Централните банкери ще трябва да натиснат спирачките, тъй като се появяват доказателства, че ускоряването на инфлацията се успокоява, а икономическият растеж се забавя. Великобритания вече, изглежда, е в рецесия, заедно с голяма част от Европа. Големият въпрос на 2023 г. е дали и кога и САЩ ще навлязат в рецесия. Има много предупредителни сигнали. Вероятно най-важният индикатор за следващата година ще бъдат данните от пазара на труда в САЩ, които ще изместят от водещата роля показателите за инфлацията. Ако икономическата ситуация в САЩ се влоши, дори може скоро да видим понижаване на лихвите, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.
За съжаление, ще се появи нов проблем: количествено затягане. Английската централна банка преустанови реинвестициите на облигации с падеж през март, но през ноември започна активно да продава обратно дългови книжа на пазара. Федералният резерв увеличи пасивните си количествени затягания до един трилион на година, а Европейската централна бамка ще започне да намалява облигациите си за над пет трилиона долара от март. Как глобалната ликвидност ще се справи с едновременното намаляване на паричните стимули от страна на всички големи централни банки ще бъде ключов въпрос за пазарите през следващата година.
Какво се случи през изминалата година
Връщане към правилната страна на нулата: След като повече от десетилетие официалните лихвени проценти бяха близки или дори под нулата, 2022 беше годината, когато ситуацията се промени заради ускорението на инфлацията. Следвайки нещо като фалстарт, централната банка на Англия започна повишаване на лихвените проценти през декември 2021 г., а Фед бързо я последва в политиката на затягане. Дори ЕЦБ най-накрая се сбогува с осемте години на минусови лихви това лято.
Голямата сила на кралят долар: След руската инвазия в Украйна през февруари и произтичащия от това натиск върху цените на енергията имаше продължително бягство от повечето основни класове активи. Беше доста трудно да се избегнат ударите, но имаше една опция, която устоя: купуването на долари. На практика засегнати бяха както акциите, така и облигациите, но правилният избор на валута успя да известна степен да смекчи удара. Доларът се възползва от статута си на актив убежище, но също така и от относителната сила на американската икономика спрямо останалите страни.
Повишаването на лихвените проценти в САЩ се превърна в оръжие за масово унищожение: Все по-големите повишения на лихвените проценти от Фед се превърнаха в водеща тема на годината. Това принуди централните банки на други нации да повишат още по-рязко лихвените проценти, не само за да се борят с необузданата инфлация, но и за да защитят стойностите на своите валути. Ориентираният към САЩ подход на Фед предизвика много затруднения, тъй като цената на еврото падна под паритета спрямо долара, а паундът беше на крачка от това нива. Ситуацията принуди Централната банка на Япония се намеси, за да подкрепи йената. По-слабият долар се превърна в решаващ фактор, стимулиращ ралито в края на годината както за облигациите, така и за акциите.
АЦБ може да извади късмет: Нито една оценка за 2022 г. не може да пренебрегне кризата на пазара на облигации в Обединеното кралство. Последиците от злополучния „минибюджет“ от края на септември на министъра на финансите Куаси Куартенг почти доведоха до срив на дълговия пазар на Великобритания. Доходността по облигациите нарасна прекалено бързо, причинявайки внезапна криза на ликвидността, което принуди АЦБ да се намеси и да започне да купува книжа. Правителството, ръководено от Лиз Тръс, издържа общо само 44 дни.
АЦБ ще е тестовият модел за централните банки: Централната банка на Обединеното кралство се опитва отново да намали притежанията си на облигации. Това ще бъде темата за 2023 г. АЦБ, която повиши лихвите първа, се опитва да премине към количествено затягане. Това, заедно с огромния нов правителствен дълг, ще генерира най-голямото нетно предлагане на облигации в историята в рамките на предстоящата фискална година.
Насочване към промяна в курса на централните банки: Фед и АЦБ сигнализираха, че сме свидетели на последното от големите увеличение на лихвите в рамките на 75 базисни пункта. Много по-неясни са посланията на ЕЦБ – но тя ще следва останалите големи централни банки.