа на Китай за руската агресия даде ново ниво на реалност на този сблъсък на ценности. Може би най-яркият израз на промяната в съзнанието, която това предизвика, дойде от вицепрезидента на Европейската комисия Жозеп Борел, който в реч след срещата на върха ЕС-Китай през април я нарече „диалог на глухите“. 75-годишният бивш испански външен министър продължи:
"Китай искаше да остави настрана нашите различия по отношение на Украйна – те не искаха да говорят за Украйна. Те не искаха да говорят за правата на човека и други въпроси, а вместо това се фокусираха върху положителните неща. Европейската страна даде ясно да се разбере, че това „разделяне“ е неосъществимо, неприемливо. За нас войната в Украйна е определящ момент за това дали живеем в свят, управляван от правила или от сила. Това е въпросът. Ние осъждаме руската агресия срещу Украйна и подкрепяме суверенитета и демокрацията на тази страна - не защото „следваме сляпо САЩ“, както понякога предлага Китай, а защото това е нашата собствена позиция, нашата истинска позиция, ние вярваме в това. Това беше важно послание, което китайското ръководство трябваше да чуе."
Сравнете това пламенно изявление на европейски принцип с коментарите на френския президент Еманюел Макрон след срещата му със Си на срещата на Г-20 в Бали през ноември. Макрон каза, че е убеден, че Китай може да играе „по-важна посредническа роля“ в Украйна през следващите месеци. На последвалия форум за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество в Тайланд той призова за ангажираност с Пекин и призова Европа да поеме по среден път между „двата големи слона“ на САЩ и Китай.
Това ще е доставило удовлетворение на Си, който също се срещна с Марк Рюте от Холандия, испанския премиер Педро Санчес и Джорджия Мелони от Италия в Бали. Китай съсредоточи усилията си върху вбиване на клин между Европа и САЩ, а напрежението около стимулите на Вашингтон за зелена енергия и ограниченията за полупроводниците осигуриха икономическата възможност за това. Макрон възнамерява да посети Пекин през новата година, следвайки стъпките на германския канцлер Олаф Шолц, който заведе делегация от висши бизнесмени в китайската столица в началото на ноември.
Всичко това ще разтревожи онези, които смятат, че позицията на Китай по отношение на Украйна фундаментално променя уравнението на сигурността за Европа (китайски официални лица, включително Си, периодично изразяват безпокойство по време на войната, въпреки че никога не са се отказвали от проруската си позиция). Дни преди да отпътува за Пекин, правителството на Шолц се съгласи да продаде дял в пристанищен терминал в Хамбург на китайската държавна Cosco Shipping Holdings Co. – решение, което постави германския лидер в противоречие с неговите министри на икономиката, външните работи, финансите, транспорта и отбраната, както и службите за сигурност на страната.
В началото на декември Шолц написа статия от 5000 думи в американското списание Foreign Affairs, в която се казва, че светът е изправен пред Zeitenwende или епохална тектонична промяна в резултат на войната на Русия срещу Украйна. Материалът заклеймява агресията на Путин и неподчинение на принципите на Хартата на ООН и съдържа някои вълнуващи потвърждения на демократичните ценности в лицето на авторитарните предизвикателства. Шолц посвети част на Китай, като каза, че нарастващата му мощ не оправдава претенциите за хегемония в Азия и критикува завръщането на страната от отвореността. Но, пише той, възходът на Китай не е основание за изолиране на Пекин или ограничаване на сътрудничеството. Нито едно изречение в това дълго есе не поставя Китай и Русия заедно, нито разглежда позицията на Пекин относно Украйна. Това много прилича на разделянето, което беше неприемливо за Борел през април.
ЕС и Китай имат търговски отношения на стойност 700 милиарда долара. Такова огромно икономическо преплитане налага да се говори и да се сътрудничи, когато е възможно. Тонът на някои европейски лидери обаче загатва за гледната точка на Пекин, която изглежда явно остаряла: режим, който номинално е идеологически съперник, но такъв, който може да бъде държан настрани и придумван чрез търговски и инвестиционни връзки. Това напомня как Германия някога е гледала на Русия на Путин. Знаем какво произлезе от това. Няма да има извинения за повторение на грешката.
Матю Брукър е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ финансите и политиката в Азия. Преди това е бил редактор и шеф на бюро на Bloomberg News и заместник бизнес редактор на South China Morning Post.