Когато през 2003 г. Епаминондас Геролиматос, 41-годишен мъж с благ език, получава диплома по икономика, той, подобно на много други гърци, предполага, че кариерата в банковата сфера ще означава дългосрочна сигурност на работното място. Финансовата криза от 2010 г. и продължилите десетилетие последици от нея разклатиха вярата на страната му в този сектор, но Геролиматос отново е част от сектор, който се очертава да стане един от най-влиятелните в Гърция - технологичният.
След като се регистрира в националния регистър за безработни, през май на Геролиматос е предложено място в безплатна сертификационна програма, управлявана от Microsoft. Месец по-късно той е един от 25-те от общо 150 души, преминали курса, който е част от усилията за обучение на 100 000 бъдещи специалисти в областта на информационните технологии до края на 2025 г. След три месеца и още една програма на Microsoft Геролиматос преценява предложенията за работа и в крайна сметка става инженер по сигурността в глобална счетоводна фирма.
Тъй като технологичните компании се ориентират към Гърция, историята на Геролиматос скоро може да стане обичайна. Въпреки че неотдавнашният скок на инфлацията и нарастващият страх от рецесия могат да забавят международните инвестиции, досега секторът процъфтява.
През 2020 г. Microsoft обяви плановете си да изгради три центъра за данни извън Атина, като за момента удвои броя на местните си служители до малко над 300. В Солун, втория по големина град в страната, Cisco създаде международен център за иновации и развитие на цифрови умения, а Pfizer изгражда мрежа от изследователски центрове, фокусирани върху изкуствения интелект. Тази есен Google обяви, че ще започне изграждането на облачен хъб близо до Атина, за който твърди, че ще увеличи икономическото производство на страната с над 2 млрд. евро и ще създаде 19 400 нови работни места до 2030 г. Правителството също влага средства в сектора: през следващите години то планира да изгради иновационни райони в Атина и Солун, в които ще се помещават големи предприятия, академични институции, стартиращи предприятия и инкубатори.
Освен очевидното очарование на средиземноморската държава и лесния достъп до Африка и Близкия изток, световните технологични играчи са привлечени и от щедрите данъчни стимули и изобилието от възобновяема слънчева и вятърна енергия. Въпреки че цифрите остават сравнително ниски - малко над 330 млн. евро през 2021 г. - преките чуждестранни инвестиции в сектора на информационните и комуникационните технологии в Гърция са се увеличили повече от три пъти през последните две години и сега представляват около 3% от общия БВП на страната. Ако управляващата партия "Нова демокрация" постигне своето, този брой може да нарасне още повече. В неотдавнашна реч по време на откриването на нов център за данни, управляван от компанията за изчисления в облак Digital Realty, министър-председателят Кириакос Мицотакис обяви амбицията си технологиите да допринесат за 10% от икономическото производство на страната през следващите пет години.
"Тази година Гърция постави рекорд по подаване на заявки и издаване на разрешения за нови патенти", заяви министър-председателят пред събралото се множество, като посочи това като доказателство за продължаващите иновации. От встъпването си в длъжност през 2019 г., когато страната започна да излиза от дълговата си криза, Мицотакис изтъква технологиите като един от пътищата на Гърция към просперитет.
Това е привлекателен разказ и леко ироничен за министър-председател, който е в разгара на скандал, свързан с технологиите. Мицотакис е подложен на силен натиск от август насам, когато стана ясно, че телефоните на бизнесмени, журналисти и политически опоненти са били подслушвани със сложен зловреден софтуер. Правителството многократно е отричало, че неговите служби за сигурност са закупили или използвали шпионския софтуер, наречен Predator, чиято компания майка е базирана в Гърция. Все пак бяха предприети действия за ограничаване на използването на недобросъвестни технологии. В началото на декември депутатите одобриха закон, който забранява зловредния софтуер и затруднява националните разузнавателни служби да поставят някого под наблюдение.
Мицотакис, естествено, иска да насочи общественото внимание другаде. Предвид насрочените за следващата година национални избори той се опитва да изпълни предишните си предизборни обещания, като например да улесни завръщането у дома на хората, напуснали страната по време на икономическата криза. Увеличаването на броя на добре платените работни места в сферата на технологиите е от решаващо значение за постигането на тази цел.
"Около 20 % от новонаетите служители са хора, които са живели и работили в чужбина", казва Теодосис Михалопулос, генерален мениджър на Microsoft за Гърция, Кипър и Малта.
Един от завърналите се е Кристина Леймони, която напуска работа на директорско ниво във Великобритания, за да стане главен оперативен директор на Microsoft за Гърция, Кипър и Малта. Преди да заеме тази позиция, Леймони не е обмисляла да се върне в родната си страна, отчасти защото се е притеснявала, че като лесбийка тя, съпругата ѝ и дъщеря ѝ "няма да бъдат разглеждани като семейство". Динамиката на днешна Гърция я убеждава да приеме ролята и Леймони се превръща в защитник на ЛГБТ въпросите. "В страната има невероятен импулс", разсъждава тя.
За да привлече квалифицирани международни таланти, през 2021 г. правителството стартира визова програма за дигитални номади и досега е издало около 450 визи. Що се отнася до местните таланти, технологичните компании са се заели сами да обучават бъдещите си служители. В допълнение към програмите за сертифициране на Microsoft, повече от 250 000 предприятия и физически лица са преминали през инициативите за обучение на Google в Гърция. "Технологиите не могат да бъдат полезни, ако няма цифрови умения", казва Пеги Антонаку, генерален мениджър на компанията за Югоизточна Европа.
Разбира се, Атина далеч не е единственият град, който се стреми да се превърне в технологичен център. Лисабон се опитва от години, но с ограничен успех. Но след като Гърция вече е на стабилна политическа и икономическа основа, големите технологични компании твърдят, че инвестирането в нея не е трудно решение. Страната ускори цифровата си трансформация през последните години, разполага с добре образовано население, чиито очаквания за заплати са относително изгодни за международните работодатели, и е известна със зашеметяващата си природна красота и качество на живот.
В една топла и слънчева ноемврийска сутрин в Атина в кафене и пространство за събития близо до мястото на древен пазар се събраха журналисти, спокойни местни жители и държавни служители, за да представят ново приложение, което е резултат от сътрудничеството между Google, Министерството на туризма и града. Презентаторите обясниха как подбраните аудиоразходки на приложението предлагат нов поглед към Атина, като включват истории от местни атиняни. Целта, казаха те, е да се превърне гръцката столица в "музей на открито".
Атина, разбира се, отдавна е описвана като музей. Но вливането на пари и работни места в областта на технологиите обещава нещо различно както за столицата, така и за страната като цяло. Надеждата е, че вместо да гледат назад, гърците скоро ще имат още една успешна история, която ще озари бъдещето им.